Протестът бе разсечен на две съвсем по пожарникарски и после оставен без кислород
Автор: Ани Александрова
Пожарът на бунта угасна, наистина бутна менчето и ритна камбаната, колкото и тъжно да звучи това.
Чуйте само една вест от началото на седмицата:
„Протестният пешеходен поход "Орешарски марш" пристигна днес на обяд в Бургас. Участниците вече са деветима, а до крайната цел - Евксиноград, им остават четири дни път”.
Тук ключовата дума не е четири дни път – все пак става дума за пешеходен поход – а деветима. Само деветима!
На 3 август от столичния площад "Независимост" на протестен поход "Орешарски марш" потеглиха четирима протестиращи срещу правителството на Пламен Орешарски. Те определиха "Орешарски марш" като възможност недоволните българи да се присъединят към групата, за да покажат неодобрението си към управляващите.
След 10 дни и 400 км един от организаторите – университетският преподавател Любен Иванов – признава, че походът не е постигнал целите си.
Тъжно е да се помисли, страшно е да се каже: от София до Бургас желаещите да участват в този протест се увеличиха от 4 на 9. А вече като ирония на съдбата можем да определим това, че в деня, когато участниците в похода стигнат до Евксиноград, почиващите там „правоимащи” (тази съвършена в грозотата си дума е от времето на соца) ще са отскочили до София за извънредното заседание на Народното събрание.
Унилият график на жълто-културните протести
И в София нещата с протестите са далеч дори от сравнително камерните прояви през зимата и ранната пролет на тази година. На жълтите плочки се събират хора, колкото да се каже, че има протест.
Което не омаловажава техните изяви, но ги превръща в бутиков хепънинг. Нещо като туристическа атракция, която не може да бутне дори кмета на Горно Нанадолнище, камо ли инатливото до гьонсуратлък правителство на Пламен Орешарски.
И понеже говорим за жълто-културните протести, то е редно да видим и контрапункта на това, което се случва пред Министерски съвет – нарочените за протест седенки пред „двореца” на културата, които заради конформизма на редица медии не само продължават да са част от хрониките на протестите, но дори имат свое протестоброене.
Е, пред НДК-то бе въведен по летному разреден график на сбирки през ден с обяснението, че през останалото време поддръжниците на Пламен Орешарски са по места из страната – нещо като „Орешарски марш” или поне предпазна мярка срещу слънчасване в тези горещи дни.
Трети протест – в обедната почивка
Актуалната политическа ситуация роди и трети протест – срещу ветото на президента или по-точно казано: срещу президента Плевнелиев по повод ветото.
„Протестираме вече трети ден и вероятно до края на седмицата всеки ден ще сме пред президентството в обедната си почивка”. Това съобщи преди повече от седмица един от инициаторите на протеста - Петър Витанов от инициативата „За нов обществен договор”.
По думите му, протестът е заради недопустимото поведение на президента Росен Плевнелиев, който не изпълнява задълженията си да бъде обединител на нацията, а с поведението си през последните два месеца показва, че е разединител.
Витанов каза още, че на участниците в този протест не им допада заиграването на президента Росен Плевнелиев с протестиращите на жълтите павета. Нещо повече - по думите на Витанов инициативата за „Нов обществен договор” се е структурирала именно в противовес на протестите на жълтите павета.
През февруари президентът не каза, че протестират красивите и интелигентните и не се обяви в подкрепа на исканията им, каза Витанов. Той изтъкна, че участниците в инициативата „За нов обществен договор” настояват за провеждането на нова национална кръгла маса, на която да се решат проблемите.
Този протест в настоящия момент също вече е в графата „угаснал огън”. Не бива обаче да има съмнение, че винаги ще се намерят „въгленчета” за нов протест срещу президента Плевнелиев – защото той непрекъснато дава поводи, но и когато преценят задкулисните организатори на протестите.
Видими и невидими протестиращи
Колкото и странно да звучи, (контра)протестите пред НДК се оказаха много по-видими и значими за властта като цяло и за премиера Орешарски в частност.
Нещо повече – в един момент те се оказаха единствените достатъчно значими, в резултат на което бяха поканени на среща в Министерски съвет. И се отзоваха на поканата, за разлика от жълтоплочковците, които рекоха, че няма за какво да си говорят с Орешарски.
Въпреки тази подробност, след продължилата повече от два часа среща самият Орешарски обяви: ”С протестиращите обсъдихме изключително широк кръг въпроси, както стана вече традиция в последните два месеца. Говорихме за концесии, монополи, различни случаи на недобри управленски практики и решения”.
Премиерът каза, че са му били зададени и много писмени въпроси, които ще разпределя по министерства и после отговорите ще бъдат изпратени на съответните НПО-та.
Тази среща, от която всъщност изтече вече доста вода (защото се проведе на 9 август), е повече от показателна с три „подробности”.
Първата дреболия е изказването на някоя си Нина Гергова, която настоява за разчистване на жълтите плочки от лошите протестиращи.
„Моето търпение изключително се изчерпа. Резултатът е – разделяй и владей. Това, което се наблюдава отвън, е точно това. Кога ще свалите кадифените ръкавици, кога ще изкорените злото от корена?”, попита Гергова премиера, и то в присъствието на вътрешния министър.
Този, комуто знанието не носи тъга
Втората дреболия е присъствието в МС на лицето Бисер Миланов-Петното. Той е човек с богато криминално минало, а родството му с антиправителствените протести се крие в това, че е многократно задържан от полицията, след като е посочван за провокатор от другите протестиращи.
Но иначе редовно присъства дори на заседанията на групата от „представители на гражданското общество”, с които Мая Манолова обсъжда в парламента какъв да е новият Изборен кодекс.
Който върви по стъпките на другите, не оставя следа. Аз затова не съм прочел нито една книга”, призна след срещата с Пламен Орешарски Бисер Миланов-Петното. Повод за този коментар стана твърдението му, че иска права да задържа платени протестиращи и въпросът е, дали така не върви по стъпките на лидера на “Атака” Волен Сидеров, който поиска граждански отряди да арестуват протестиращи. Петното отново обяви, че протестите срещу кабинета “Орешарски” се организират от кръга около Джордж Сорос. На въпрос знае ли кой е Сорос, той отговори: “Зная това, което пише в медиите”.
Предупредени значи подготвени (за бой)
Третата „дреболия” от тази знакова среща на премиера с протестиращи е предупреждение към властта, огласено от Спас Колев от групата "Свободни, можещи и силни".
Колев съобщи, че е била създадена контактна група, която да определя бъдещия дневен ред на срещите с премиера и с другите протестиращи.
Следва най-важното: протестиращите предупредили Орешарски, че по време на извънредното заседание на парламента се очакват ексцесии и опит за погроми.
"София вече е наясно, че от провинцията се наемат квартири, за да могат да бъдат запълнени със съответните ударни бригади", каза Колев.
По негови думи вицепремиерът Цветлин Йовчев е заявил, че подчинените структури на МВР и специализираните служби ще осигурят необходимия конституционен ред в България и в частност в столицата.
Пъзел с парченца истина
Ставаше дума за протестите, нали?
В казаното дотук мнозина имат своите парченца истина от големия и все още невидим пъзел.
Освен наука за управление на кризи, има и (под)наука за управление на протести, тъй като те винаги са проява на някакъв вид криза. Като цяло, всичко това освен в университетите се учи и в школата в Симеоново, пардон – в Академията на МВР.
Единият универсален подход наистина е „Разделя и владей”. Така се стига до практиката на протеста и контрапротеста; до индуцирането на противоречия вътре в самите протестиращи; до толериране на „правилните” представители на гражданското общество и дискредитиране на „неправилните”.
Вторият универсален подход е протакането във времето при симулиране на действия за отговор на исканията на протестиращите.
Съвсем неотдавна депутатът от левицата Георги Кадиев в прав текст призна, че парламентът е излязъл във ваканция не защото не е могло тя да бъде заменена с работа, а за да утихнат протестите.
Нито в България, нито по света има много примери на протести, издържали повече от половин година в условията на внимателен контрол върху тях за избягване (или за предизвикване) на ексцесии. Спомнете си какво стана със сегашните протести след ексцесиите пред централата на „Атака” и при сценката с белия автобус край парламента.
Следващата стандартна стъпка е дискредитирането на лица или групи от протестиращи; изпускането на информация, че са платени от някого; огласяване на криминално минало, внедряване на провокатори.
Протест като по учебник
Е, имаме си всичко и нищо. Протест и контрапротест. Цивилизованост, охранявана от полицаи със сигнални жилетки „Антиконфликт”, и ексцесии пред партийни централи и с депутати.
И трети протест – срещу президента, който е взел страна в първоначалните протести и видимо работи в полза на ГЕРБ.
Имаме си Джордж Сорос. Както и Иво Прокопиев, Саша Безуханова, Христо Стоичков и други, които могат да бъдат разкрити или набедени, че плащат, манипулират, дезорганизират или пък организират нещата в нечия полза.
Имаме всичко и нищо, защото разполагаме с много от отговорите „Кой има полза?” и с много малко от задкулисието, където се пишат сценариите и се разпределят ролите.
Налице е и една обща прогноза, повтаряна до втръсване от управляващи и от протестиращи, от синдикалисти и политолози: Очаква ни гореща политическа есен!
Както и нови предсрочни избори, когато и да им дойде времето...
Което означава, че кризата в България продължава!
