Само истинските патриоти могат да спасят България от фалшивите й водачи
Автор: Стефан Солаков
Сегашният английски посланик в София написа обширна статия, съобщаваща за големите му симпатии към нашата страна и българския народ. В нея той е преразказал известната притча, според която ние, българите, сме закъснели, както винаги, при раздаването на най-красивите кътчета от земното кълбо. Тогава Господ Бог бил принуден да ни предостави част от Рая, без дори да подозира нашите невероятни възможности да съсипем всичко, до което се докосваме.
Днес към тази легенда би могло да се добави, че райската територия, отпусната ни от всевишния, вероятно още тогава е била определена за настаняване на всички възможни форми на социална и политическа лудост, известни на модерното човешко общество.
Само тук на терена на „райска“ България днес е възможно да се наблюдават учудващи повторения на исторически събития, които би трябвало да бъдат забравени отдавна от нашите сънародници. Ако Александър Дюма бе написал своя прочут роман „Двадесет години по-късно“, черпейки сюжети от днешната българска история, той едва ли щеше да бъде запомнен и прославен от няколко поколения читатели.
Трагикомичното лутане на нашата страна в мрачните лабиринти на едно перверзно безвремие ражда непрекъснато всевъзможни обществени чудовища, а политическата лудост се превръща в престижна и доходна професия.
Нека само си спомним някои интересни епизоди от българската история и се върнем назад с двайсетина години. Точно тогава започна да се говори за събуждане на гражданското общество и за решаващата роля на Улицата като средство за натиск върху управляващата върхушка.
По софийските булеварди се разхождат хиляди хора по пижами и с будилници, за да събудят както политическите глухари, така и дремещите наши съграждани, безчувствени към големите промени, предлагани от протестиращите.
Студенти блокират Орлов мост и настояват БСП да върне управленския мандат. Правителството на Жан Виденов не само не разбира Улицата, но и безсрамно лъже за броя на стачкуващите като съобщава фалшиви данни, смаляващи многократно техните протести.
И тогава външният свят се тревожи за ставащото в България. Критикува ни за хаоса, бедността и обществената несигурност. Европейският съюз ни праща загрижени писма. Настоява за спешни реформи. Иска всички политически сили да си подадат ръка и да изтеглят държавата от блатото на икономическата разруха.
Русия, както винаги, е дежурната мрачна сянка, тегнеща над всички големи инвестиционни проекти. „Лумпени“ и „провокатори“ се преследват взаимно из софийските сокаци и превръщат справедливите протести в опит за политически метеж. Най-после едните си отиват и идват другите... Промените обаче се отлагат – за следващите десетилетия.
И ето ни отново днес, в абсурдната ситуация на истински исторически римейк. Едвин Сугарев отново гладува, замръзнал като истински фосил от синята талибанска кавалкада.
Йоло Денев пак е на барикадите и се сражава с вятърните мелници на замъгленото обществено съзнание. Кеворк Кеворкян също е на линия и ни пробутва щедро спонсорираните си манипулации.
Дори Къци Вапцаров е възкръснал като феникс и ръси традиционните си тъпизми от телевизионния екран.
Само Радо Шишарката е отстъпил място на Мишо Шамара, най-новият фронтмен на днешния Социнтернационал, появил се на политическия екран, за да поведе изперкалите червени старци, струпали се около пилоните на НДК, да разучават модерните стъпки и несвързаните лафове на Станишевия хип-хоп.
Любимец на краснознаменните бабички днес е и водачът на българския националсоциализъм, както и неговите най-близки авери, които на времето жигосваха точно тези немощни наши родители, наричайки ги „алчни старци изпълзяха на припек“.
Техният фашистки вестник служи на слънчасалите около пилоните както да си пазят сянка от огненото кълбо, така и да бият по главите нахалните репортери, любопитни да научат от първа ръка как в днешно време мечтата на Хитлер и Сталин да управляват заедно света получава своята реализация в центъра на свободна и демократична България.
Времето ли върви назад или ние се оглеждаме в кривите огледала на изчанчената ни история? Сякаш някои герои на прехода са циментирани като тревожни паметници на тоталната лудост, обхванала българите през последния четвърт век.
Повтарящите се цикли на обществено безумие явно са удобни на истинските кукловоди, дърпащи конците на своите местни марионетки.
Къде другаде в Европа и останалия свят посланиците на една държава ще пишат дълги подигравателни писма в социалните мрежи, насочени срещу собственото им правителство? А то ще си мълчи и няма тутакси да ги извика обратно в София?
В същото време същото това правителство масово уволнява държавни чиновници само защото са назначени от предишната администрация. Разликата е, че зад непослушните посланици застават техните водещи офицери от ЦРУ и МИ-6, докато за несретниците, изритани от марионетката Орешарски, не искат да протестират дори родните синдикати, приспани от обилните рушвети, раздавани им от всички досегашни правителства.
Един софийски всекидневник запита излизащите в отпуск български политици какви книги ще четат през свободното си време. Силно затруднен, Бойко Борисов не успя да се досети дори за любимия си Винету. Александър Методиев (бат Сали), който бе обявен от бате Бойко за побратим по линия на мургавия им тен, без да му мигне окото заяви, че ще ляга и става с книгите на Аристотел. Явно е развълнуван от отговорния си пост в Комисията по етика, отнет от Волен Сидеров и предоставен на циганския лидер, известен най-вече като създател на нелегално енергоснабдяване в ромските махали на Самоков.
По всяка вероятност бат Сали много по-бързо ще схване проблемите на духовния и нравствен катарзис, застъпени от Аристотел, отколкото останалите му колеги в парламентарната група на ДПС. Там вече изгря нова политическа звезда, наречена Хюсеин Хафъзов. Той се прояви най-вече като строител на новия български език, създавайки уникалната глаголна форма „ваканцувам“, приета с възторг от видимо неграмотната част на вестникарските репортери.
Със самодоволен вид в поредното си словоблудство този новоизявен Мунчо от обкръжението на потурнака Местан съвсем нехайно заяви на стреснатите от неговия гений журналисти, че възнамерява да се въплъти в българския Маркес и да диктува модата на литературното разнообразие в българското духовно пространство.
Така например щял да проповядва за по-силното религиозно присъствие в отношенията между мъжете и жените и най-вече за тяхното разделяне и изолация по плажове, дискотеки и други обществени места, с оглед да се запази чистотата на социалните отношения в модерна България.
Както виждате, уважаеми читатели, чакат ни все по-весели и изпълнени с разнолики емоции времена. Вместо нас ще мислят и управляват лудите или по-точно преструващите се на такива политически тарикати.
На нас са отредили ролята на тъпо гледащи и хилещи се дебили, които им позволяват да си разиграват коня и да превръщат България в перманентна лудница. Ще търпим ли дълго тези нагли откачалки или ще им духнем най-скоро под опашките?
Отговорът е в нашите ръце, а средствата са повече от ясни – гонене до дупка и безжалостно разобличаване на всички мошеници, пренаселили политическото и икономическо пространство.
Нека спрем окончателно нещастните исторически повторения и най-после да тръгнем обединени и решителни по верния път към истинската демокрация в днешна България.
