Белгийска пощенска картичка с карта на Балканите след подписването на Букурещкия договор
07 Август 2013, Сряда
Преди 100 години
След впечатляващите победи през Балканската война
България търси справедливо решение за разпределяне на териториите в Македония. Има договор със Сърбия за безспорна и спорна зона. Западният съюзник обаче се е настанил и в двете. Обявява, че денонсира договора и където е стъпил ботуша на сръбския войник, това вече е земя на кралството. Същото поведение държи и Гърция. За да накара бившите съюзници да бъдат по-отстъпчиви, на 16 юни Фердинанд нарежда настъпление срещу тях.
След като пробиват фронтовете на противника на редица места, настъплението е спряно.
Но тогава Сърбия и Гърция обявяват война на България, а към тях се присъединява и Черна гора. Българската войска е понесла много жертви в Балканската война, но въпреки това е със запазен боен дух. Тя води успешни военни действия срещу превъзхождащия я по численост противник, който при това има голямо преимущество във въоръжение и боеприпаси.
Най-голямата победа е над гръцките войски, който тръгват да завладяват Горна Джумая (днешен Благоевград), а след това Кюстендил, като крайната им цел е София. В Кресненското дефиле им е нанесено съкрушително поражение и те са изправени пред пълен разгром. Обединената сръбско-гръцка армия е разбита при Калиманци. Спасява ги това, че две румънски армии нахлуват в България откъм Северна Добруджа и Лом. След още няколко дни и турската армия прекосява границата Мидия-Енос. Срещу България се отварят пет фронта, на три от които няма никакви наши войски. Турците безпрепятствено стигат до Странджа, а румънците – до Враждебна.
Притиснати от всички страни, българските генерали, офицери и войници са принудени да сведат оръжията си. Враговете ни бързат да узаконят претенциите си за териториални придобивки за сметка на България.
Така се стига до свикването на конференция в Букурещ за сключване на мирен договор. На нея България е поставена в крайно унизително положение. Нашите представители, сред които е и Симеон Радев, са принудени да се молят за запазването на всяко късче българска земя.
В конференцията участват и представители на Великите сили, които донякъде успяват да удържат прекалените амбиции на нашите съседи, насочени към окончателното съсипване на България. Най-голяма заслуга за това има Русия и донякъде Австро-Унгария. Въпреки тяхната известна благосклонност към съдбините на България, страната ни е принудена да понесе огромни, тежки териториални загуби. На Турция се връща Одринска Тракия, Румъния придобива Южна Добруджа, Македония се разпределя между Сърбия и Гърция. България запазва завоюваното в Пиринска и Севернородопската област, Малко Търново и Струмишко, както и ивицата от Егейско море между устията на реките Места и Марица.
Под ново и старо чуждестранно робство попадат към 3,5 млн. българи. Няма как това да не се превърне в зародиш за бъдещи военни конфликти на Балканите. Ако се върнем малко по-назад във времето, ще се установи, че всъщност това се дължи на несправедливите решения на Берлинския конгрес от юни 1878 г. При всички следващи договори България винаги е била потърпевша и е трябвало да свива знамената за по-добри времена, които за съжаление така и не са настъпили.
А подписването на Букурещкия договор на 28 юли 1913 г. (10 август по нов стил) е една от най-черните страници в нашата история.
Патриотичен календар
2 август 1813 г. — Отбелязваме 210 години от смъртта на Софроний Врачански
2 август 1897 г. — Подписана е конвенция между Княжество България и Франция за изграждане на Военноморските сили на България
2 август 1903 г. — Избухва Илинденско-Преображенското въстание, организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и местните българи
2 август 1921 г. — Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматум на българското правителство за разформироване на въоръжените сили
3 август 1903 г. — Като следствие от Илинденско-Преображенско въстание в град Крушево (дн. в Република Македония) българските въстаници обявяват създаването на Крушевска република, която съществува само 10 дни
3 август 2001 г. — В България се ражда първото бебе, заченато по метода ин витро от замразен ембрион
6 август 1836 г. — Роден е поп Минчо Кънчев, български революционер и писател, деец на националноосвободителното движение, заточеник в Диарбекир, автор на една от последните български илюстровани ръкописни книги – „Видрица”
7 август 1877 г. — Започва преместването на Главната квартира на руската армия от село Тръстеник (днес вече град) в село Горна Студена, Търновско, по време на Руско-турската война
7 август 1908 г. — Основани са Български конституционни клубове в Кратово и Крива паланка
8 август 1946 г. — В България е приет Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите
