Храмове край някогашната военна цитадела свидетелстват за 1700 години християнство без прекъсване
Автор: Камен Христов
Реставрираната късноантична крепост „Цари Мали град” бе официално открита в началото на месеца на хълма Свети Спас в самоковското село Белчин. Уникалният исторически комплекс е от IV-V в., има и църква от ХVII в. Крепостта е реставрирана по проект на стойност 5,58 млн. лв., спечелен от община Самоков по ОП "Регионално развитие" на ЕС.
Някога внушителната римска крепост се е виждала от всички страни на Самоковското поле. Допреди реставрацията тя съществува само в народните предания, а разположението й е приблизително известно на археолозите.
Античното име на крепостта е неизвестно. Наричат я "Цари Мали град", защото с площта си от почти 10 дка може да се мери с Царевец. Изграждането й е започнало по време на управлението на император Валент (364-378 г.)
Мястото е избрано специално и е съобразено с възможността за наблюдение на котловината и защита на нейната западна част. Възникналото селище е свързано с минералните извори в подножието, рудните залежи с магнетитов пясък в целия район и стратегическото кръстовище на римските пътища между днешните Кюстендил, Сапарева баня, Самоков, Пловдив и София.
Проучванията на хълма започват през 2007 г. заради непрекъснатите набези на иманяри и сигналите за унищожаването на исторически паметници. иманярите първи попадат на останките от римската крепост.
„Дотогава целият хълм беше покрит с гъста, непроходима гора. Дойдохме веднага, щом разбрахме, че иманярите вече копаят. Бяха надупчили земята като швейцарско сирене”, разказва археологът Веселин Хаджиангелов от Историческия музей на Самоков, който ръководи разкопките и реставрацията. Обектът се оказва изключително благодатен.
За месец археолозите разкриват югоизточната кула на крепостта. Става ясно, че тя е част от римска крепост с шест стражеви кули, а общата дължина на стената е близо 400 м. Оказва се, че оброчището на хълма Св. Спас е брънка от цяла броеница свети места, които опасват село Белчин. Тези оброчища са появяват у нас в Късното средновековие. Точно на този хълм изследователите намират следи от последователни храмове, свидетелстващи за 1700 години християнство без прекъсване.
Най-ранният храм е от края на III и началото на IV век. Върху него е изградена раннохристиянска църква от 70-те години на IV век. А по-късно е построена и базилика от края на V и началото на VI век.
След нейното разрушаване върху останките й е издигната средновековна църква от XV век. А когато тя е спряла да функционира, на това място се появява оброкът Св. Спас, който е действал до скоро.
Искаме да наложим този културологичен феномен като емблема за крепостта и за района на Белчин – че християнството тук се е появило рано и не е прекъсвало въпреки всички гонения и 5 века отоманско владичество, казва Хаджиангелов.
„Най-ясна като архитектура за нас бе последната, средновековната църква. Затова я възстановихме изцяло. Там експонираме всичко, свързано с християнството и открито около този култов ансамбъл. До по-малка височина показваме останките на базиликата от VI век”, обяснява археологът.
Неотдавна става ясно, че северният параклис е баптистерий. За това свидетелства намерената писцина - зидано басейнче, в което са кръщавали в християнство езичниците.
В края на V век става масовото покръстване на местното тракийско население. След Юстиниян, след VI век, кръщелните изчезват, тъй като се смята, че населението е християнизирано. В купелите се кръщават само новородените. „До най-малка височина възстановяваме зидовете на най-стария християнски храм от IV век. От него имаме запазена северната половина на сградата, следи от езическо светилище на неизвестен бог, което само е означено върху терена”, разказва Веселин Хаджиангелов.
Макар че е напълно реконструирана, средновековната църква няма да бъде действаща. Мултимедийна система и фототабла по стените й разказват за историята на християнството в целия Самоковски край.
През 285 година селището попада в границите на римската провинция Вътрешна Дакия със столица Сердика по времето на императора реформатор Диоклециан.
„Знаем, че последните две изградени кули на крепостта са били с четирискатен покрив, покрит с керемиди, тъй като открихме на място падналия покрив. Намерихме и северната фасадна стена на една от кулите - при земетресение в началото на VII век тя е паднала, без да се разруши. Така разбрахме как точно е била изградена - на три етажа, като на втория е имало бойница”, разказва археологът. За 5-6 месеца върху хълма Св. Спас бе доизградена на различна височина почти цялата крепостна стена.
Какво точно е било Цари Мали град”? Първите предположения са за укрепено селище, но с напредването на разкопките археолозите стигат до извода, че е била военна крепост. Първоначалното й предназначение е било да охранява рудните находища в Самоковското поле от нашественици.
През VI век, известен с великото преселение на народите, крепостта е приютявала местното население при варварските нападения. В хореума (обществен склад за зърно – б. а.) са открити заготовки и кюлчета желязо, готови за продан. В крепостта са намерени ценни златни монети на Юстиниан, Траян, Теодосий, почти всички номинали от IV до VI век със знаците на всички императори. Сред тях е много ценна и рядка бронзова монета на императрица Гала Плацидия.
В експозицията към крепостта акцент са древните оръжия - от стрели до обсадна техника.
Един от най-уникалните експонати е стрела, която се мята не с лък, а с ръка. Има дълъг и много остър железен връх, а отзад - оловна тежест и къса дървена дръжка. Стрелата е стояла от вътрешната страна на щита. Носили са я само офицери от армията на император Константин Велики. Сред находките има и средновековни апликации, фибули от VI век.
През епохата, известна като "Тъмните векове", крепостта е разрушена от хунските и аварските орди. Едва сега се възстановява и реставрира в някогашния си вид.
В северозападната кула е разположена музейната експозиция, а североизточната ще се използва като площадка за посетители. Източната, южната и западната стена на крепостта са реставрирани частично.
До „Цари Мали град” се стига по асфалт и две екопътеки. Има и въжен мост, който води от външния вход на крепостта до цитаделата. В двора на крепостта са изложени антични бойни машини и доспехите на воините от бурната епоха, когато „Цари Мали град” е трябвало да отбива нападенията на варварите.
Малко преди крепостта, посетителите могат да видят църквата "Света Петка", построена през XVII век върху основите на по-стар храм. През 2006 г. започва нейното възстановяване със средства на местните жители.
Преосветена е на 14 октомври 2007 г. от покойния патриарх Максим. В църквата са съхранени много ценни икони от школата на Пимен Зографски, най-старите от които са изписани през 1653 г.
Иконостасът е образец на монументалната дърворезба от края на ХVIII и началото на ХIХ век. Църквата е действаща, но в нея е подредена и сбирка от икони и ръкописи, както и образци от първите старопечатни църковни книги. Комплексът започна работа с посетители на 20 юли, събота, със зрелищни възстановки на древни битки, концерти и забавления за деца.
