„Почти представление” поставя въпроси. Но не е лесносмилаемо
Автор: Веселин Максимов
Нека в началото се уговорим, че ако влизате на „Почти представление” с идеята да видите там Джаро и Дамянов от „Под прикритие”, ви очаква страшно разочарование. Да, вярно е, че Михаил Билалов и Георги Стайков играят централните роли – на „традиционния” Бог и на Бога на любовта, но персонажите, които пресъздават тук, имат толкова общо с българските от телевизионните серии, колкото Далай Лама с Хитлер например.
Автор на пиесата е Итън Коен, който заедно с брат си е автор на сигурно най-откачените, минаващи всякакви граници и майсторски филми, обрали десетки най-престижни награди от света на киното.
Ако покрай Мелпомена си падате и по седмото изкуство, си спомнете заглавия като „Да отгледаш Аризона”, „Бартън Финк”, „Фарго”, „Големият Лебовски”, „О, братко, къде си?”, „Няма място за старите кучета” и „Изгори след прочитане”. Ако и това не ви говори нищо, то трябва да знаете,че при братята Итън и Джоел Коен няма нищо нормално във фабулата, в нейното развитие и в поведението на героите. Обаче, щом зрителят се абстрахира от идеята, че това, което вижда и чува е странно, нещата някак си следват своя ход. Така е и в „Почти представление” на брат Итън Коен, което започва с г-н Нилсън, очакващ в Чистилището направление за Рая.
Оказва се, че задгробните чиновници са объркали нещо в сроковете, той трябва да се върне в Ада, където да прекара още 820, 2 000, 90 000 и още много стотици хиляди години. А накрая се оказва, че неговата история е отпреди публичността и всъщност му разясняват, че няма Ад, Чистилище и Рай, а всичко е Ад...
Не, не се паникьосвайте, просто отидете да видите спектакъла! Оттам става още по-откачено. Замесва се история на таен агент на МИ6, който се оказва в сауна с млад, нахакан и тъп тексасец, който пък бива убит и...
Няма смисъл да изброявам механично случките от „Почти представление”, със сигурност няма да добиете бърза и лесна представа какво ще видите. Но за ценителите наистина ще си заслужава удоволствието.
Михаил Билалов и Георги Стайков са двамата богове, както вече разбрахте. И когато на сцената като такива се появят те (Билалов играе още две роли), ще разберете, че е имало смисъл от всички предишни сценки, привидно нямали никаква взаимовръзка една с друга.
Тук заставането „мирно” и изпъването на дясната ръка по канта на панталона е за режисьора Явор Гърдев. Пак без да изпадам в излишни обяснения, сред над 40- те му театрални проекта само като режисьор ще спомена „Пир по време на чума”, „Крал Лир”, „Козата или коя е Силвия” („Аскеер” за водеща мъжка роля на Михаил Билалов през 2010 година) и предпоследния „Хамлет”, за който за пореден път Гърдев обра точките и овациите на публиката.
Макар че Билалов и Стайков играят като зверове, няма да бъде честно, ако не кажа добра дума и за останалите, по-млади (и не чак толкова) и по-неизвестни артисти: Иван Несторов, Анастасия Лютова, Станка Калчева, Искра Донова, Николай Йовин, Елена Телбис и Юлиян Петров.
Между трите кратки сатирични текста на Коен има песни, изпълнени съвсем грамотно, на многогласно пеене от целия актьорски състав. По време на постановката видях няколко души да излизат. Именно това имах предвид, когато в началото казах, че на сцената няма да видите Джаро и Дамянов от телевизионния сериал.
Но, ако искате да се насладите на страхотна актьорска игра на истински таланти, а същевременно с това нямате нищо против да си поразмърдате мозъка на теми „Ад”, „Рай”, „Кой е Бог?”, „Почти представление” е вашата пиеса. Към края двамата богове се сбиват и смъртта си намира... ще разберете кой.
А останалите живи герои от повествованието разсъждават над въпроса „Бог рита Бог по задника. И това трябва ли да е смешно?”
Пропуснах да отбележа, че пиесата не се препоръчва за лица под 16 години.
