Наблюденията на един българин, живял дълги години на Запад, за случващото се в страната ни
На 77 години съм, с българско и немско гражданство. Живях в Германия 45 г. и през 2005 г. отново се завърнах в България.
Обикаляйки по Европа се запознах с всички консули, посланици, търговски представители и разни аташета, които се мотаеха по българските посолства и търговски представителства, и от опита и познанията, които натрупах през тези години, мога да кажа, че не само в България, но и в целия соцлагер, начело със Съветския съюз, никога не е имало комунизъм.
Идеята за този строй при всичката съществуваща алчност, егоизъм, завист, хитрост и непризнаване на по-добрите качества на другите, явно е неосъществима. Тези, които искрено са вярвали в нея, са били избити или са изгнили по затворите и зловещите лагери като Гулак, Белене, Ловешките канари и т.н. А властта бе окупирана от криминални типове, прикриващи се зад комунистическите идеи и лозунги – примитивни, брутални, безскрупулни. Силно опиянени от насладата, че имат власт над други себеподобни, някои от тях стигнаха до абсолютна самозабрава и умопомрачение от прекалено много влияние, което имат. И на практика заличиха разликата между комунисти и фашисти.
Сега наблюдаваме как се изживява Волен Сидеров, откакто цялата власт и оцеляването на правителството и парламента зависят от него и откакто купчина журналисти тичат подир него, щом го зърнат, (както тичаха впрочем и подир Бойко Борисов). Което пък така му повдига самочувствието, та литва чак до небесата – щото преди да влезе в 41-то Народно събрание никой не му обръщаше внимание, никоя телевизия не го канеше, никой не искаше от него интервю. Но, както е казал великият Алеко Константинов: „Пази, боже, сляпо да прогледа“. Радвам се, че най-после моите сънародници се събудиха и се опълчиха на „модерните“ олигарси – онези синове, дъщери, внуци и внучки на членове на ЦК на така наречената комунистическа партия и тяхното тясно обкръжение, които държат властта вече 23 години.
Да, през 1989 г. българите протестираха 100 пъти по-мощно по улиците, но същите тези хитреци ги измамиха и подлъгаха със СДС, представяйки я за уж нова опозиционна партия, уж за опонент на тогавашното БКП, която уж ще въведе „демокрация“, при която най-после всеки ще може да казва каквото си иска без да го е страх, че ще го вкарат в затвора за някой политически виц. Всички вярваха, че вече е настъпила „свободата на словото“ и свободата да се движиш свободно по света (за което обаче е нужно да имаш достатъчно пари, а всички знаем и до днес кои разполагат с тях и това не са обикновените хора). Много ми се искаше тогава да си дойда в България и да помогна на своите земляци да си отворят очите, но не ми стигнаха смелостта и решимостта да зарежа другите си ангажименти.
Измамата с вълшебната думичка „демокрация“ бе огромна. Никой не предупреди тогава българския народ, че става дума за див, зверски и безпощаден капитализъм. Сигурен съм, че мнозина са тези, на които им прави впечатление, че хората, ровещи в кофите за боклук, стават все повече. На този фон новоизлюпените „демократи“ дотам докараха нещата, че обикновените поданици на държавата започнаха да мечтаят да се върне ужасното време на бай Тошо! И това, ако не е тъжно, не знам какво може да е.
За каква демокрация изобщо може да става дума и за какви легитимни правителства става въпрос, като са избрани от няколко хиляди неграмотни цигани; живеещи в Турция наши изселници, които даже не могат да говорят български; 5- 6000 признателни и верни чиновници и не знам си още колко купени и фалшифицирани бюлетини, плюс един малък процент истински избиратели. И за разнообразие и имитация на демокрация през всичките тези години се сменяха ту БСП, ту НДСВ, ту двойна, ту тройна коалиция – ама на практика във властта бяха все едни и същи персони. Затова и хората загубиха желание да гласуват. И за да пробудят малко избирателната им активност, измислиха ГЕРБ и Бойко Борисов, които бяха посрещнати с нови надежди и като най-после нещо ново. Да, ама не. Не е нужно да описвам какво излезе от това!
Най-смешното е, че създадените след Десети ноември партии бяха определени уж като „леви“ и като „десни“ формации. Та даже и центристи си измислиха. Тогава никой не прозря, че това е фалшив опит за имитация на левите и десните от западните страни. У нас важи поговорката: „Преоблякъл се Илия, погледнал се – пак в тия“.
Да се говори за ляво, дясно и център в България е направо смешно. Страната ни не е нито Германия, нито Англия. Аз, като човек живял 45 години в Германия и познаващ до болка цяла Западна Европа, мога да си позволя една такава оценка. Тук може да се говори само за олигарсисти и националисти. Първите защитават интересите на олигарсите и на чужди сили, а вторите – интересите на народа и на държавата. И ако сега изпуснем шанса да изхвърлим завинаги от властта окопалите се в нея мафиоти и не ги накараме да отговарят за кражбите и всичките им престъпления спрямо страната и народа ни, те ще продължат да ни управляват и през следващите 1000 години, стига дотогава светът още да съществува.
България в момента има и уникалния шанс да се сдобие с най-модерния избирателен кодекс в Европа и дори в целия свят. Но като гледам какви типове се мотаят из парламента, ми става лошо що за хора произвеждат законите у нас! Затова смятам, че в един толкова важен законодателен орган трябва да влизат специалисти от различни области с висше образование. Какво разбират и изобщо от какво имат представа например настоящите 22–23-годишни народни представители от „Атака“?!
И, разбира се, на всяка цена трябва да се въведат механизми за контрол върху работата на депутатите и явяването им в пленарната зала. Ами погледнете в петък – в деня на парламентарния контрол, как там се мотаят едва около десетина души. Другите уж били на срещи с избирателите си. Хайде бе! В последните 23 години някой виждал ли е изобщо жив депутат в своя избирателен район (освен на банкет или на някое грандиозно публично събитие, естествено)?!
Нужна е безспорно и значителна промяна на съдебната власт и на прокуратурата, така че те реално да станат независими, а не да обслужват само и единственно тези, които управляват в момента.
Хвала на телевизия СКАТ, която изкарва стотици безобразия на бял свят, вършени от съдилищата, от общините, от министерствата, от администрациите и откъде ли още не. Ефирът на патриотичната медия не си затваря очите нито пред кметове, нито пред общински съветници, нито пред хора от висшите етажи на властта, които безсрамно, безскрупулно и безотговорно разпродават държавни гори и общински терени на безценица на свои хора или пък осигуряват печеленето на обществени поръчки все от техни приближени.
Но лека-полека обикновените български граждани прозряха всичко това и упорито настояват за оставка и промяна на статуквото, утвърдило у нас тези порочни и корумпирани системи и институции. Вярно – откакто съм се прибрал в родината, все се питам къде са студентите?! Нима те не се интересуват какво става в тяхната страна, как се очертава тяхното бъдеще?! В Гърция, в Испания, в Германия, във Франция и къде ли още не, тъкмо студентите са авангардът на протестите. Първи те скачат на барикадите! Виждам, че на сегашните демонстрации у нас наистина има млади хора, но би трябвало те да са повече.
Дано не пропуснем шанса в страната ни наистина да настъпи реална промяна. Макар и със закъснение, но както е казал народът: „По-добре късно, отколкото никога“!
Аз си имам немска пенсия, на мен няма да ми се наложи да бъркам в кофи за боклук, и ако видя зор, ще взема куфарчето си и ще се върна в Германия, където живеят трите ми деца. Но вие, скъпи сънародници, вие какво ще правите, вашите деца накъде ще тръгнат?! Затова не изпускайте момента – желязото се кове, докато е горещо. Не го оставяйте да изстине...
Борис Николов
Потомък на четник
от четата на Филип Тотю
