Турските зверства във „Втория Батак”


Турските зверства във „Втория Батак”
Останали живи свидетели на клането в Любенова махала
18 Юли 2013, Четвъртък


Преди 136 години
На 14 юли 1877 г. около 13 часа новозагорското село Любенова махала



било нападнато от отделение от войници, башибозуци и черкези. Те обаче били отблъснати от местното население. Но в 17 часа срещу населеното място настъпили около 1500-2000 души турска редовна войска и башибузук, предвождани от Шефкет паша, които разполагали и с няколко оръдия. Хората се скрили в черквата и училището, въоръжени с брадви, вили и други сечива. Но главорезите успели да разбият вратите и настъпила масова сеч, като  от около 7 000 души от селото и от околността, които се били събрали тогава в Любенова махала, оцелели едва 1 000.

Ето какво разказва за тези кървави събития авторът на историята на селото Таньо Иванов:
„По това време пъдар на селото бил арнаутина Садък - доверено око и ухо на турската власт. С неколцина свои другари: той започнал да беснее из селото, като търсил по-красивите моми и булки, за да се гаврят с тяхната чест. Селяните енергично се противили на това, бранейки семейната чест на българския дом.

В желанието си да се възползва от разбърканото положение и от големия страх у българите, а също така подбуждан от свои „приятели", Садък отишъл при най-богатия тогава в селото дядо Тончо, от когото поискал 1000 гроша под предлог, че ще пази селото от напасти. Старецът обаче отказал. Озлобеният арнаутин заплашил, че за всичко това селото щяло скъпо да заплати.

Така и станало. Той отишъл в Нова Загора и донесъл на Реуф паша, че в селото Гюнели-махле се събирали комити... Реуф паша изпратил бързо двама конника да проверят донесението... Но една случайна фаталност станала причина за кървавата трагедия в селото.
Селянинът Таню Тодоров, огорчен и озлобен от това посещение на конниците, и без да знае, че те били изпратени от пашата за проверка на донесението, стрелял със съчмалия пушка върху тях и наранил единия кон... Пратениците съобщили на пашата за случилото се с тях...

Надошлите селяни се събрали в храма, в училището, в двора и в селото. Храмът и училището, които имали общ двор, били заградени по това време с каменна ограда, висока 2 1/2 м. Вратите на храма били дебели и здрави. Южната от тях била желязна. Било 14 юлий 1877 година. Горещ летен ден.

Към един часа после обед се появило незабелязано едно отделение турски войници, придружени от черкези и башибозуци, които по заповед на Реуф паша трябвало да нападнат селото. Щом го наближили, без да слизат от конете си, почнали да стрелят и да настъпват...
Още същия ден около 5 часа после обед, откъм с. Богдан-Махле (Богданово) се задала многобройна турска войска с няколко оръдия под водителството на Шевкет паша. Живи свидетели разказват, че целият път се червенеел от фесове, подобно на нива, пълна с цъфнали кадънки...

„Атаката започна. Огън и смърт се извиха над селото. Големи пушеци от дим и огнени кълба, които осветляваха цялата околност, се издигаха до небето. Общ вой от кучешки лай и рев на добитък. Тоя вой се усилваше от страшните писъци на жените и децата. С преваляването на деня и настъпването на нощта ужасите се усилваха и картината ставаше по-страшна" – така описаха някои от живите свидетели началото на тая кървава трагедия.

„Турската войска продължавала да стеснява обръча около селото. Една част се впуснала по домовете за грабеж, като избивала или съсичала немилостиво беззащитните селяни, без разлика на пол и възраст. Друга част навлязла в селото и обкръжила църковно-училищната ограда... Образувала се барикада, от която турците започнали да стрелят от всички страни на оградата. Защитниците били подложени на кръстосан пушечен огън и падали като пречупени класове. След като защитниците били омаломощени, нападателите нахлули в двора и започнали поголовна сеч. Всичко живо минало под нож. Настанала истинска касапница.

Писъците на обсадените и зверските команди на нападателите не стихнали през целия ден до късно вечерта. Дворът се изпълнил с трупове, потънал в локви кръв. Нападателите насочили след това ударите си срещу затворените и обсадените в църквата, изпълнена предимно с жени и деца. След няколко несполучливи опита да разбият вратите й, нападателите строшили всички стъкла и започнали да стрелят през прозорците върху обсадените. Подът на църквата се покривал с трупове. Молбите и писъците на обсадените се сливали с общия рев на нападателите, които налитали като бесни зверове, подтиквани от своя кръвожаден инстинкт. Но най-после те се уморили и оттеглили на почивка... През това време някои от обсадените, които се запазили между убитите трупове, успели да избягат и да се спасят".


Патриотичен календар

12 юли 1945 г. — С нарочен закон в Царство България е въведен гражданският брак. На следващия ден в София е извършено първото бракосъчетание съгласно неговите правила

13 юли 1878 г.  — Подписан е Берлинският договор, който урежда отношенията на Балканите след края на Руско-турската война. Сърбия, Черна гора и Румъния получават   получават пълна независимост от Османската империя, докато големи части от България остават васални на султана

13 юли 1922 г. — Родена е прочутата българска народна певица Вълкана Стоянова

14 юли 1877 г. — В църквата „св. вмч. Георги“ в село Любенова махала се извършва   едно от най-жестоките масови кланета в българската история, в което 1013 мъже, жени и деца намират смъртта си  

15 юли 1895 г. — Бившият министър-председател на България Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София и три дни по-късно умира от раните си 

16 юли 1868 г. — Навършват се 145 години от рождението на видния български революционер Христо Чернопеев

17 юли 813 г. — Българската войска, предвождана от кан Крум, обсажда византийската столица Константинопол

17 юли 1279 г. — Войските на Ивайло разбиват в Котленския проход 10-хилядна византийска армия на император Михаил VІІІ Палеолог

17 юли 1393 г. — След дълга обсада от войските на османския султан Баязид І, пада столицата на Втората българска държава Търново

18 юли 1332 г. — Състои се Битката при Русокастро, в която българската армия, начело с цар Иван Александър, нанася поражение на византийските войски, предвождани лично от император Андроник ІІІ Палеолог

18 юли 1837 г. — Роден е Апостолът на свободата Васил Левски

18 юли 2012 г. — На летище „Сарафово“ край Бургас е извършен бомбен атентат  срещу автобус с израелски туристи, при което са убити 7 души, а 32-ма човека са ранени


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки