Ако търсите книга „като за лятото”, при това нова и българска, няма начин това заглавие да не прикове вашия поглед...
Автор: Веселин Максимов
Заради палавото оформление на корицата – стилизирани руса жена по бански и няколко азиатци в типични техни носии, „Слънчев бряг – Код „Жълто” може да мине за роман за летни преживявания. Но всъщност е сборник от три новели.
Авторът Любомир Николов е опитен в издаването на сборници с разкази – подписът му стои под „Въжеиграчът Карой” и „Очи на сляп, език на болен”. Негови работи са публикувани в български и чужди вестници и антологии, превеждани са на английски, испански и словашки език.
„Слънчев бряг – Код „Жълто” излезе неотдавна, може би неслучайно преди началото на лятото на отпуските. Трите новели, които го съставят, са YouTube – my love, тази с едноименното заглавие и „Гран Виа”.
Докато четете първото повествование, ще се чудите дали всъщност зад ироничния поглед върху идеята Николов не е искал да получите цялостното усещане за мрачен футуризъм.
Алекс, който трябва да продължи живота на мъртвия си приятел Виктор, наистина прилича на герой от абсурдни фантастични филми, а като че ли най-близо до него виждате персонажите от неотдавнашния шедьовър „Облак Атлас” на Лана Уашовски.
Всеки, който прекарва повече време в интернет, ще разбере много добре новелата, основана върху абсурдната мисъл, че вече починал човек остава да живее още две години в световната компютърна мрежа. При това – абсолютно пълнокръвно, с жива ежедневна кореспонденция.
Връх на абсурда е, когато мъртвият отдавна Виктор дава интервю за интернет списание посредством своето холограмно изображение. Затова е много успокояващо, че краят на YouTube – my love е доста логичен и маниакалната лудост най-после приключва по съвсем човешки начин.
„Слънчев бряг – Код „Жълто”, втората новела, дала заглавие на сборника, е интересна по съвсем различен начин от първата. Ако сте били скоро в най-големия летен курортен комплекс у нас, веднага ще усетите, че Любомир Николов отлично разбира за какво пише.
Под формата на доклади на служител, нает от китайска туристическа компания да наблюдава Слънчев бряг, авторът прави отличен напречен разрез на всичко, което се случва нощем и денем в курорта.
И наистина, ако пазите за него оня спомен, отпреди десетилетия, с ниските хотелчета, буйната растителност и усмихнатите летовници по улиците, няма как да не останете силно стреснати. Защото повечето от историите, описани от „наблюдателя”, са толкова реални и втрещяващи, че много лесно биха станали литературна основа за някой нов български филм, който претендира за етикета „скандален”.
Тълпите пияни и екзалтирани хора от всички краища на Европа и света, истеричната обстановка на баркроуловете, които са алкохолни обиколки до падане от немощ, доведените до абсурд забавления за летовниците и случките, описани многократно в полицейските хроники, са представени ярко и много цветно.
Така пред очите ви почти оживява възрастната английска туристка, татуирала на едната си гръд магарето Йори, а на другата Мечо Пух и докато върви, двете животни сякаш разговарят помежду си.
„Гран Виа” е история за психиатър, който трябва да лекува богат пациент, страдащ от силна шизофрения и в процеса на сеансите с него решава да отвлече дъщеря му Вивиан. Ето тук може би лекотата, с която върви четенето на целия сборник, зацикля.
Защото сред купищата медицински термини и състояния и обратите на действието някак си ритъмът на повествование се изгубва. Не е задължително да сте съгласни с последните изречения, ако желаете да ги опровергаете или потвърдите, опитайте да прочетете внимателно третата новела.
„Слънчев бряг – Код „Жълто” на Любомир Николов не е непременно задължителна за вашата библиотека. Но, ако сте любопитни...
Вие четете тази рубрика със съдействието на книжарници „Хеликон”
