Време е да се сложи край на една лъжа, която продължава да се тиражира до ден днешен
Автор: Борис Цветанов
Жълтата газета, демонстративно самонарекла се такава, но по тертипа на Тартюф в стил „не сме от тях, како Сийке” – за „Жълт труд" става дума, на първа страница на броя си от 3 юли е тръснала пред оредяващите си читатели „сензацията”: „Левски предложил отрова на Каравелов, за да го отърве от жена му”.
Дай Боже, вероятно са си мислили в редакцият, а някой Сульо и Пульо да даде, вместо за бира, един лев за многотиражката. Статията, то се знае, е от наша отдавнашна позната, плагиаторката в клиничен стадий Татяна Мачковска. Тя четвърт век само простотии преписва. Но няма да се занимаваме с нея.
Искаме да сложим точка на една измишльотина, която шества по страниците на печата в заредилите се напоследък години на свободно съчинителство. Защото всъщност Мачковска е преписала глупостите от други, които пък са ги преписали от още по-други и няма край, и няма край нашир и длъж.
Тия глупости се основават на написаното от Никола Обретенов, един не заслужаващ доверие източник. Иначе госпожата „авторка" в други свои премъдри съчиненийца е представяла Обретенов като вулгарен убиец на Христо Ботйов, но сега като едно ноктюрно двамата са звук до звук. Едва ли на нея и на другите преписвачи е известен източникът (тия „автори” са от рода на чукчата от популярния виц, в който жителят на полярните географски ширини изтъква: „чукча не читател, чукча – писател"), затова ще го посочим на читателя: списание „Пролом", редактирано от Димо Кьорчев, кн. 2-3 от 1923 година, стр. 68-70.
Веднага казваме, че сам Димо Кьорчев не е имал доверие в голяма част на написаното по негова молба от Обретенов и го е споделял в разговори със Султана Рачо Петрова. Та ето за какво става дума: „... Левски не обичаше твърде жената на Каравелова. Една вечер, когато тя (Наталия) се бе разлютила и се караше на Каравелов, Левски му каза уж на шега, когато тя беше излязла: – Защо не ми позволиш да те отърва от тази сръбкиня? Аз имам стрихнин и за нея!"
В случая имаме мемоари от ония, за които още Сервантес е искал да съдят авторите по закона за съдене фалшификаторите на пари. Защото нищо вярно няма и за да не хабим място за опровергаване, даваме думата на безспорния авторитет по биографията на Васил Левски Иван Унджиев:
„Твърдението на Никола Обретенов за отношението на Апостола към Наталия Каравелова е твърде произволно и преди всичко чуждо на Апостолския характер".
Бихме сложили точка с всичко това, но повече от 130 години Наталия Каравелова е представяна като зъл демон, а истинското й отношение към Левски е изопачено до крайност. Източници за истинските взаимоотношения между двамата не липсват, но клюката отдавна си е наложила думата. Подсилена е и от някои редове в спомените на Екатерина Каравелова, които пак в „Жълт труд” се споменават в шокиращо заглавийце:
„Сръбкинята пиела до зори". Екатерина Каравелова намирала заран на масата „кокали, чаши с вино и празни шишета, търкалящи се под масата" след редовните запои на Наталия, която Петко Каравелов прибрал в дома си в Русе след смъртта на брат си. Само дето Татяна Мачковска като че ли, за да потвърди вица за чукчетата, не чете дори себе си – малко преди това тя описва Наталия като къщовница, поддържаща в дома си „навсякъде чисто и ухаещо на билки”.
Но иначе, както другите „автори" си държи на приказката за честите скандали между нея и Любен Каравелов, за всекидневни разправии, а ние си имаме пословица, че крушката си има опашка.
В тоя дух ми се струва, че си заслужава да разкажа нещо лично. Преди 55 години, като ученик в Лом, познавах един учител – Слави Николаев. Наричаха го Слави Македонски, защото през 1941-44 г. учителствал в новите земи. Беше неуморим разказвач на забавни истории, сред които и една за Наталия Каравелова. Твърдеше, че я знае от първоизточници – познавал родственици на жената на Каравелов от село Макце, Великоградищенска околия.
Добра жена, според него, чистница и къщовница, но недостатъкът й бил все да се меси в работите на Каравелов и да му дава акъл. Та една вечер, като донесла тавата с баницата, седнала Ната (както е известна още Наталия, б. р.) до Каравелов, който си приказвал за революционни работи с Левски и взела да се меси: това така, онова инак. По едно време Каравелов не изтраял, взел тавата – и в главата на Ната: „Млъкни бе, сръбско кречетало!"
Мисля, че тоя безхитростен разказ на стария учител е доста по-вероятен от измишльотините, представящи Наталия като „зла, свадлива и неприветлива".
Но не днешните писачи са съчинили тия глупости. Имало ги е открай време и са разобличени още през 1936 година в броя от 25 август на вестник „Мир". Там адвокатът К. Захариев заявява в прав текст за тия глупости, че са „неверни и неточни".
Онова, което е вярно и точно, е описано от Константин Величков в „Повести, разкази и спомени", издадена през 1910 година. Ето какво пише той там за Наталия Каравелова:
„За никого тя не говори с такъв възторг, както за Василя Левски. Тя не го нарича другояче, освен „Сила-човек"! Бог го избрал за велика мисия – мисията на Български Христос, и дал му всичката мощ, мощта на духа и мощта на делото...
„Стои Любен прав – говори Наталия, – а Левски поотстъпи малко, па се засили, лек като перушина, бърз като сърна... Взела съм да въртя машината (печатарската) и се мъча, потя се не е лека работа; той дойде, види ме, изпъди ме и взе с една ръка да я върти..."
Това се отнася за времето, в което Левски живее в дома на Наталия и Любен Каравелови. Ето какво разказва самата тя на Михаил Греков през 1874 година, описано в „Как освобождавахме България": „Аз се запознах с него тук, в Букурещ, когато той дойде в къщата ни, връщайки се от Турско. Цял месец живя в къщата ни и ми помагаше като брат. Любко пише, а Васил ми помагаше в кухнята да правя едно-друго. Дърва, кюмюр ми купи, месо, лук, зеленчук от пазара донесе, огъня ми стъкне, накладе... пък вечер, когато Любко свърши своята работа, седнем да вечеряме и до полунощ седим и си приказваме..."
Има неясноти и по отношение как е станало пренасянето от Букурещ в Русе на сабята, пушката, униформата на Левски, както и революционни книжа. Според Никола Обретенов (в. „Зора", бр. 38571 от 14 май 1932 година) Левски му предал Устав, квитанционни кочани и други книжа, униформата, сабята и пушката му, за да ги прехвърли в България в Търново.
Багажът бил голям и той извикал майка си баба Тонка, сестра й Петрана, майката на Д. Горов, Тодорка Миразчиева, майка й баба Станка, но за пушката трябвало някой по-висок и извикали от Букурещ Наталия Каравелова като най-подходяща, защото била слаба и висока. Тя преметнала пушката през рамо, вързала с върва и сабята и като облякла пардесю, наели каик. В каика тя стояла права, въпреки нееднократни покани на каичията да седне. Обича коконата да гледа Дунава – казала на турски баба Тонка и решила проблема...
На нас обаче ни се струва малко сложна тая работа през цялото време Наталия да стърчи като цирков акробат в люшкащия се каик. Още повече, че вече имаме едно наум като четем спомените на Обретенов. Не само за разказаното за отровата, несъответстващо на характера на Левски. Работата е там, че тая история Обретенов е писал в ръкописните си спомени в малко по-различна версия и в нея Наталия Каравелова дори не фигурира в пренасянето на вещите на Апостола.
Затова се доверяваме повече на разказаното от нея на Константин Величков във вече споменатата книга. „Госпожа Каравелова говори с видима наслада за услугата, която направила на Левски, когато той за последен път минал от Влашко в България (което става на 1 юли 1872 г.). Тя пренесла за Русчук за него сабя, пушка, револвер, фишеци и прокламации. За тая цел ходила три пъти в Русе, дето предала вещите на баба Тонка.
Ако разказаното от Обретенов е било вярно, то няма защо вещите да бъдат предавани от Наталия на баба Тонка, нали са пътували заедно в каика ! Тъй че според нас Наталия, с чужд паспорт – на името на Йоана Николи, както разказва пак на Константин Величков самата тя, пренесла каквото трябва на три пъти с параход. Звучи много по-логично, отколкото необходимостта от циркови акробатични номера с вързани пушка и сабя под пардесюто в люшкащия се каик на някакъв си турчин...
И за да сме докрай коректни в защитата си на Ната, привеждаме думите на един от най-сериозните изследователи на делото на Левски – Любомир Дойчев: „Жена, която има отрицателно отношение към революционната дейност и специално към Васил Левски, в никой случай не би сътрудничила на дейците на освобождението..."
И това е вече всичко. Останалото е от лукавого.
