Ще бъде ли Портних нов Кирил Йорданов?


Ще бъде ли Портних нов Кирил Йорданов?
Портних спечели с нищожна преднина. Варна обаче загуби. До урните стигнаха унизителен брой избиратели
12 Юли 2013, Петък


Две общинарски лобита враждуваха във Варна, едното спечели изборите

Автор: Илияна Христова

От прастари времена падането на царя е последвано от междуособици. Тъй е и сега, така бе и във Варна. Детронирането на Кирил Йорданов повлече караница между най-първите му благородници. Все пак не сме монархия, демокрация е, затова се проведоха избори. Спечели го дясната част от свитата.

Протоколът тази седмица извести:

новият кмет на Варна е 37-годишният Иван Портних. Той спечели балотаж срещу Христо Бозов, който пък имаше преднина от първия тур. При 25.6/% избирателна активност по-миналата неделя Портних бе изостанал с 2200 гласа. Сега, при 26.36% електорално участие, спечели 2115 бюлетини повече. В проценти – 51.4 за Портних, 48.6 за Бозов. Клетвата на новия кмет ще е във вторник.

На бойното партийно поле картината е следната: победното знаме е побито от ГЕРБ. Освен областен координатор на партията, Портних е и депутат на партията. Рани ближе БСП, която подкрепи кандидатиралия се като независим Бозов. С пръст в уста са ДПС и “България на гражданите “, които също бяха в този отбор.
Губи като цяло и Варна, защото кметът, който ще уплавлява до 2015 г., бе избран при рекордно ниска активност, с гласовете на една осма от имащите право на глас.
А сега да разясним как точно се изпокара свитата. Кирил Йорданов бе олигарх. Буквално. Тайната на четворното му преизбиране бе, че в йерархичен порядък задоволяваше всички интереси в града.

Подобен модел на управление наложи преди години Стефан Софиянски в столицата – няма ляво, няма дясно, паничката е обща за всички. Всеки местен общинар имаше престижен чин в царството на Йорданов.
Един от най-верните му приятели беше бившият седесар, депесар, а после и независим общински съветник Янко Станев. Друг – Радослав Коев, ексдепутат от НДСВ и “Новото време”, кум на първата му сватба. Трети - Красимир Маринов, също дългогодишен член на местния парламент, близък еднакво до Коев и Йорданов. Имаше още десетки. Сред тях – лидерът на БСП-Варна Борислав Гуцанов.

2011 г. бе леко превратна в историята на града. Кирил Йорданов отказа червената благословия и се кандидатира за кмет като представител на ГЕРБ. Годината бе превратна и защото бленуващият да седне на трона му Гуцанов видя удобен шанс да атакува градоначалника. Но не чак толкова превратна, защото за БСП Йорданов си остана “наше момче”, решило този път да поиграе с друг. За столетна партия, ръководена от лидер на ПЕС, местните амбиции на някакъв Гуцанов не са от значение.

Кирил Йорданов спечели изборите в края на 2011-а. Помощ му оказа Янко Станев, който по това време членуваше в  ДПС, но бе изключен от движението заради рамото, което даде на новоизлюпения гербер. Всичко във Варна си вървеше по старому, но уличното недоволство в началото на 2013 г. изненада всички. Пламен Горанов се запали, Йорданов даде оставка. Изведнъж всички строени от него пилци се разшетаха в различни посоки.

ГЕРБ се разграничи от довчерашния си фаворит. Цветан Цветанов започна да се чуди кой е неговият човек във Варна. Видя такъв в лицето на Портних. До този момент 37-годишният мъж бе председател на комисията по финанси към общинския съвет. Наследи на поста Станев. И двамата, като шефове на най-важната комисия, партнираха прекрасно с Йорданов. Но след падането на стария кмет Станев и Красимир Маринов, който пък е тъст на Портних (да не забравяме близък е и до Радослав Коев - важен общински фактор), започнаха да оформят лоби, което искаше да изтика на преден план младия гербер.

Тези интереси се пресякоха със стремежите на Цветан Цветанов. Така няколко души от свитата на Йорданов излъчиха кандидат-кмет - Иван Портних. Млад, неоцапан, няколко пъти награждаван като мениджър на Гранд хотел “Варна” – прекрасен политически образ.
По същото време Борислав Гуцанов (БСП) формираше другото лоби. Опита да кандидатира приближената до себе си Анелия Клисарова.

Тя обаче бе харесана от Орешарски за министър. За БСП остана единствената възможност да подкрепи Христо Бозов, довчерашен заместник на Йорданов. Гуцанов не харесваше този вариант, но “Позитано 20” рядко го слуша. Бозов междувременно бе събрал подкрепа от варненски бизнесмени, на част от протестиращите, за него настояваше и ДПС. Столетната партия нямаше избор, освен да застане зад една от най-близките до Йорданов фигури.
Така дворът на цар Киро се раздели на две, сблъсъкът подпечата изборите. А къде са ТИМ, ще попитате? Отговорът е ясен.

Всички, независимо от цвета, са с ТИМ.

По време на предизборната кампания лагерът на Портних изля най-много пари за реклама. Вестници, сайтове, билбордове бяха “украсени” с лика му. Бозов бе по-скромен откъм реклама, но задейства на своя страна TV 7 и Николай Бареков – срещу опонента заваляха “журналистически разследвания”.

Едно от тях “доказа”, че Портних е милионер. Това бе ясно предварително. Цялото имущество на Портних, придобито основно от наследство и по линия на съпругата му, бе оповестено в декларацията му пред Сметната палата.
Първият тур бе спечелен с малка преднина от Бозов, дните след това потекоха спокойно. До събота, когато след жалба за купуване на ромски гласове бе задържан Янко Станев. В медиите се появи информация, че оплакването е на бившата му партия ДПС. Движението отрече.

Малка скоба: три дни преди предсрочните парламентарни избори на 12 май полицията арестува и активисти на ДПС. Поводът бе същият – пазаруване на цигански гласове. Появи се информация, че жалбата е от Станев или близки нему хора. Той отрече.
Сега Станев бе задържан за денонощие. Пуснаха го без обвинение. По същия начин за кратко, без обвинение, бяха освободени и депесарите през май. Двете събития поразително си приличат – ромските гласове са интересни на партиите, МВР “регулира” борбата между тях. Различно от 12 май е само ръководството на варненската полиция – кабинетът на Орешарски смени началника, сложен по времето на Бойко Борисов.

Варна посрещна балотажа след намеса на пазара на цигански гласове. В ромските секции Бозов, кандидат на БСП и управляващата коалиция, спечели с резултат 2:1. Но в крайна сметка победи Портних. Той почти удвои актива от първи тур. Завърши с преднина във всички варненски райони. Градът гласува в дясно, както в позабравеното време от преди Йорданов.

Третият тур ще е в съдебната зала

Бозов обяви, че ще обжалва изборите. Причината са няколко отворени чувала и сбъркани проколи. Като цяло обаче не нарушенията са причина да вземе 2100 гласа по-малко. Просто Портних се оказа по-харесван от варненци. Или по-малко нехаресван.
Областният управител Коста Базитов, който също бе зам.-кмет на Йорданов, подаде оставка между двата тура. Във Варна върви упорита мълва, че новият губернатор ще се казва… Христо Бозов. Ако се случи, олигархично-роднинският модел на стария кмет ще намери трайно продължение.

Преди 14 години Кирил Йорданов бе приблизително на възрастта Иван Портних. Спечели изненадващо, на два тура, с малка преднина. Не му даваха големи надежди. Но вратът на вълчето се оказа дебел. Варненци се надяват Портних да не прилича на Йорданов. Но ако е коренно  различен, в град като Варна няма да кметува дълго.


Къде са онези 70 000, които поискаха оставката на Кирил Йорданов през февруари? И срещу какво протестираха, след като новият кмет също е на ГЕРБ и също – свързан с ТИМ

В категории: Общини , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Варненски анализатор
13.07.2013 06:05:58
0
0
Тая статия е пълна с грешки.Първо: Портних бе освободен от позицията си на депутат, за да изпълнява ролята си на кмет. Второ: Кирил Йорданов задоволяваше единствено собствените си интереси. И ПОНЕЖЕ беше олигарх, не играеше и не делеше с никого. Всъщност от много време буквално нищо не правеше. Затова и го разкараха от кметския трон - от години никаква работа не вършеше в тая община. Трето: всички в тая община са изкарани едва ли не лични приятели на Йорданов, но макар той действително да имаше свои кадри там, просто няма как всичките да са му близки приятели. Това за Гуцанов например (колкото и да ми е противен той) просто не е вярно: докато Медузата беше шеф на ОбС вечно бяха на нож с Киро. После: Йорданов никога не е бил фаворит на ГЕРБ - подкрепиха го доста неохотно, защото не бяха подготвени със свой кандидат. Грешка, за която съжаляваха общо взето от самото начало. Най-голямата нелепица: Портних няма как да си партнира с вече подалия оставка Йорданов, както и с вече бившия шеф на финансовата комисия Станев - няма логика, след като те вече не са в каквато и да е позиция, каквато и да е ръководна роля. Разбира се, нямаше как да не се намеси и трибуквието, най-малкото, за да се грабне вниманието на читателя. Уви, с поредния абсурд. Всички били с тях? Хаха, това не само се изтърка, ами и е доста тъпо да се твърди - те си гледат бизнеса и въобще не ги боли **** за политиката. Още: Портних съвсем не беше кандидатът с най-големи вложения в реклама и елементарна разходка из града може да покаже това; всъщност най-много пари в реклама вложи един друг независим кандидат. Изобщо, доста нескопосан анализ.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки