Що е то „градска средна класа” и има ли почва другаде, освен у нас
Автор: Валентин Фъртунов
Напоследък хранениците на Сорос и въобще петата колона на Запада у нас трябваше бързо да вземе мерки, за да опази една тайна, която за никого не е тайна. Тайната на протестите. Тайната на петоколонната трансформация от едно агрегатно състояние в друго. Накратко казано, да се легитимира социологично оная шепа хора, които броят дните това лято, като пред свършека на света.
Да, с пълно право ги наричам „шепа хора”, защото 2 хиляди или 20 хиляди спрямо 3-те милиона избиратели в България са действително шепа. Никак не съм убеден, че всички те напълно осъзнават в какъв мизансцен са поставени, нещо повече, убеден съм, че мнозинството от тях най-искрено всяка вечер скандират срещу червените чорбаджии от новата тройна коалиция, без хабер да имат кой ги подкокоросва да подпират площадите.
Но да се върнем на поредната голяма машинация. След като здравомислещото мнозинство започна да гледа с подозрение на тази многодневна оставкена агитка и не трябваше да минат и часове, за да се види „Отворено общество” и събратята му зад нежната воняща на арабска пролет буфонада, почетните петоколонници взеха мерки. Титани на прозападния слугинаж в България като Иван Кръстев, Евгени Дайнов и прочее се захванаха и не без чужда помощ (достопочтено се включи „Дойче Веле” и т.н.) сътвориха нова градска легенда. По съвпъдък тя се вика „градската средна класа”. Поръчаха й социология – ех, като всичката социология в България, на цифрите им се сложи по една нула отзад за по-авторитетно.
И така един ден осъмнахме с неологизма „градска средна класа”, описвана като „тази прослойка се състои от образовани млади хора, с добре платени професии, които просперират заради лични качества и жизнени стратегии.”
Боже, да ме простиш, че споменавам името ти, но живеейки в сатанаилов свят и слушайки подобно словоблудство, почвам да губя здравия си смисъл.
Е, да ни е честита новата класа! Аз очевидно не й принадлежа, нито телом, нито духом – ЕГН-то ми не важи, нямам добре платена професия, личните ми качества – старомодни – женен съм (поне да съжителствах), жизнените ми стратегии – хич ги няма (три деца челяд имам, като циганите…), а каквито и образования и моженета да извадя, все ме сръчкват – ти „Бизнес администрация” завършил ли си? Или поне нещо „АйТи” в краен случай, а?
А сега, съвсем сериозно за финал. Няма такава класа, защото класата има общ икономически произход. А туй чудо е аморфен идеологически монстер, съставен главно от средното и висше чиновничество, окопало се около двора в престолнината, средния и висш мениджмънт най-вече в банки и софийски клонове на транснационални корпорации, и тук-таме някой и друг оцелял от умрелия среден български бизнес. Е, да не пропуснем сплотените колективи на НПО-та, фондации и асоциации, под бълхливото крило на Сорос и приятели и разбира се – вечната тъмносиня бохема.
Толкова за градската средна класа. За селската средна класа – друг път.
