Всяка година в деня на св. Марина множество поклонници идват в пещерата на светицата край малкотърновското село Сливарово
15 Юли 2013, Понеделник
Докато траят те, се спазват строги забрани да не се работи и да не се пече хляб
Според народните вярвания на българите трите поредни християнски празници– свети Кирик и света Юлита (15 юли), мъченица Юлия (16 юли) и света Марина (17 юли), са най-горещите дни в годината. В някои краища на България те биват наричани „Чурлига“, „Пърлига“, „Огнена Мария“, „Люта“, „Чурута“ или „Опална Марина“. А въпросните светци са известни като покровители на градушките, гръмотевиците и пожарите. В Пловдивския край свети Кирик пък се почита като лечител на болни очи, а в Тетевенско – пази добитъка от болестта „огница“.
За най-тежки и опасни се смятат първият и последният ден на Горещниците. През тях не трябва да се работи нищо на полето, защото се вярва, че ако някой отиде да жъне на нивата, снопите ще се запалят. Тази забрана важи и за къщната работа. Не трябва да се пере и мие, не се пали домашното огнище поради страх от пожар, не се пече и хляб. Ако някой наруши тази забрана, се вярвало, че градушка или пожар ще унищожи реколтата. На места не се работи, за да не се появят пък обриви и рани по тялото. Хората осъзнавали, че природата е по-силна от тях и стриктно спазвали забраните.
По време на Горещниците съществува традиция да се гадае какво ще бъде времето през трите зимни месеца. Ако през първия Горещник слънцето пече силно, месец януари ще е топъл и дъждовен. Ако човек се изкъпе през тези дни в топли минерални извори, няма да го хващат болести през цялата година.
Третият ден от жежката поредица е посветен на света Марина. Тя била дъщеря на езически жрец. Но, когато била на 12 години, приела християнството и затова била подложена на жестоки мъчения. Вече 16-годишна била изправена пред съда и отново зверски измъчвана. Раните й били горени с огън, поради което по-късно е наричана от народа „Огнена“ или „Опална Марина“.
В деня на празника й стопаните гасят стария огън и запалват „нов“, „жив огън“. Той се пали обикновено от двама братя близнаци или мъже, съименници, чийто лични имена са единствени в селото. В полунощ те се събличат и започват да трият едно в друго две сухи лескови, липови или хвойнови дървета, докато се възпламенят. С тях се кладе голям огън, който всеки прескача и през който прекарват домашните животни за здраве. Стопаните си вземат жар от „новия огън“ и с нея наклаждат домашното огнище.
Освен че света Марина се счита за повелителка на огъня, пожарите и бурите, в някои краища на България се почита и като пазителка на змиите. На празника й жените не работят – не пипат конци и въжета, не режат и не плетат, за да не ги хапят змии. Ако видят пълзящата твар, я прокълнават с думите: „Нека света Марина да те умарини!“.
Култът към светицата е много силен в Странджа. Нейното име носят много параклиси и лековити извори. Тук денят й се тачи като „лефтерски“ (момински) празник. В околностите на Малко Търново има пещера, проходът към която е силно стеснен. Местното поверие разказва, че през него могат да преминат само „чистите“ девойки с неопетнена чест. Водата, течаща тук, се смята за лековита.
В района на Стара планина Горещниците дават началото на седенкарския период. Обредното „заклаждане“ на първата моминска седянка е богато на разнообразни действия и наричания, в които за основа служи любовната магия. През трите дни девойките събират съчки и влачат след себе си стъбла от тиква, „за да се влачат и ергените по тях“.
Привечер отиват на седянката с хурките си. Запридането на хурките е съпроводено от словесна магия. Момичетата се питат една друга: „Какво преде?“. Отговаря се: „Запридам ергените от Горната махала до Долната!“. Една от момите отива да налее прясна вода от воденицата, тъй като там водата се върти и така „ергените ще се въртят по тях“. Тайно дават на момците да пият от същата вода за обич. Преди лягане девойките поставят мокър конец в комина, „за да съхнат момците по тях, както съхне конецът“. Други забождат хурките си в мравуняк, „за да пъплят ергените по тях както пъплят мравките“.
