Още щом огласи с нарочно прессъобщение в началото на седмицата, че смята да наложи вето върху част от актуализацията на бюджета, президентът Росен Плевнелиев задейства ефекта на пеперудата.
Автор: Диана Славчева
За читателите, които не са запознати с теорията на хаоса, откъдето е заимстван терминът „ефектът на пеперудата“, ще поясним, че става въпрос за една крехка зависимост, при която една малка промяна в началните условия може да доведе по-късно до огромни разлики в дадена система. Това често е илюстрирано с размахването на крилата на една пеперуда в Китай, което пък довежда до урагани в Америка.
Така у нас още в понеделник от всички страни разни министерства, организации и самосиндикални персони скочиха срещу намерението на държавния глава да се обяви против вземането на допълнителен заем от 1 милиард лева, както гласуваха депутатите само ден преди да хванат пътя към морето. Сакън, не бивало да го прави, защото следвало първо, второ, трето... и изобщо краят на света.
Редакционната ни поща се препълни от десетки отворени писма до Плевнелиев и разни становища на граждански форуми, политически партии и прочее съюзи, мрежи и инициативи. Това несъмнено е хубаво – ще рече, че хората имат позиция, имат мнение по въпроса, тревожат се за съдбините на родината и най-вече за хазната й. С две думи – съпричастни са за крехкото ни светло бъдеще.
Но пък по-разнопосочни мнения досега не бяхме виждали. Общо взето е представена почти всяка степен на градация от „Осанна“ до „Разпни го“! А експертните становища пък варират от: как това ще докара държавата до фалит и икономическа катастрофа, та чак до венцеславещи дитирамби какво правилно и необходимо решение е взел президентът.
Така например в свое становище Граждански форум „Промяна“ изтъква, че наложеното частично вето поставя под сериозна опасност „изпълнението на най-важните държавни разходи“, покрай което се оказват застрашени и бюджетите на съдебната власт, на вузовете и БАН и о, ужас! – на Народното събрание и на националните радио и телевизия (доколко те са национални е друг въпрос).
За капак от Гражданския форум „Промяна“ почти истерично алармират: „В опасност е Държавен фонд „Земеделие“!
Не щеш ли, в същото време от партия „Обединени земеделци“ изобщо не се кахърят за настъпването на подобна катастрофа и екзалтирано ръкопляскат на решението на държавния глава, щото според тях то било „очаквано от много български граждани, които не приемат силно рисковата финансова политика на управляващите и нарастването на задлъжнялостта на страната“.
Можем да продължим до безкрайност с примерите „за“ и „против“ частичното президентско вето, което най-вероятно ще бъде отхвърлено от народните ни избраници в края на месеца. Но вместо да се задълбочаваме в разнопосочните аргументи на различните формации, ще обърнем внимание, че от една такава нищо и никаква стандартна процедура като връщането на дадено решение за преразглеждане в НС, задействайки се „ефектът на пеперудата“, произтичат много по-сериозни и знакови последствия. Като това, че този акт не само бетонира разделението на българите на базата на различни мнения, но и още повече разшири пропастта между тези от тях, които са застанали на противоположните полюси в обществено-политическото пространство.
А когато една такава пукнатина се появи и респективно проявява постоянна, упорита и системна тенденция да се разширява и занапред, от дълбините на обществото тутакси изпълзяват и започват да се роят всякакви нови образувания, които използват ситуацията, опитвайки се уж да изградят мост между двата бряга на зейналата пропаст.
Така, само ден след прословутото „вето на бюджето“, група граждани, представящи се за участници в протеста за оставка на кабинета Орешарски, заявиха на пресконференция намерението си „да съдействат за обединяване на гражданската енергия и идеите“.
Пръкналата се така спонтанно „Протестна мрежа“, както сами се определят нейните създатели, имала за цел да се превърне в „обща среда за комуникация и регулярен обмен на информация между участниците в протеста, изградена от онлайн и други групи за натиск“ - каквото и да значи това.
Впрочем новината бе разпространена от имейл адрес на сайта „Noрешарски“. Тези люде обясняват, че нямат намерение да водят диалози с правителството и искат само оставка и избори, като смятат, че не е нужно да се чака преди това да се промени Изборният кодекс, защото: „законите трябва да се пипат само с чисти ръце“!
Ми то досега всички, що бяха във властта, си измиха ръцете – и от отговорност, и от участие в грабежи и далавери. Та би следвало кунките им да са доста „чисти“, нали?
Но тепърва предстои да видим докъде ще стигне повеят, задействан от размаха на крилата на президентската пеперуда, пардон вето.
