Господарят на мълниите сипе ледени зърна от ръкава на ризата си или заключва дъждовете в небесната си пещера
На 20 юли се почита паметта на свети пророк Илия. По българските земи той се смята за повелител на небето и небесните стихии, господар на гръмотевиците и светкавиците, на небесната влага и дъждовете. От него зависи земната благодат.
Старите притчи разказват, че когато свети Илия препуска по небесата със своите четири коня и огнена колесница, той причинява мълнии и тътен. Според друга легенда – търкаля бъчви в небесата и така се образуват гръмотевиците.
Всеобща е представата, че светецът има сестра – Огнена Марина, Опална Мария, света Богородица или света Елена. Тя никога не казва на брат си кога е неговият празник, защото, ако той знае кой е денят, ще гърми, святка, ще пуска град и дъжд от радост. Затова и българите го наричат „Гръмовник“, „Гръмоделец“ или „Гръмоломник“. Съществува и поверие, че небесните стихии, които светецът причинява, се дължат на вечната битка между него и крилати змейове, триглави лами и дявола.
Всяка година на Илинден се колят курбани в чест на господаря на мълниите, като под ножа отива най-старият петел, наричан „баща“. Домакините замесват обредни пити, известни като „боговица“ или „колач за свети Илия“. Трапезата, на която те се слагат, се прекадява от най-възрастния в семейството.
В някои краища на страната се организират общоселски сборове, на които принасят в жертва мъжко животно – бик, вол или овен. След като курбанът се освети от свещеник, на някоя висока поляна извън селото или под вековни дъбови дървета се подреждат празнични трапези. Жертвоприношението се прави с цел да се умилостиви светеца и да предпазят нивите от градушка и наводнения. Ако пророк Илия се разсърди на хората, той изсипва ледени зърна от ръкава на ризата си или заключва за три години дъждовете в своята небесна пещера. На този ден е забранено хората да се къпят в морето и реките, тъй като свети Илия обичал „да си взема курбан“. Вярва се, че ако на Илинден гърми, орехите и лешниците ще бъдат празни. Денят се чества и като празник на кожухарите, абаджиите и терзиите.
На 25 юли Православната църква празнува Успение на майката на Дева Мария – света Анна. Това е вторият ден през годината, посветен на светицата. На 9 декември се отбелязва нейното Зачатие. Счита се, че денят на лятната света Анна бележи свършека на лятото.
Светицата се уважава от жените като покровителка и защитница на бременността, раждането и майчинството. На този ден не се пере и мие, а също не се плете и шие, за да могат жените да износят плода си и да родят леко. Поверие гласи, че ако „трудна жена работи на света Анна, тя ще пометне“.
Бременните съпруги и младите булки отиват на църква, палят свещи пред иконата на светицата и оставят дарове – цветя, пари, ризи, чорапи и кърпи. След службата майките раздават пити за здраве на своите деца. Вярва се, че света Анна предпазва малките от „огън“ (треска и висока температура).
В някои части на Източна България жените и децата излизат по поляните и берат билки, които изсушават и запазват през цялата година. С отварата се мият при различни заболявания. В западните части на страната в навечерието на празника стопаните извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които крадат чуждото плодородие. Те обикалят нивите си или преспиват в тях, за да попречат на злите жени да оберат житото. В Благоевградско хората организират „оброк“ – служба с курбан, в която взима участие целият род. За да пази светицата посевите от градушка и пожар, те й пренасят в жертва обредно животно.
