България не е погинала, щом има достойни родолюбци
15 Август 2013, Четвъртък
Душите на хората са зажаднели за думи като Родина, патриотизъм, човечност, състрадание и милосърдие, но все по-рядко ги чуват
Много от моите познати бяха спрели да си купуват вестници и поради тази причина дори не знаеха за съществуването на „Десант“. Когато заживях в Сухозем, запленена от чистия въздух, тишината и красивата природа, показах на съседи и приятели моите публикации във вашия вестник.
„Десант“ започна да минава от ръка на ръка. Четяха го с интерес, защото за пръв път, от години насам, се докосваха до думи като: Родина, родолюбие, човечност, патриотизъм, родно огнище, състрадание и милосърдие.
Душите на хората около мен бяха зажаднели за тях, но не ги чуваха нито в пресата, нито в ефира!
Вашият „Десант“ раздуха пепелта, та изкара жарта на вярата, че България не е погинала, че има българи, достойни родолюбци! Че не се е изродила съвсем българската нация! Накара огънят на родолюбието отново да се разгори.
Сухозем е малко селце, възникнало някога покрай турски, еничарски чифлик. Тук няма коренни жители. Всичките са придошли отнякъде, когато турците са забегнали при освобождението ни.
От сарая и чифлика на чорбаджията нищо не е останало, няма дори основи от постройките. Това е така, защото турците са го строили по време на робството с материал, плячкосван от съседните български селища.
Та, когато дошло Освобождението, народът се втурнал и всеки, който си познал неговото, си го прибрал обратно у дома. Чорбаджията турчин махнал с ръка: Откъдето дошло – там и отишло!
Селището се разраснало, постепенно в него се появили читалище, училище, здравна служба. В същия порядък през последните години сградите започнаха да затварят една след друга врати.
Днес в селото вече няма училище, няма деца, само тук-там има сравнително млади хора. Даже и аз, със своите вече 65 години, се чувствам млада сред обкръжаващите ме хора, които са на повече от 80 години.
Иначе, в събота и в почивните дни, по празниците си идват „децата“ в родния дом, поотраснали и поостарели. Идват в бащинията, за да засеят дворчето, да си подпомогнат семействата.
Наричаме ги „лястовици“, защото през зимата много от тях се прибират обратно в Карлово и Пловдив. Идват напролет с прелетните птици и отлитат почти ведно с тях.
В Сухозем няма книжарница, няма дори магазин за дрехи и обувки. В селото пристига всеки вторник една кола, за да направи сергия, та да могат бабите да си купят най-необходимото.
Има само хранителен магазин, който оцелява по някакво чудо, тъй като пенсиите са символични и хората не могат да си позволят нито да си купят каквото им се яде, нито да направят ремонт на дома.
Имаме си малка църква, която в по-голямата част на месеца е затворена, тъй като дядо поп има много села да обслужва, така че няма къде да се запали свещица... Добре, че няма джамия в селото. Имаше си турци, но те са земевладелци.
В селото няма обхват, така че телефоните ни бързо се изтощават, а понякога и не ни чуват. Няма интернет, само “Булсатком“ - телевизия. Има една малка поща, която е заплашена от закриване, ако станем по-малко от 200 човека население. Нямаме затова и зъболекарски кабинет.
При необходимост пътуваме с километри до съседни населени места, а може и до Пловдив, който има кола... Сухозем има малък автобус, който циркулира до жп гара в Долна махала, по веднъж на ден, в една посока, в една община. Нямаме възможност да отидем дори в съседната община Брезово, така сме изолирани от света. Оцеляваме понякога „на магия“, за циганските набези и кражби и друг път съм ви писала. Но сме живи. Всеки е намерил нещо, което да го крепи в трудния живот, мен ме крепи красотата. В селото се чува кукуригане на петли и птича песен, има зеленина и простор, с чудни залези над полето.
Тук видях колко е красив папунекът. Хубав, като жар птица от приказките, с корона на главата и пъстро оперение, с дълга опашка...
Видях калдарини, кукувица и много други птици, прелетни, на които не зная имената, но това не намалява възхищението от хубостта и песента им! Убедих се колко различно е оперението на лястовиците, тъй като много от тях имат бял гръб, изцяло бяло тяло, като само крилата са черни, други са с широки гърди и по-топчести в тяло, трети са не в бяло, а в сиво-бяло при ръждиво – бяло.
Сега са с хиляди, наредени една до друга по жиците, изпълнили ги нагъсто от край до край на улицата. Голяма красота е! На друго място не съм виждала такова количество лястовици.
През Сухозем тече река Касап дере... Затова дойдох, за тишината, за чистата природа, за да мога да творя... Бедна съм, но по-спокойна, отдадена на легенди, народни песни, мемоари... насаме със себе си...
