Майце си, тате си, бате си... Майната си


Майце си, тате си, бате си... Майната си
Не съм от тях, как` Сийке
13 Юли 2013, Събота


Винаги сме били лицемерни, но не си го признаваме

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

Онзи ден литературоведът Валери Стефанов каза: „Обществено лицемерие е да плачем за „Тютюн” и „Майце си”, а нашите деца да не са ги чели.” Едва ли имате представа какво се случи в коментарите под новината в интернет.
Само час след това мненията бяха над сто, преобладаващо псувателни. На горкия професор Стефанов най-често предлагаха да се гръмне, но не липсваха и по-пиперливи обиди, като „ренегат” и „родоотстъпник”.

Гледах втрещен как числото на злобата нараства с всяка изминала минута и си мислех колко противно-лицемерно е съвременното българско общество. (Другото разумно обяснение  ми даде колежка – че злобарите у нас, които работят в офис, с интернет, просто живеят по форумите. За да плюят по цял ден).
Аз мога да се обзаложа с всеки от вас, че ако получим честни отговори на въпроса „А кой е Шишко в „Тютюн?”, числото на наистина запознатите с романа на Димитър Димов ще бъде не по-високо от 5-6%.

Същото, предполагам, ще бъде положението и ако накараме хартиените патриоти (пардон, дигиталните, за интернет говорим все пак) да изрецитират „Майце си” на Ботев. Или поне да кажат как започва.
Погледнете какво се случва, когато чужденец попита на английски как да стигне до еди-къде си. Масово нашенецът се опулва и прави такива гримаси, че туристът става сто пъти пишман, че е питал каквото и да било. Или остава с впечатлението, че по улиците у нас масово се разхождат полуидиоти. Заради продължителното „Ъъъъ” в отговор, нали се сещате.

А в началото на 90- те, след комунистическия преврат от 10 ноември, масово се учеше английски език. Ще взема най-сетне да повярвам, че хората поголовно са го зубрели, за да забегнат да живеят извън България. А тук сме останали само балъците, които го усвояваха тогава.
Добре, хайде, пресолявам манджата – възможно е веднъж на сто пъти, ако все пак бъде разбран въпросът, след петминутно нечовешко бръчкане на челото да последва бодър отговор на брутален руски.

От сорта на „Вы нада вървать  надясна аттука, патом нада идите налява и патом упитаете куда точна ета там (Ми как да му обясня на тъпия англичанин, многу е шибано мястото!)”
А едно време в училище руският език ни беше задължителен предмет, помните ли?
На нас еша ни няма да лепим етикети и да плюем всички около нас, освен най-близкия си приятелски кръг. И, което е още по-зле, когато чуем истината за себе си, ставаме ужасно сприхави и злобни. Защото тя боли. А никой не обича болката. Още по-малко пък комплексираните и мнителни хора, от които е изтъкана огромна част от днешна България.
Лъжа ли? Искате да ми извиете врата, нахален журналист, недоучил простак, който съди честните отрудени хора?

Сигурно иска да го направи и достолепната дама в супермаркета, която на висок глас обсъждаше със своя приятелка, на опашката, дъщерята на някакви познати. Колко некултурна била, едвам изкарвала в училище, бутали я по милост, „защото оня, дебелия има много пари. Ма обноските му пък да видиш... „
От същата тази фина персона така лъхаше на вкиснато, че задържах рекордно време дъх, гмуркачките за бисерни миди в Япония направо са позеленели от завист.

Не ми хвалете сънародници, които примираха от кеф на признанието от един бивш министър-председател „Аз съм прост човек, като вас, вие сте прости хора и затова се разбираме”. По принцип, нали българинът обича да се чува за него, че е човек учен и разбира от всичко. Как в такъв случай ще ми обясните факта, че масово гласува за умствено доста семпъл самохвалко, който не разбираше, че да се хвалиш, че любимата ти книга е „Винету” е жалко и смехотворно.

Но, чакайте! На последните избори вече светналият се, че е в поредна издънка роден гласоподавател даде вот... отново за него. Чухте ли, че след изборите българите, живеещи зад граница, изблещено ни попитаха „Защо избрахте тези, срещу които протестирахте  през зимата?”

Аз се предавам, нямам обяснение, отговорът оставям на вас. Нали сме интелигентни, а останалите са цървули. Кои са „останалите”? Ние, съвременните българи, няма какво да си кривим душата, масово не сме чели Библията. Ако го бяхме направили, както истински вярващите славянски народи, щяхме да знаем въпроса от нея „Защо виждаш сламката в чуждото око, а гредата в своето не виждаш?”

И заради туй си незнание се имаме за нещо повече от другите. Смятаме ги за невъзпитани, но псуваме гадно, когато нещо не става по нашата свирка. Наричаме ги „продажници”, но не си даваме труд да прогледнем кой лъже и да изберем другия, за да управлява.

Подскачаме като ужилени, че не пазят чисто, а когато никой не ни гледа, смело изтръскваме пепелника от колата направо на паркинга. Вайкаме се, че ни мислят за простаци и обръгнали, но четем все по-малко книги. (И харесваме мазна чалга).
Ако това не е обществено лицемерие в най-висша форма, както го нарича професор Валери Стефанов от началото на това писание, здраве му кажете!

Винаги, когато помислим, че имаме право да се присмиваме, ругаем и кълнем околните и смятаме, че сме нещо повече от тях, трябва да се замислим как така „благословената от Господ, втората по интелигентност след евреите нация” постоянно е попадала под някакво робство, а когато най-после се е ударила в гърдите, че е тръгнала по пътя на демокрацията, вече над двадесет години е все в батака. В най-гадния батак. От който, както по всичко личи, да излезем скоро няма изглед.
Вероятно, защото сме зверски интелигентни и обичаме с десетилетия да обсъждаме различни варианти.


В категории: Коментари , Горещи новини

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Галин Йорданов
18.07.2013 22:54:35
0
0
Ама, Никчо, вземи да прочетеш пак материала, ала този път не по диагонала! Аз лично не попаднах на нито едно, повтарям, нито едно невярно съждение. Да, материалът е злобен, защото третира най-гнусните качества, мисли, действия, състояния и пр. на нашите съвременници. Обаче и от хирургичното отделение вечер не изхвърлят приятни на глед неща... :)
1
Ник
13.07.2013 09:11:42
0
0
Когато чета такива неща,това го четох по диагонал,ми идват лоши мисли за този,който му е дал възможност да види бял свят!Авторът на материала прави точно това,в което упреква другите!Плюе!И набива обръчи на малоценност и виновност!Гадост,отвсякъде,повръъща ми се!Накрая:Когато учиш от качествени произведения,това ти остава за цял живот,дори и да не ги помниш!Животът си казва своето изтрива,част от нещата,впредвид промени и други приоритети!Но когато учат за Боко,за Кума Лиска,дето щяла да става миска,когато закърмиш децата с второстепенни произведения,с чуждо,тогава това е провал и край на културата на един народ!И на народа!Тук май беше националистически сайт?
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки