8 000 евро не достигат за спасяването на един живот
Ключът за нейния живот се казва „Гама нож“, но процедурата трябва да бъде извършена спешно, преди коварната болест да отнеме нацяло силите й
05 Юли 2013, Петък
Ярослава Вълчева е с тежка диагноза тумор в мозъка. Лекарите й дават голям шанс да оцелее, но лечението е непосилно за близките й
Автор: Севдалина Пенева
Здравейте, приятели. На тази снимка съм с мама Ярослава. Жената, която ме е родила и възпитала. Тя ми е дала всичко, което имам днес. Цял живот правеше всичко възможно да осигури на мен и на семейството ми добър живот. Сега обаче нещата коренно се промениха. Мама има тумор в мозъка.
Така започва личната изповед на 25-годишната Александра Вълчева от Бургас, публикувана на профилната й страница в социалната мрежа „Фейсбук“. Спам е, казвам си и прескачам текста, но после нещо ме жегва и се връщам, за да прочета писмото до край и най-сетне да проумея, че тя е негов автор.
Познавам Алекс от дете, от времето, когато с голямата ми дъщеря вършеха пакости в училище. Познавам и зрялото, силно момиче, в което се превърна. И което на 18 години загърби личния си живот и пожертва образованието си за да подпомага семейството си като работи. Знам, че за да направи публична своята история, значи е отчаяна.
Всъщност, историята е за майка й Ярослава Вълчева, на 49 години, която от 2008 г. се бори с най-страшната болест. С рака.
Усмивката й се е стопила, очите й са тъжни, а често в тях не свети живот. Следствие на заболяването, на моменти мозъкът й „изключва“, въпреки че привидно жената изглежда в съзнание. Бърка думите или пък ги използва не по предназначение.
От няколко месеца е с частична парализа, дясната половина на тялото й е напълно обездвижена, а отскоро е скована и дясната половина на лицето й. Пораженията са в лявото полукълбо на мозъка, от което преди пет години лекарите са отстранили туморно образувание.
Операцията обаче не довела до очакваното подобрение, впоследствие се наложило да й бъдат направени още две трепанации на черепа. После - лъчетерапия и химиотерапия, която продължава и в момента.
Срещаме се с Алекс, за да научим повече подробности. Моментът е деликатен, не знаем откъде да започнем. Тя не е от най-приказливите и е изключително сдържана в емоциите си. Още с първите думи обаче очите й се пълнят със сълзи.
Досега семейството й се е справяло с лечението и поддържането на живота на майка й, без да разчита на помощ отникъде. Парите обаче са свършили.
„Уж всичко изглеждаше наред, лекарите даваха надежда, че ще се оправи. Миналата година мама наистина се почуства по-добре, даже от Териториалната експертна лекарска комисия й препоръчаха да се върне на работа, прецениха, че вече не й се полага процент за трудоспособност. Това беше един от малкото наистина щастливи мигове в живота ми през последните години. Който, за съжаление, се оказа кратък“, разказва Алекс.
Още първия месец на работа Ярослава изпаднала в тежка криза, а през февруари тази година й била направена и последната операция. Но и след нея жената продължава да гасне.
Не всичко е загубено, категоричен е лекуващият й лекар Николай Недев, който е завеждащ на Неврохирургично отделение в МБАЛ Бургас. Докторът препоръчал на болната процедурата „Гама нож“ - операция, при която се въздейства на мозъка без трепанация на черепа. Според последните данни на световната медицина, след тази намеса, туморът престава да расте, а след време образуванието значително намалява. Възможно е дори да изчезне напълно.
Какво представлява методът „Гама нож“
Апаратурата извършва тъй наречените безопасни и щадящи операции чрез излъчване на гама лъчи, без разрези по тялото и без кръвотечение. Апаратът работи чрез скъпоструващия радиоактивен кобалт, използват го най-вече за кръгли злокачествени образувания в главата. Обикновено на пациентите, които се подлагат на това лечение, им се прилага едновременно и химиотерапия.
Лечението е в зависимост от състоянието на човека и повечето пъти е в течение на около 2-3 седмици. За различните тумори в главата се прилагат лъчи с различна сила -10 мм, 30 мм, 50 мм. Гама ножът не се препоръчва при туморни образувания с малки размери (например 1 см), не е приложим и за всяко място - има сравнително неголеми възможности за опериране.
На практика, такава операция се числи към радиохирургията. За разлика от лъчетерапията, която се повтаря няколко пъти, радиохирургията оказва ефект само с един сеанс.
Методът „Гама нож“ е измислени преди 40 години от шведски неврохирург и оттогава постоянно се усъвършенства. За съжаление обаче, у нас той все още не се прилага.
Въпреки обещанията на предишното правителство, че в страната ни ще бъдат внесени модерните технологии „Гама нож“ и „Кибер нож“, такива няма. Болните българи се пращат за лечение в Турция. Обяснението - в България нямало достатъчно пациенти и не е необходима тази технология, възмущаваше се още преди две години доц. Васил Каракостов, неврохирург в клиниката по неврохирургия в болница "Св. Иван Рилски" в София.
Първият „Кибер нож“ трябваше за заработи в болницата тази пролет, а доставката на технологията беше обещана от предишното управление на ГЕРБ. Явно проектът е зациклил обаче, тъй като онкоболните ни и в момента се пренасочват към клиника в Истанбул. Там лекарите са насочили и Ярослава Вълкова.
Турските лекари вършат същите чудеса с тази апаратура, каквито и колегите им в Полша, Германия и Белгия, само дето цените им са в пъти по-ниски. В полска болница например, ни поискаха 50 000 евро за процедурата, докато в Истанбул цената е 8 000 евро казва Алекс.
Осем хиляди евро, които обаче тя и семейството й няма откъде да намерят. А държавата не подпомага болните, които са избрали за своето лечение точно тази процедура.
А шансът на Ярослава да оздравее е над 70 процента...
„Цифрата е непосилна за мен и семейството ми, а искам да направя всичко възможно на спася живота на майка ми. Създадох сметка на мое име, където могат да се изпращат всякакви средства. Скоро ще се опитам да създам номер, на който да се изпращат SMS-и. Много ще съм благодарна, ако ми помогнете да събера необходимата сума.
Знам, че всеки един от нас има човек, който обича безкрайно и би направил всичко за него. За мен този човек е Тя!“
Редакцията на „Десант“ се присъединява към зова за помощ на Александра, като си даваме сметка, че живеем в трудно време, в което парите трайно не достигат на повечето от нас. Но пък знаем, че за да се случи истинско чудо, е достатъчен един малък жест като акт на милосърдие.
