Иманяри грабят и рушат миналото на Добруджа


Иманяри грабят и рушат миналото на Добруджа
Спасяване на подготвена за изнасяне от иманяри база за римска колона
11 Август 2013, Неделя


Музейни работници се надпреварват с търсачите на съкровища, за да опазят античното наследство, искат пари за спешни разкопки

Автор: Пламен Николов

Античното наследство на Добруджа може да бъде безвъзвратно загубено за поколенията и българската история, ако не започнат спешни разкопки по обекти, свързани с Късната античност, римската доминация и Средновековието. За това алармира директорът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов.

Още при встъпването си в длъжност през февруари т. г. той определи като своя приоритетна задача проучването на римски, византийски и български крепости от Античността и Средновековието.
След консервация и реставрация те биха могли да се превърнат в атрактивни туристически обекти. От десетилетия във вътрешността на Добруджа не са извършвани обстойни разкопки.

Опитите на Костадин Костадинов да осигури средства още през тази година засега остават без резултат. От Министерството на културата не са счели за нужно да отпуснат поисканата от добричкия музей скромна сума. Ограниченият музеен бюджет не позволява самостоятелно финансиране на разкопки. Пари за тази цел не са предвидени и в бюджетите на общините, на чиято територия се намират старините.

Досега не се е намерил и частен спонсор, който да инвестира в миналото на Добруджа. Ако не започнат разкопки в кратък срок, рискът да загубим ценни сведения за древната история на Добруджа е огромен.
И докато археолозите не могат да стигнат до обектите заради липса на средства, иманярите върлуват необезпокоявани. При непрекъснатите си набези в търсене на съкровища те вандалски унищожават археологически пластове и артефакти, от които не могат да спечелят пари. Ценните находки пък се пласират по частни колекции (често и зад граница) и са почти безвъзвратно загубени за българската история.

За пет месеца Костадин Костадинов е обходил много от обектите, свързани с Античността и Средновековието в Добричко. При една от обиколките си, в римската крепост Залдапа (до с. Абрит) заедно с екип на ТВ СКАТ, директорът на музея заварва две групи иманяри. Физическият сблъсък се разминава на косъм. Подаден е сигнал в полицията и, въпреки безспорните доказателства, видеозаписът и свидетелските показания, последствието за иманярите било… съставяне на протокол за полицейско предупреждение.
Тази случка ясно показва колко е “загрижена” българската държава за опазване на културно-историческото ни наследство.

Репортер на “Десант” бе поканен на последния археологически обход, който проведоха Костадин Костадинов и археологът в добричкия музей Йото Йотов.
Набелязаните обекти бяха три – тракийски могили и селище от късната бронзова епоха край с. Северняк и две Късноантични крепости – край селата Капитан Димитрово и Абрит.
Селището и могилите са напълно заличени и едва ли могат да се очакват ценни археологически находки тук. Северняк е само на 2 км от границата с Румъния.

През селото ще минава новостроящият се трансграничен път Крушари – Баняса. Той ще върви по трасето на стар турски калдаръмен път, чиито останки все още личат.
Новата пътна артерия може да се окаже много важна за културно-историческия туризъм. Съвсем близо до границата от румънска страна е Тропеум Траяни – популярен античен обект. Ако своевременно се организират разкопки и се извърши консервация и реставрация на крепостите на българска територия, би могъл да се получи атрактивен туристически маршрут.

Той ще представя укрепителната система по Дунавския лимес /граница/ през епохата на римската доминация, обясни Костадин Костадинов.
Късноантичната крепост край с. Капитан Димитрово се намира върху скалист полуостров, вдаден в каньона на Суха река.
Изкачваме се по стръмния склон, но на мястото, където са били крепостните стени, виждаме само безредно разхвърлени сред избуялата растителност останки от древни градежи. Във високите треви на платото забелязваме диря от влачене на тежък предмет.

Следата е дълга няколкостотин метра и отвежда до най-полегатата част на склона, откъдето товарът е бил свален долу. Можем само да гадаем какво е било влачено тук – дали става въпрос за ценен архитектурен орнамент от древността, или просто някой си е набавял строителен материал.

Оградите и дуварите на къщи, а и самите жилища в селата, край които има старини, са градени от камъни, взети от крепостните стени – древните градежи намират съвременно приложение. Но под земята руините им стоят, пазят ценни сведения за времената преди хилядолетие и половина и чакат някой да ги покаже на днешните поколения.

Стигаме до Залдапа – най-голямата антична крепост във вътрешността на Добруджа. Открита е и описана от Карел Шкорпил, но археологически разкопки в нея не са правени никога. Из цялото пространство на някогашната крепост могат да се видят десетки изкопи, някои с дълбочина 5-6 м – плод на неуморния труд на иманярите.

Навсякъде край тях откриваме парчета от керамични съдове – вандалски строшени, загубили своята историческа стойност. За търсачите на съкровища това не са свидетелства на античната материална култура, а просто грънци.
В един от траповете забелязваме подготвена за изнасяне база (постамент) на римска колона. Явно някой от иманярите е решил, че ще му свърши работа. С помощта на въже архитектурният елемент е изтеглен на повърхността и натоварен в колата. Така музеят в Добрич се сдобива с още един експонат за двата лапидариума, които предстои да бъдат открити в добруджанския град.

Иманярите този път са изпреварени, но единствената гаранция, че в ръцете им няма да попаднат други ценни антики, е незабавното организиране на разкопки.
Костадин Костадинов е убеден, че обстойното археологическо проучване на Залдапа ще доведе до откриването на сензационни находки. Трябва да се намерят пари и за другите крепости, категоричен е шефът на добричкия музей.
Само с опазване на античното наследство ще можем да рекламираме Добруджа като земя на древни цивилизации.


Изглед от най-големия античен град във вътрешността на Добруджа Иманярите копаят неуморно в древния град Залдапа Платото, на което е била разположена късноантичната крепост край Капитан Димитрово

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки