Радикализирането на народното недоволство е партийна игра и най-вероятно я изигра този, който казва: „Дръжте крадеца”. Първо, това може да бъде БСП
Автор: Ани Александрова
Най-добре е Китай да ни обяви война! И да я загубим, естествено… Което ще е абсолютна печалба, защото под административното управление на Пекин ще се приобщим към най-бързорастящата и най-голямата икономика не само в Европейския съюз, но и в света; ще имаме най-многобройната армия не само в НАТО, но и на планетата; ще изпитваме национална гордост от всяка стока, на която пише MADE IN CHINA…
И най-важното: ще можем да избираме управляващите си сред 1 343 239 923 души (плюс/минус 7 милиона), защото в момента явно не сме случили на политици.
И не ни е даден особено голям избор.
И всяка до болка позната муцуна продължава да ни люшка между Терминал 2 и терминирането на всеки граждански договор между суверена и онези – провалилите себе си за наша сметка.
Помните ли онази модифицирана песен: ”Пътнико виден, пътнико OFF”?
Нали никой от вас няма да каже, че такова нещо като обсада на Народното събрание никога не се е случвало у нас?
Най-много да разсмеете децата, гавазите и ибрикчиите на онази олигархична власт, която днес се е възпроизвела със самочувствието, че държавата е нейна частна собственост…
Единни във властолюбието
Да се разказва за нощта на 23 срещу 24 юли 2013 година е още рано. По-добре е да си спомним за януарските събития от 1997 г. И евентуално да пропуснем да отбележим, че в България историята се повтаря като фарс.
Прочее, добре все пак, че в тази юлска нощ никой безумец не извика танковете, „Пустинните котки” или не пусна в действие водните оръдия.
Два пъти по-добре е, че изведнъж не пристигна Волен с гръм… от законно притежавания си пистолет… на кон или с „Хамър”, или в „Бентли” -кабриолет.
Просто сценарият не го предвижда, засега…
„Радикализирането на протестите е партийна игра и най-вероятно я изигра този, който казва: „Дръжте крадеца”. Първо, това може да бъде БСП”. Това коментира в деня след събитията на площад „Александър Невски” преподавателят от СУ „Климент Охридски” проф. Тодор Танев.
Според него на „Позитано” 20 имат интерес от радикализирането – от една страна, за да уплашат хората с подобен развой, и второ: за да се легитимира нуждата от смяна на правителството.
Затова според проф. Танев е много важно какво ще решат стратезите на БСП на провеждащия се по това време пленум.
„Стратезите” от „Позитано” 20 точно в този ден се простиха с починалия Александър Лилов, който единствен сред тях носеше прозвището „Стратега”, без да му седи като на Сергей Станишев – рокерско яке. И решиха, че тази власт няма да я дадат доброволно, дори и да се пролее още кръв.
„Радикализирането на протестите може да е също и опит за достигане на някаква уговорка, за компромис и тогава има логика авторството да се търси и в ГЕРБ”, казва професор Танев. Ученият посочва, че това е по-малката вероятност. Според него България е в клопката на тежката партийност.
„Партиите не са лошо нещо, но в отворения свят, където управлението е по-важно от политиката, тези партии започват да стават чудовища от миналото”, твърди Тодор Танев.
Кога Станишев казва истината
Нека се помъчим да го обясним простичко. Стани-шев казва истината, когато се чувства застрашен; когато има опасност да бъде детрониран от лидерския пост в БСП; когато противниците му Първанов и Борисов са на път да се обединят и да го низвергнат.
В случая с окървавения юлски протест истината на Станишев звучи така: (1) „В момента, в който партия ГЕРБ обяви, че влиза в Народното събрание, се стигна до радикализиране на протестите”; (2) „Очевидно, че някой цели предсрочни избори и за целта са имплантирали провокатори в протестите”; (3) „Незабавни предсрочни избори ще доведат до възпроизвеждане на статуквото. Това е единственият начин Борисов и Цветанов да контролират ГЕРБ, да запазят своята власт, да участват в управлението”.
Може би ви прави впечатление, че Станишев не споменава Първанов, който пък още преди месец коментира, че протестите вървят по познат от 1990 и 1997 година сценарий и дори лозунгите „Червени боклуци” звучат отново.
Това, което Станишев и Първанов премълчават, всъщност е най-пагубната част от сценария. Става дума за плана Първанов да измести Станишев начело на БСП – все едно дали преди, или след неизбежните нови предсрочни избори. След което да се случи това, в което вярват малцина, но за което работят мнозина – възпроизвеждането на статуквото да бъде укрепено във властта с коалиционно управление БСП-ГЕРБ.
Това вече е казвано с различни оценъчни отенъци. В деня след изборите на 12 май историкът Божидар Димитров каза: ”Можем да видим голяма коалиция ГЕРБ-БСП въпреки заклинанията”. Той вярва, че това би било политически правилно и дори работещо.
На 17 май почти същото каза и почетният атлантик и верен приятел на великите сили Соломон Паси: "При такъв крайно поляризиран парламент голямата отговорност трябва да поемат големите партии - ГЕРБ и БСП. След като такава коалиция може в продължение на четири години да управлява Германия, няма никаква причина същата коалиция да поеме и да управлява България."
А низвергнатият бивш председател на СДС Мартин Димитров бе изпреварил почти всички, заявявайки в късната есен на 2012 г., че „под юргана ГЕРБ и БСП са заедно”.
Е, не е нужно да си представяте И.Ф. и С.С. под един юрган. Достатъчно е да успокоите погледа си с каре бридж, където своя голям шлем търсят Първанов и Борисов, Веселин Златев и още някой посланик или банкер.
Животът като евтино риалити
Казват, че животът е това, което се случва, докато кроим други планове за него. Приписват тази мисъл на легендарния Джон Ленън, който имаше съвсем други планове за живота преди да срещне убиеца си.
В нашия случай животът е това, което виждаме от екраните на телевизорите, докато си правим планове как да изкараме до заплата.
И в тази връзка сценаристите на някоя от великите нашенски политически сили бяха решили да пуснат в действие провокаторите срещу полицаите (но да изглежда като истанбулски „диалог” между полицаи и демонстранти), както и големия бял автобус с пребледнелите депутати и министри точно в 22 часа – за директно предаване в късните новинарски емисии на редица големи телевизии.
Заснето отблизо – с малките камери, ококорили обективи срещу големите палки и щитове – всичко това изглеждаше много вълнуващо, съвършено истинско (почти като Румънската тв революция срещу Чаушеску) и дори велико. Ако не колкото Великата френска революция, то поне колкото суетенето по палубата на крайцера „Аврора” преди сигнала за Великата октомврийска и пр. революция.
Друга една телевизия се бе изхитрила да снима от високо – буквално на Коня зад опашката – и от тази гледна точка хилядното множество изглеждаше някак семпло, скромно, минорно дори.
И знаете ли: главният прокурор Сотир Цацаров окачестви като тактическа грешка на полицията цялата тази драматизация „Автобус се щура като муха без глава, замерят го”; бившият вътрешен министър Румен Петков коментира като абсолютна глупост пускането на този бял кораб точно в 22 часа; само настоящият вицепремиер и вътрешен министър Цветлин Йовчев отчете гафа не като грешка, а като недооценяване на възможната ескалация.
Или като много точно оценяване – въпрос на гледна точка. Защо ли бившият шеф на ДАНС, съветник на Борисов и надзорник на Плевнелиев, стана вътрешен министър в онази сграда, където още се чуват стъпките на ненадминатия Цецо Цветанов?
И защо ли шеф на НСО – дето също имаше главна роля в площадния театър – е все същият бивш бодигард на Бойко Борисов, дето се издъни с цялата си служба при нападението над Доган в НДК?
Само ден преди масовката пред храма кметицата Фандъкова бе казала, че не иска София да заприлича на Истанбул. И позна, защото същата нощ в Истанбул бяха арестували 700 демонстранти, а у нас – нито един.
Дори на Цацаров му направи впечатление, че от началото на протестите МВР не е подало в прокуратурата нито един сигнал за нарушаване на обществения ред.
Но пък министър Йовчев обеща, че ще намери пари, за да плати извънредния труд на униформените…
Бузлуджа като Шипка
Юлските събития, както и цялата пародия с майските избори, спечелени от ГЕРБ, за да управлява БСП, плюс инатът на социалисти, депесари и атакисти да управляват евентуално, докато бъдат пометени от ново 9-септемврийско въстание – всичко това маркира границите на един опорочен политически модел, при който отсъства или е изцяло игнориран договорът между суверена и управляващите.
В България не се управлява в името на народа, а за сметка на народа.
У нас статуквото се възпроизвежда по полов път и чрез избори, за да бъде осъдено като неморално и антидемократично и отново възпроизведено – чрез избори и по пътя на задкулисните сделки и съответно провъзгласено за демокрация, докато гражданите не съблекат по време на протести себе си и демокрацията, та да се види, че по улиците върви същото грозно статукво.
И странно единство – почти всички искат нови избори: партии, синдикати, граждански сдружения. И почти всички ни убеждават, че ако изборите се проведат сега, а не през май догодина, то статуквото пак ще се възпроизведе – за което Сотир Цацаров коментира:
”И гражданите пак ще протестират, ама ще са съвсем прави”. В същото време никой не работи по никакъв изборен кодекс, което положение, по думите на същия главен прокурор, буквално обезсмисля провеждането на нови избори.
А веселяците по улиците на София все така призовават управляващите с учтивото: ДАНС with my!
Което едни хора, инатлива отломка от някога силна тоталитарно-олигархична партия, възприемат като предизвикателство преди годишната им сбирка на Бузлуджа.
За която очакват или са си поръчали блокади на пътища и магистрали, но уверяват, че ще се съберат в рухналата летяща чиния на върха.
Очаква се Станишев да повтори един страхотен номер отпреди години. Соцлидерът ще пристигне с мотор, а на гърба на рокерското му яке ще има надпис: „Ако виждате този текст, значи демокрацията и лидерството ми в БСП са изпаднали по пътя!”.
Два дни преди кървавите събития пред парламента, ДПС открито се озъби на протестиращите и заплаши с гражданска война, ако недоволството и митингите срещу кабинета Орешарски не спрат.
„БСП и ДПС също имат свои привърженици, които могат също да излязат на улицата. И дори и с по-брутален и агресивен начин да защитят своите партийни пристрастия и своите партийни лидери”, застрашително заяви депутатът от ДСП Тунчер Кърджалиев.
Това е официалната позиция на ДПС – ако се наложи, властта да бъде защитена дори и с цената на гражданска война. Знаем, че депутатът Тунчер не би посмял да изрече такива силни думи, ако не ги е съгласувал предварително с Лютви Местан. А Местан пък изразява единствено личната позиция на самия Ахмед Доган, който все още дърпа конците в ДПС и кадрува в държавата.
Два дни преди кървавите събития пред парламента, ДПС открито се озъби на протестиращите и заплаши с гражданска война, ако недоволството и митингите срещу кабинета Орешарски не спрат.
