Преди 145 години в караисенските лозя проехтяват изстрелите – предвестници на близката свобода, чакана след дълго петвековно робуване. Там, на 6-7 юли (стар стил), водят първото си сражение с поробителите обединилите се чети на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Стара народна песен нарежда:
„Те през Караисен минаха,
шестима души оставиха
за спомен на България
и туй село голямо“.
Текстът на песента отговаря напълно на историческата истина – за шестима от всичките 128 мъже, тръгнали да освобождават родината си, пътят се оказва трагично кратък.
Между първите жертви в битката край Караисен пада едно деветнайсетгодишно момче – най-младият четник Александър Василев. Роденият в Плоещ син на изселили се там сливенци, когато за първи път вижда земята на дедите си, възкликва: „Това ли е България? Колко хубаво било моето отечество!”. Освен революционер, момъкът бил талантлив и многообещаващ поет.
В своя вестник „Знаме” геният на българската свобода Христо Ботев пише през 1875 г.: „Тия, които дадоха четите на 1868 година, само те не измениха на своите убеждения и тяхното знаме не избеля от дъждове и от ветрове…”
През 1943 година, благодарение на родолюбивите усилия на енорийския свещеник Игнат Недевски, в центъра на с. Караисен е издигнат паметник- костница. Той е дело на големия български скулптор проф. Иван Лазаров. Училището в селото пък носи имената на двамата войводи. А караисенци традиционно отбелязват всяка година героичната дата от българския календар. Тази година честването ще е още по-тържествено заради юбилея.
145 години са само един миг от човешката история, но за нас, българите, те имат величав смисъл.
