Никола Боев от айтоското село Съдиево е голям почитател на предмети от бита на нашите баби и дядовци.
Всичко в колекцията му е събирано с много любов и търпение и е подредено в отделни кътове в неговия дом.
Тук е намерила място и старата шевна машина, и чугунената ютия, загрявана някога с въглени, и хурката, совалката и вретеното на баба, и прекрасните стари вълнени тъкани черги (сн. 1).
Край каменната чешма в двора пък, покрай кобилицата, бакърените менчета, бъклицата и дървеното ведро, се кипрят малко хаванче, някогашен съд за биене на масло, сърп и паламарка, калайдисана тава и тиганче (сн. 2). Цялото това изобилие от предмети от стария бит на българите създава невероятно усещане за връщане назад във времето на нашите баби и дядовци.
Така се чувства човек и край огнището в двора на Дора Реджебова в поморийското село Бата (сн. 3). Камъчетата по него са нареждани едно по едно от грижовната стопанка. Сред пъстрата декоративна трева край цветните лехи тя е подредила дървена каца с полегнала върху капака й стара глинена делва (сн. 4), които придават етноочарование на малката й градинка.
