Защо трябва да си отиде правителството на Орешарски?

Автор: Стефан Солаков

Премиерът Орешарски заяви преди дни, че е силно впечатлен от многобройните подписи, събрани от граждани в подкрепа на неговото правителство. Незнайно защо той не обясни дали е впечатлен и от факта, че вече 50 дни центърът на София е окупиран от десетки хиляди столичани и гости от цялата страна, които настояват за неговата оставка.

Реакцията на сегашния министър-председател е всичко друго, но не и достойно поведение на един истински държавник в днешна България. Преди две седмици същият този човек без капка свян официално заяви, че е безгласна буква в българската политика, защото изпълнява стриктно разпорежданията на сегашната тройна коалиция и ще си подаде оставката само ако тя му бъде поискана от Сергей Станишев и политическите централи на управляващата клика.

За морала на така наречената политическа класа у нас сме говорили и писали години наред с упоритата надежда, че нещо ще се промени в положителна насока. За съжаление ставаме свидетели как заразата на политическото вероломство се пренася с всичка сила върху така наречените експерти и „външни“ лица, привлечени в държавната администрация като параван на корупционните схеми, упражнявани вече 24 години от управляващите екипи на посткомунистическа България.

Всички те усвоиха с невероятна бързина всевъзможни техники за ограбване на собствената си държава без изобщо да се замислят, че освен да лъже и краде българският политически елит трябва да се научи и да ръководи съдбините на своя дълго мамен и мачкан многострадален народ.

Напоследък стана модерно да се говори за „нов държавен договор“ между управляващата върхушка и онеправданите народни маси. Върху днешното нещастие на нашето общество явно някои се опитват да градят не само политическа кариера, но и да отклоняват острите социални протести от тяхната истинска цел – продажната и антибългарска система на управление.

Обществените дебати са нещо полезно, но само когато в тях участват хора, истински загрижени за съдбата на Отечеството. В противен случай ще наблюдаваме дежурното преливане от пусто в празно, добре усвоено от множеството манипулатори на щат към политическите централи на големите партии у нас.

През последните седмици пред очите ни се извършва безскрупулна подмяна на народния гняв чрез дежурните хватки на „десни“ и „леви“ политически мошеници, специализирани агент-провокатори, опитващи се да яхнат протестите на жълтите павета и край пилоните на НДК и да ги насочат към нови управленчески „проекти“, диктувани и спонсорирани от някои чужди посолства в България. Политическият пазар става все по-шумен, търсенето и предлагането – все по-безсрамно.

Загниването на системата се усеща по тежката миризма, идваща от централите на казионните партии, където политическите трупове отдавна би трябвало да се изхвърлят в крематориума на българската история.
Вместо това на сцената непрекъснато изникват зомбирани копия на Луканов, Костов, Лилов, Доган, бившия цар и на десетки други рушители на днешна България.

Зрителка на телевизия СКАТ наскоро ни изпрати писмо от Цюрих, в което възмутена разказва за разкошните дворци, които българската мафия притежава в Швейцария.
Описва подробно именията на Делян Пеевски, на Маджо и на други видни представители на „сенчестите“ групировки у нас. Техният частен живот е истинска приказка под дебелата сянка на политическите чадъри, които управляващата клика у нас им осигурява вече четвърт век, въпреки лютите закани за унищожение на престъпните октоподи и за възцаряване на социална справедливост.

Австрия, нашата партньорка в ЕС, вече се е споразумяла с Швейцария и от известно време насам успешно налага с тежки данъци изнесените в швейцарски банки огромни авоари на австрийски граждани, опитващи да се укрият от родните данъчни служби.
Да сте чули нещо за подобни намерения на нашата държава? Кой ще попита Николай Бареков и неговите поръчкови репортери защо навремето преследваха като вълкодави Огнян Донев и Любо Пъпката и ровеха из кофите за боклук на скромните им къщички, разположение във френската Ривиера, а в същото време се правеха на слепи и глухи за именията в Швейцария на техния работодател и спонсор Делян Пеевски?

Днес тези медийни помияри се напъват да градят политическа кариера, стъпвайки върху трупове на корпоративните съперници на прословутата банка, плащаща за разбойническите изпълнения на пловдивската „майна“, тръгнала от чалга клубовете на Филибето, за да атакува днес политическите върхове на разкапаната ни държава. Червените демагози от „Позитано“ 20 правят всичко възможно да запазят правителството на Орешарски с една единствена цел – да им служи като параван за предстоящото ново ограбване на България.

Иначе не може да си обясним нежеланието на новата управляваща коалиция да нанесе решаващ удар върху икономическата мафия и нейните канали, чрез които тя захранва партийните централи.
Ще повярваме на Орешарски, когато той арестува в близките дни Делян Пеевски, Моника Йосифова, Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Ахмед Доган, Иван Костов, а и своя мандатоносител Сергей Станишев, и директно ги обвини за икономически престъпления в особено голям размер, както и за тесни финансови връзки с подземния свят на българската престъпност.

Чак тогава може да повярваме, че на държавното кормило е застанал истинският водач, способен да изчисти българското общество от престъпните елементи във висшите етажи на властта и да поведе нашия народ към европейско благоденствие.
А дотогава ще искаме най-настойчиво оставката на Орешарски и на неговите политически кукловоди.

Дори собствената майка на Станишев е посъветвала сина си да бяга от властта у нас и най-вероятно да се спасява в чужбина, където хора като Делян Пеевски и Маджо сигурно ще му протегнат ръка и ще го запишат в „клуба на богатите“.
Комисионите от сделките на съпругата му Моника несъмнено ще му стигнат на първо време, а после... после бате Серго ще пише мемоари, но едва ли ще ги озаглави „Защото бяхме социалисти“.

В категории: Коментари , Горещи новини