България - соцпроизводителят на западни коли


България - соцпроизводителят на западни коли
Схема на произвеждания в България автомобил „Рено Алпин”
07 Август 2013, Сряда


През 80-те години правим бъги, а „Рено Алпин” е мечтата на всеки любител на ретро автомобили

Автор: Камен Христов

Дали поредният опит на страната ни да произвежда автомобили в Ловеч ще е успешен пазарен експеримент, или ще завърши безславно така, както това е ставало много пъти в миналото? Може би партньори като Китай най-сетне ще помогнат на страната да се нареди в списъка на държавите автомобилопроизводители, което не стана с досегашните „Булгаррено” (Франция), „Пирин фиат” (Италия), нито с „Москвич Алеко” или пък с британската група Rover.

Историята на родното соцпроизводство на коли започва през 60-те години на ХХ век с Bulgarrenault ("Булгаррено"). Преди да се вземе решението за производството му, няколко автомобилни гиганта са правили оферти на правителството на Тодор Живков -  Renault  (първата оферта на френската фирма за производство на Renault 4 и 4L в България е представена на 27 май 1963 г.), Fiat, Simca, Alfa Romeo.

Най-добро е предложението на „Рено“. В средата на 60-те години по инициатива на Държавното стопанско предприятие "България – Етиопия" (ДСП "Булет") е създадено сдружението ДСО “Металхим”, с цел производство на леки превозни средства.
По това време „Булет” търгува със стоки от всички сфери на леката и тежката промишленост. Идеята е със свободни средства от валутния резерв на двете дружества да започне вносът на готови автомобилни комплекти, които да се сглобяват в България.

Монтажът е  обезпечен от резервните мощности на отбранителната промишленост, в лицето на ДСО “Металхим”, което по това време включва всички военни заводи в България. На 30 юли 1966 г. е издадено постановление на Министерския съвет, което дава правото на ДСО “Металхим” да започне преговори с Renault, посредник е ДСП “Булет”. Най-напред е било запланувано монтажът да става в гр. Червен бряг.
В-к ”Работническо дело” в бр.261 от 18 септември 1966 год. съобщава, че е сключен договор между ДСП “Булет” и Renault, а само два дни по-късно на есенния панаир в Пловдив са изложени 10 броя леки автомобили Renault 8, които са били сглобени в оръжейните заводи в Казанлък.

На следващата година монтажът е преместен в Пловдив, където първоначално колите се сглобяват в палата 10 на панаира, а после и в специално проектирания за целта завод. Той е бил оборудван със свръхмодерни за времето си агрегати за заварки и боядисване, имало е и автоматизирана поточна линия.
Цялото технологично оборудване е било на стойност 15 милиона долара. През 1967 г. страната ни изнася за Франция 16 000 комплекта крикове и манивели, а година по-късно - 100 000. По план е трябвало производството да нарасне до 3000 автомобила на година, но този обем така и не е постигнат. До 1970 г. в Пловдив са изработени общо около 4000 автомобила „Булгаррено” 8 и 10.

Първите български коли излизат на пазара у нас през 1967 г. съответно с цени 6100 и 6800 лв. Част от автомобилите се продават и на външни пазари – 500 бройки са изнесени за Югославия в периода 1967-1969 г., 300 се изнасят през 1970 г. за Австрия, има експорт и за Близкия изток. Общо до 1970 г., когато производството спира, у нас са произведени 1773 автомобила от френската марка.

Междувременно България проявява интерес и към производството на спортни автомобили. През 1966 г. основателят на френската компания Alpine ("Алпин") Жан Ределе пристига в София и се среща с представители на ДСП "Булет", които са заявили намерения за такова производство.
Само година по-късно първите бройки "Булгаралпин" се появяват на бял свят. С тях екипажът на братята Илия и Никола Чубрикови печели рали „Трансбалкания” в клас до 1400 куб. метра с "Булгаррено" 8.

В трасето на състезанието са се включвали България, Румъния и Югославия. С този модел автомобили братята и екипажът Атанас Тасков-Атанас Агура  за пръв път участват в  рали Монте Карло. Последното състезание, в което участва българската кола, е през 1978 г.
През годините темата с възраждането на това производство не е спирала да бъде актуална, а запазени модели са много ценени и търсени от колекционерите. Един от алпините в Пловдив дори бе обявен за продан срещу 10 000 евро.

Не е съвсем ясно обаче защо е прекратено производството на френските коли. Според една от тезите, тогавашният съветски ръководител Леонид Брежнев се е противопоставил, тъй като страната ни нарушила ангажимента да не изнася коли в Западна Европа. Съветският съюз упражнил натиск и за да лансира на пазара своята нова марка "Жигули".  Въпреки това  през 60-те години на ХХ век у нас се договаря и друго производство на „западни” автомобили. В Ловеч заработва поточна линия за „Пирин Фиат”, която произвежда 760 бройки. По информация на „Балканкар”, който е страна по договора с италианската компания, от 1967 до 1970 г. страната ни произвежда "Фиат АТ 850" Седан (360 бройки), "Фиат 350" Купе (89 бр.), "Фиат 124" Седан (274 бр.), "Фиат 124" Комби (35).

Първите коли излизат от ловешкия завод на 27 юни 1967 г. и са от модела 850. Заплащането за италианската компания държавата договаря да е под формата на стоки от листата на износните централи. През 1971 г. договорът между България и Италия изтича и повече не е подновен. Същевременно обаче повече от 20 г. България произвежда „Москвич” – първата кола на всяко статистическо соцсемейство. От 1966 до 1990 г. в Ловеч са сглобени 304 297 бройки от моделите 408, 408И, 412, 2141 „Алеко”. Производството стартира, след като през януари 1966 г. в Московския завод за малолитражни автомобили, по-късно преименуван на АЗЛК (Автомобильный завод имени Ленинского комсомола)  заминават 20 наши специалисти.

Производството продължава близо 20 г., а последните три серии от около 12 000 комплекта „Москвич 2141 Алеко” идват в Ловеч в периода 1988-1990 г. С настъпването на демократичните промени у нас договорът с руснаците е прекратен.
През 1979 г. един български инженер, специалист по автомобили и кари - Велизар Андреев, си наумява да конструира и произвежда спортен автомобил. По негова идея се създава НИПК Клуб “София”, в който се разискват идеи за разработката и производството на българска спортна кола.

С помощта на ученици от Механотехникума и инженери, Андреев започва разработката на прототип на спортен автомобил тип “Бъги”. Моделът е показан през октомври 1981 г. по време на ежегодната изложба на ТНТМ  (Техническо и научно творчество на младежта) в Пловдивския панаир.

През 1990 г., след тримесечна работа Андреев завършва и прототип на лек “джип” с каросерия от стъклопласт и агрегати от “Лада”, който е наречен “София – С”. До смъртта на инж. Андреев преди 12 г. са произведени 12 коли „София – БЬ” и 60 „София – С”. Предпоследният опит на България да прави автомобили е в началото на 90-те години на XX век, когато британската група Rover стартира производство във Варна. Заводът там обаче просъществува едва 7 месеца, след което е затворен.

Тепърва ще разберем дали най-новият опит в родното автомобилно производство ще успее. От 2012 г. край Ловеч се произвеждат коли на китайската Great Wall. Плановете са  до 2016 г. оттам да излизат 2 млн. автомобила годишно.


Макет на „Алпин”, с автограф на Илия Чубриков „Рено Алпин” от 60-те години на ХХ век „Рено Алпин” в отлично състояние, което бе обявено за продан срещу 10 000 евро „Булгаррено”

В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
20.12.2014 13:54:07
0
0
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки