Влак отнесъл и смачкал до неузнаваемост инвалидната количка на парализирания по рождение Ангел Ангелов от Ловеч
Автор: Пенка Таслакова
Ангел Ангелов от Ловеч е инвалид по рождение. Двата му крака са почти неподвижни от вродена парализа. Той живее сам в един от крайните квартали на града – „Здравец“.
Преди месец – на 25 юни в 11 ч. предиобед, той тръгва да пресича с инвалидната си количка жп прелеза, намиращ се на петдесетина метра от жилищния му блок. Само през него се осъществява единствената връзка на квартала с града. Което не пречи прелезът от години да няма никаква сигнализация – нито звукова, нито светлинна, да не говорим пък за бариера. Преди време имало траверси, но при един ремонт на пътя те били премахнати и после никой не се погрижил да ги постави отново.
Така във въпросния ден се стига до инцидент, при който Ангел на косъм се разминава със смъртта. Докато пресичал прелеза, едното колело на инвалидната му количка се закачило за релсата – нещо, което никога не му се е случвало, докато тук имало траверси. Трудно подвижният мъж направил мъчителен опит да премести количката си, но не успял. А за зла беда в това време не се и виждал никакъв друг човек наоколо, който да може да му помогне. В този миг той съзрял връхлитащата го мотриса и със сетни сили в ужас се хвърлил по очи на земята.
Като по чудо спасил живота си, но инвалидната му количка била отнесена от влака и смачкана до неузнаваемост.
Ангел си купил количката – втора употреба, за 1000 лева. За целта теглил кредит от финансова къща, който сега изплаща от инвалидната си пенсия. Не е успял да я застрахова, защото застрахователните компании му отказали тази услуга, аргументирайки се, че инвалидната количка не била превозно средство.
Сега се налага мъжът да се придвижва с патерици, но това му е много трудно. А и пак се налага да минава през прелеза, като с мъка прекрачва релсите, в които се заплитат неподвижните му крака. Но няма друг избор, тъй като това е единствената възможност да стигне до спирката на градския транспорт.
Блокът, в който инвалидът живее, се обитава от общо 180 души, като една трета от тях са възрастни хора. Много са и децата в него – и малки, и по-големи, на които всеки учебен ден се налага да преминават през необезопасения прелез, за да стигнат до автобусната спирка, откъдето да вземат рейс до училището си.
В общинското общежитие Ангел се настанява преди 30 години. Оттогава досега той е свидетел как на прелеза убиец са станали 4 катастрофи с фатален край. Сред загиналите на това опасно място са майка с дете, жена на 55 години и мъж на около 50 години.
Какво друго трябва да се случи, за да се обезопаси въпросният рисков участък в ловешкия квартал със здравословното иначе име „Здравец“ и да се поставят траверси край жп релсите, които да облекчат поне малко преминаването през тях – пита се инвалидът.
Ангел не губи надежда, че ще се намерят хора, които да му помогнат финансово да си купи нова инвалидна количка, с която да осъществява придвижването си. Той е интелигентен човек и мечтае някога да си намери работа и сам да се грижи за прехраната си, да си плаща наема на общинското жилище, както и тока, водата и най-нужните потребности. Безработен е от 2002 г., но не спира да мечтае да започне работа в колектив и да си намери приятели, с които да споделя радост и неволи. Макар че за инвалиди работа в Ловеч няма. Тук такива като него намират само унижение, забравени и от институциите, и от Бога.
