Писателят Калин Терзийски представи в книжарница „Хеликон” най-новата си книга „13 парчета от счупеното време”. Всъщност, тя е вече издавана преди няколко години, когато авторът беше умиращ алкохолик. Съдържа, както и тогава, 13 негови разказа и рисунки от самия него. В новото издание обаче има десет нови истории, а от старите са останали само няколко. Защо не е в първоначалния си вид си е лична работа на Калин и неговия редактор. Важното е обаче, че всичките оригинални рисунки са тук.
Кайо Терзийски призна пред немногобройната си, но вярна публика, дошла на представянето, че издаването на „13 парчета” в тогавашния й бутиков вид, с кожена подвързия, го е подтикнало да вземе живота си в ръце и да го обърне на 180 градуса.
Оттогава той не пие никакъв алкохол (виждал съм го да пие прясно мляко, вода и плодови сокове) и се превърна във високо ценен писател, „когото канят и по телевизията, за да говори на хората какво се случва в България”, както иронично отбелязва самият той. Тринадесетте парчета са типично в негов стил. Някои са иносказателни без да бъдат излишно отвеяни, други – саркастични без да са вулгарни, трети са откровени приказки, без задължителната поука, но често с внезапни изводи.
Да правим разбор на всичките тринадесет творби ще бъде най-малкото неуважение към Кайо. Но най-вече безсмислен опит на човек, който гледа с очите на фен на неговото творчество, да се опитва да звучи като тежък критик, от онези, чиито мъртви писаници четат кандидат-студентите, за да ги изобразят после в безумен вид върху белия лист.
Нека оставим самият автор да говори за написването на първоначалния вид на „13 парчета от счупеното време”:
„По това време вече бях толкова дълбоко в психеделията, че като лекар (Калин Терзийски е дипломиран психиатър), това ми беше толкова кристално ясно, че даже се смеех насън, така са ми казвали. Дори години, след като спрях да пия (през 2008 година), съм виждал хора, които го правят. Явно в такива състояния човек вече започва да вижда насън рая и затова се смее насън. И така или иначе щях да си умра неиздаден, когато една приятелка, именно от този бизнес, ми каза „Така и така ще умреш, дай да ти издам едно луксозно издание! Събери, каквото мислиш, че трябва да прочетат от теб хората и ела, за да помислим!”
Тогава Кайо предложил на издателката сред купищата свои работи да избере по-мистични и нестандартни, та барем направи силно впечатление на публиката преди да се спомине. Тя предложила той саморъчно да илюстрира нещата точно така, както си ги представя. Което се оказало проблем – ръцете на автора толкова силно треперели, че на белия лист се появили уродливи рисунки.
Силно смутен от този факт, Терзийски се оплакал на издателката, която изпаднала в още по-голям възторг и му поръчала на всяко парче от счупеното време да направи рисунка, като се концентрира максимално, въпреки пиянския тремор и сложните усилия на ръката. Е, получило се е. И Мона Лиза с цигарата, и ученият, пушещ банан, и останалите причудливи картини идеално пасват на странната, мистична и леко мрачна атмосфера на книгата.
Дори и на сегашното й издание, което, както разбрахте, далеч не е пълно копие на първото. А то, по идея на приятелката-издателка, струвало 100 лева. Историята мълчи колко и какви точно сноби са го изкупили, (освен безумната цена било и в силно ограничен тираж, просто бутиково, наистина), но оттам животът на Кайо тръгнал напред и нагоре, към светлината.
„Събраните разкази ги имах, но докато се стараех над илюстрациите, започнах учудващо и за самия себе си да се променям. Започнах да правя лицеви опори, коремни преси, дори да се занимавам с вдигане на гирички. Така мускулите ми закрепнаха, та дори си позволявах и да правя кросове из квартала. Така след осем години непрекъснато пиене най-сетне се почувствах здрав.”
След известно време рисунките се получавали, общо взето, доста сполучливи, а след още малко станали направо прилични. И така книгата върнала умиращия Калин Терзийски към живот.
След пет години трезвен живот и тринадесет издадени книги той решил, че трябва отново да я покаже на бял свят, та да я видят повече хора. И още нещо – това издание на „13 парчета от счупеното време” далеч не струва 100 лева, така че абсолютно всеки български книгоман може да си я позволи.
Което и му препоръчвам.
