Какво прошепнаха камъните там на „Госпожа Стихийно бедствие“
Автор: Гергана Костова
С уникален хепънинг приключи ХІІІ-ят Международен фестивал на изкуствата „Перперикон”, а невероятната актриса Стоянка Мутафова пропътува стръмния път към приза си, носена на патрицианска носилка от „съюзили” се римски легионери и древни траки. Всичко това се случи пред очите на стотици зрители, съпроводили в дълго шествие до храма на Дионис в скалния град край Кърджали артистичната „римлянка“.
Здравеняци от свищовската трупа „Римска кохорта“ и „Багатур”-и от Стара Загора, преоблечени като легионери и траки, носеха мълчаливо над 100-килограмовата кушетка със скъпоценния товар нагоре по стръмната скалиста пътека, спирайки често за почивка. После, като истински роби, нахлузваха на врата си въжетата, вързани за краката на диванчето, и по команда го вдигаха, за да продължат към върха.
„Не искам да сляза от Перперикон, ще стана жрица!”, извика примата на българския театър през сълзи, миг след като й бе връчена наградата за принос към нашата и европейската култури. Стоянка Мутафова стана тринадесетия лауреат на престижния фест. Съпредседателят на сдружението „Перперикон – Мелпомена”, което е организатор на събитието, Николай Овчаров й връчи златно копие на пръстена на първия известен покровител на изкуствата по тези земи – Птолемей Втори Филаделф.
„Госпожа Стихийно бедствие” се прехласна по гледката, разкрила се пред очите й към околностите на Перперикон, след което обърна внимание на бижуто, получено като награда, и с възклицанието: „„Ма той много елегантен, бре!”, бързо го нахлузи на пръста си, заричайки се да не се разделя никога с него.
„Аз съм толкова развълнувана, че просто ми се плаче. Имам чувството, че не съм тук, а някъде другаде, имам чувството, че съм се преродила. И не ми се слиза вече долу, иска ми се да си остана тук, ще стана жрица и ще се моля за всички – изхлипа искрено голямата Мутафова. – Блазе ви, че имате това, че живеете наоколо, блазе ви, че сте станали археолози.
Моят баща мечтаеше да бъда археоложка, но аз пък станах артистка, да му се не види! Битката беше голяма вкъщи, дори издържах един много страшен и тежък конкурс, щях да уча във Флоренция, но останах в театъра… Толкова много се вълнувам, че не знам и какво да кажа. Ей така ми се иска да си остана тука, едно креватче да си туря, едно покривче отгоре и да си живея тука. Боже, че е хубаво, Боже, че е интересно!” – не спираше да възклицава тя, прекъсвана от време навреме от аплодисментите на изкатерилите с нея Перперикон в последната вечер на фестивала.
„Тези камъни говорят, това е друг вид хубост, те ми шепнат нещо, но аз няма да го споделя с вас. Щастлива съм, че на тези години преодолях страха си да дойда тук”, продължи емоционално голямата ни комедийна актриса, след което разказа анекдотичен случай за едно от посещенията си в Рим, когато била в музея на Нерон. „Аз там галех стените на храма, навън беше сигурно 50 градуса топлина, а вътре беше студено. Как е било строено, какви са били тези архитекти!
А една наша министърка, която ни водеше, каза: „Нямам никакво отношение към тези минали камънаци, за мен е важно това, което става сега. Пък аз я попитах: „Е как ще става това сега без това?” и посочих камъните. Тя не можа да ме разбере...“
Макар да се оплака, че я болят краката, с малко помощ „Госпожа Стихийно бедствие“ успя да падне на колене, след което сведе глава, заключи ръце и се смълча под бурните аплодисменти на присъстващите.
Преди церемонията по награждаването на любимката на зрителите бе направена възстановка на битка между древни траки и римската кохорта. Тежкото сражение бе прекратено по волята на Дионис, а после враждуващите се съюзиха и с общи усилия изнесоха Мутафова по скалите до храма. На финала пък тя взе участие в прорицателски ритуал и не откъсна очи от огньовете.
Пръстенът-награда с изображението на Птолемей Втори Филаделф, първият известен покровител на изкуствата, бе открит през 2001 г. при разкопките на Перперикон. По-късно проучванията на светилището при Татул от ІV-ІІІ в. преди Христа разкриха как бижуто се е озовало в скалния град. Археолозите свързват наличието му с влиянието на Птолемеите в Източните Родопи. Птолемеите са един от клоновете на Диадохите след смъртта на Александър Велики и освен че завладяват Египет и големи части от Сирия, една от целите им е да увеличат влиянието си в Европа, в родината на македонските царе, обясни проф. Николай Овчаров.
Основната им база е била остров Самотраки, а през Беломорието и Източните Родопи те са прониквали във вътрешността на полуострова и културно, и военно. Пръстените с изображенията на Птолемеите са били изработвани с цел да бъдат дарявани на местните владетели, за да бъдат те спечелени на тяхна страна. Това е и причината организаторите на фестивала „Перперикон” да изберат именно този знак за голямата награда.
