Обработването на благородни метали има хилядолетна традиция по българските земи. Златарският занаят в Добруджа се развива в градовете Добрич,
Силистра, Тутракан, Кюстенджа, Тулча и др. Основните материали са злато, сребро, метални сплави, емайл, скъпоценни камъни. Характерните златарски техники на изчукване и коване, отливане, филигран и гранулация се осъществяват чрез специфичен и сложен инструментариум от наковални, пили, клещи, калеми, чукчета и др. Локалната специфика на отделните златарски центрове се проявява повече в разнообразието от форми и украса, отколкото в технологичните процеси. Достигналите до нас произведения на златарското изкуство показват ярка оригиналност и високо художествено майсторство.
Носенето на украшения е познато още от древността. Изработени от метал, синци, кожа, кост, глина, всички накити са били първоначално предмет с апотропейна функция. Те са се носели по откритите и уязвими според езическите представи части на тялото – главата, ръцете, ушите и пазвата и са служели за предпазване от болести, против „лоши очи” и зли сили. По-късно накитите задоволяват вече и определени естетически нужди и стават израз на творческата фантазия, умение и усет към красивото на българина, свидетелство за приемственост в развитието на една многовековна традиция.
Превратната историческа съдба на Добруджа и големите миграционни движения обуславят изключителното разнообразие от етнографски групи, които в продължение на няколко века съжителстват в условията на активен културен обмен и взаимодействие. В резултат на това те създават единна материална и духовна култура, характерна само за тази част на България, като съхраняват до късно и регионалните традиции, пренесени от Тракия, Балкана и Северна Добруджа.
Етническото единство и регионалното многообразие намират своята ярка проява в традиционното облекло и в изработените с изключително художествено и технологично майсторство накити. Създадени в домашни условия или в ателиетата на изкусни майстори златари, накитите са не само допълнителен декоративен елемент към традиционната носия, но и израз на възрастов, семеен и социален статус, белег на регионална и национална принадлежност. Разнообразни по форма и предназначение, начин на изработка и материал, те присъстват в ежедневния и празничен бит на българина и разкриват следи от древно изкуство и мироглед.
Продължение на древна прабългарска традиция и характерна за женския костюм e коланната украса. Много разпространени в Добруджа са и синчаните колани. Те са изработени от тясна ивица дебел вълнен плат, върху който са нашити пъстроцветни мъниста. Художественият ефект е постигнат чрез умело съчетание на форми и цветове. Забележителни със своята красота и разнообразие са пафтите, прикачвани към тъкан, сърмен или синчан колан. Лети, ковани, филигранни, украсени със седефена апликация и стилизирани геометрични и растителни орнаменти, религиозни сцени, те впечатляват с изящна изработка и богата орнаментика.
Любим накит за глава са косичниците, състоящи се от няколко подвижно скачени плочки и многобройни синджирчета, звънтящи пластинки и декорация от емайл и пъстроцветни камъни. Характерни за годенишкото и невестинското облекло са аскиите, изработени от централна триъгълна плочка и завързани към нея звънтящи висулки. Към накитите за глава се отнасят и иглите. Те представляват изработена от сребърна сплав ажурна топка, украсена с различни висулки. Старинни украшения за глава са и различните висулки, наричани „трепка-треперушка". Те са изработени от метал или стъклени мъниста и се поставят отстрани на главата, върху забрадката.
Едни от най-старинните накити за ръце са гривните „кубелии" – масивни, отворени, изработени от сребро или бронзова сплав. Характерни за периода след Освобождението са гривните „ентишии", състоящи се от различни по големина плочки, съединени с многобройни подвижни верижки, украсени с филигран. Носени и от мъже, и от жени са пръстените. Широко разпространение имат т. н. „столовати", отливани от сребърна или бронзова сплав, украсени с релефни розети и цветен емайл. Пръстените „паралии" са с голяма кръгла плочка с позлата и поставен в центъра стъклен камък.
Бележка на редакцията: Под наслов „Сребро се ляло, ляло и ковало” на 1 юли във варненския Археологически музей бе открита изложба, която представя традиционни накити от фонда на РИМ – Добрич. В нея са показани разнообразни по предназначение и начин на изработка накити, битували в Добруджа в периода XVII-XIX в., които са били естествено допълнение към облеклото на добруджанката и придават завършеност и красота на народната й носия.
Патриотичен календар
7 юли 1835 г. — Роден е големият просветител и революционер Бачо Киро
7 юли 1877 г. — Предният отряд на руската армия, начело с генерал Гурко влиза в Търново
7 юли 1879 г. — Създават се първите контролнопропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България. С Указ № 23 на княз Александър І от 17 юли 1879 г. се определят структурите на 6-те регламентирани от конституцията министерства. Във финансовото се създава Отделение за митниците, което да подготвя законовите и подзаконовите нормативни актове и да ръководи митническата администрация.
Според статистиката за търговията на Княжество България за 1883-1884 г. по това време митниците са 25 на брой: на Черно море – Варна и Балчик, на Дунав – Видин, Лом, Никопол, Рахово, Русе, Свищов, Силистра и Тутракан, на границата с Източна Румелия – Буйново, Вакарел, Габрово, Пирдоп, Самоков, Тича (Чатак), Троян и Трявна, със Сърбия – Дъсчено-Кладенец, Кула и Цариброд, с Турция – Кочериново и Кюстендил, в Добруджа – Чифут-Кьой и вътрешна митница София.
9 юли 1850 г. — Роден е Патриархът на българската литература Иван Вазов
11 юли 1829 г. — Руски отряди овладяват Месемврия (дн. Несебър) и Анхиало (дн. Поморие)
