Кой бута парламента - улицата или депутатите

Автор: Анна Петрова

През годините разни хора многократно претопляха новината, че сегашната сграда на парламента се намира върху стари турски гробища и поради тази причина е под влиянието на тъмни сили и енергии. Което може и да не е истина в частта си за гробищата отдолу, но като че ли е безспорен факт за влиянието на тъмните сили и енергии.

Най-вече за влиянието на разни корпоративни сили (променящи се през годините), както и за влиянието на някои от посланиците на великите сили и не на последно място – изглежда вярно, че тъмните сили (наричани за краткост мафия) също упражняват през годините някаква власт над Първата власт.

Иначе трудно ще обясним  приетите от предишния парламент няколко десетки лобистки законопроекта, но пък лесно ще стигнем до скандалния опит да ни пробутат Делян Пеевски за шеф на ДАНС, бивш регионален мениджър на офис на СИК – за заместник-министър на вътрешните работи и волен като птица в разбиранията си за политика, корупция и етика депутат – за председател на парламентарната антикорупционна комисия.

Неслучайно бившият премиер и настоящ лидер на отсъстващата от парламента партия ГЕРБ носеше и носи на ръката си червен конец със синьо мънисто. Щом спецслужбите и БАН не са измислили нищо по-добро, дори по времето на Цветан Цветанов и Симеон Дянков...

Блажени вярващите, те пак няма да гласуват

Всъщност тази кратка интродукция не е необходима за нищо повече от просто обяснение защо 42-то обикновено Народно събрание все още е необикновено далеч от логиката, че трябва да се саморазпусне и да върви към нови избори.
Независимо че вече трета седмица хиляди на улицата и други стотици хиляди – под формата на парламентарната ГЕРБ и извънпарламентарни партии като НФСБ, ДСБ и редица други, настояват точно за това – за нови избори.

Простото обяснение е, че тъмните сили, изброени по-горе – заедно и поотделно – са против бързото насрочване на нови предсрочни парламентарни избори.
Отвъд това толкова просто и логично обяснение обаче, се наслагват редица други сметки, взаимообвързаности и интереси.

Вероятно мнозина са обърнали внимание, че според едно социологическо проучване на „Медиана” по поръчка на ТВ7 (това е важно да се има предвид), ако сега се проведат парламентарни избори, то в парламента влизат ГЕРБ, БСП и ДПС, но изпада „Атака”... и нищо повече. Говорим за избори по правилата, при които беше проведен вотът на 12 май. При това огласените от Кольо Колев данни показват, че БСП и ГЕРБ разменят местата си на първи и втори, но разликата помежду им остава минимална – два-три процента.
Ако тази картина на електоралните нагласи отразява действителността, а не някои особености на плащащите поръчката, то налице има най-малко три ефекта от това социологическо проучване.

Първи отрицателен ефект: Мнозинството от разочарованите и съответно негласуващи българи ще си кажат, че от тях нищо не зависи и съответно ще отидат за гъби в деня на изборите, образно казано. Т. е. ще се повтори парадоксът от Варна – разочарованите са мнозина, а гласуващите – под 25 %. Не бива да се забравя, че този ефект може да е желан от някои партии и съответно провокиран. Не за друго, а защото относителната тежест на т. н. твърд електорат нараства при ниска избирателна активност.

Втори отрицателен ефект: При евентуалното присъствие само на три партии в парламента, и то с минимална разлика между първата и втората, излиза, че ГЕРБ отново ще бъдат в ролята на предизвестения губещ, тъй като надали ще тръгне към коалиране с ДПС – нещо, което за БСП се подразбира от само себе си. Тази перспектива още веднъж ще охлади желанието на някои гласоподаватели да се разходят до урните.

Трети отрицателен ефект: При подобна електорална прогноза Волен Сидеров със зъби и нокти ще брани парламента и правителството и с удвоена енергия ще се бори против нови парламентарни избори. На него и без проучването на „Медиана” му е пределно ясно, че сегашните му действия са самоубийствени за партията и за политическото му бъдеще, както и че най-вероятно при следващите избори в Народното събрание вместо „Атака” ще влезе НФСБ.
Остава да си зададем вечния въпрос: „Кой има полза от така огласени и коментирани електорални нагласи?”, както и да си отговорим сами...

Гражданската енергия като тъпчене на място

Това е следващият голям проблем както на моментната ситуация, така и на цялостното развитие на събитията от изборите насам. По улиците и площадите наистина има хиляди, предимно млади хора. И президентът Плевнелиев ги намира за много мили, цивилизовани и симпатични. Дори и Европейският парламент вижда присъствието им... и толкоз.

Цивилизованите форми на протести ще бъдат пренебрегвани от управляващите с тезата, че на улицата има много по-малко хора, отколкото гласувалите за БСП, ДПС и „Атака”; че протести има само в София, а в провинцията са символични; че на правителството трябва да се даде време, за да отговори на социалните искания от протестите през зимата и т.н., и т.н. В този смисъл най-вероятно е протестите да не доведат до нови избори, поне тези от тях, които имат повече общо с хепънинга, отколкото с бунта на улицата.

Освен това всички протести, дори и цивилизованите, рано или късно се подчиняват на ефекта на земетръса – сиреч уморяват се и утихват.
Заради всичко казано дотук е повече от странен отказът на десетки НПО и силни медии да участват в провежданите от Мая Манолова консултации за съставянето на нови правила за провеждането на избори.

Колкото и азбучно да звучи, техният глас може много по-силно да се чуе и много повече „планини” да премести именно в диалог с управляващите за съставянето на нов Изборен кодекс, отколкото в надпяване и артпровокации.
На консултациите за нов Изборен кодекс може да се гледа като на своеобразна нова кръгла маса. А може би те дори могат да станат нещо подобно, включително и в лошия смисъл на думата.

А на артпровокациите с ареста на Найо Тицин, маскиран като Волен Сидеров с усмирителна риза, може да се гледа само като на артпровокация и шанс фотографите да заснемат как полицията наистина арестува Волен Сидеров, а после пуска Найо Тицин.
Казано с пет думи – гражданската енергия трябва да намери начини да се реализира, а не да се разпилява. Ако НПО и медии успеят да допринесат за един по-добър Изборен кодекс – добре! А ако не успеят – бадева са ручали жабетата по улици и по площади.

А държавата може да стане и БФС

Едни вандали, за които дори не е доказано, че са само и единствено фенове на ЦСКА, потрошиха централата на Българския футболен съюз и постигнаха страхотен ефект – накараха полицията наистина да арестува хора, които нарушават грубо обществени ред и се държат като хулигани.

Рано или късно това ще се случи и с някои от протестиращите, които блокират жп гари и магистрали – не защото Волен Сидеров настоява да стане така – а защото никоя власт и никъде по света не търпят до безкрайност малцина да застрашават сигурността на мнозина, само защото имат право да протестират.
Радикализирането на протестите крие огромния риск в тях да бъдат вкарани наистина подставени лица, провокатори, платени митингуващите. Оттам насетне рано или късно ще се стигне до сблъсъци с полицията, до проливане на кръв, а може би и сблъсъци между граждани с различни политически възгледи.

Точно тази дивотия е нещото, от което България има най-малко нужда и което ще нанесе най-големи вреди.
Няма смисъл държавата да заприлича на БФС. И в същото време има много смисъл гражданската енергия да допринесе за промяна на политическата система, за нови изборни правила, за рестарт на провалилата се политическа система.
Залогът е голям, а лостовете – лостовете все така са в ръцете на старата политическа класа. Което прави задачата още по-трудна...


В категории: Горещи новини