В родовите корени на Хайтов пулсира сърцето на родината


В родовите корени на Хайтов пулсира сърцето на родината
Портрет на Николай Хайтов, нарисуван от големия български художник Иван Кирков
30 Юни 2013, Неделя


Големият родопчанин вплита с любов в творчеството си и старата торба, с която близките му са ходели на нивата, и звънливите чанове на планината

Автор: Елена Хайтова

Има няколко области в България, които се гордеят със своите вълшебни и емблематични имена. Имена на знакови писатели. Ако за Златна Добруджа това е миролюбецът Йордан Йовков, за шопско е обичливият Пелинко – Елин Пелин, ако Розовата долина дъхти със светлия хумор на Чудомир, то Родопа планина се възправя като яка и могъща борика в творчеството на достойното си чедо – академик Николай Хайтов.

Издига ръст той, родопчанинът, пред цяла България, за да покаже и докаже, че без родина и без чувството за опазване на родния език, ние, българите, ще изчезнем като нация. И реална опасност от това съществува отдавна, но най-много – днес.
И точно тогава, когато мнозина се питат как и по какъв начин да удържат крепостта родна, Николай Хайтов предлага една проста истина, един много лесен начин за опазване на нашата самобитност – просто да обърнем лице към всичко българско и родно.

Защото точно там се крие истината – там, където е родовият корен. Ако ще и да е най-затънтеното място, дори и най-изостаналото. Защото според думите на Хайтов, дори точно в най-забутаното място умни и будни хора може би са успели да укрият от нашествениците неподозирано съкровище.

И повдигайки тази завеса, именно те – търсачите на важни духовни съкровища, ще покажат на всички потулената истина. Тази истина може да е само искрица или точица, а може и пламъче да е, но то ще освети забравеното и ще го покаже на всички – най-напред за гордост на самото населено място, а след това – и на цяла България. И ето така се раждат съвременните Паисиевци – будители, за които не съществува грандоманското правило, че история се пише само за големите градове. Напротив, точно в тези забравени от бога селца и махалички се намират късове самородно злато, които обогатяват многоцветната мозайка на националната ни история.

Така, изричайки тези важни истини, писателят Николай Хайтов се превръща в съвременен будител, който не само създава с любов и грижа своите краеведски, етнографски и исторически трудове („Миналото на село Яврово“, „Девин“, „Асеновград“, „Смолян“), претърпели няколко издания, но поощрява с всичко, с каквото може, познати и непознати краеведи, да търсят и създават и те своите откривателства.

Пишейки обаче своите книги за различни градове и села, както и за родното си Яврово, родопчанинът Хайтов се е сблъсквал многократно с някои късогледи и некоректни редактори, които зачерквали най-сочните пасажи на пишещия. Те сякаш забравяли, че човекът с енциклопедични знания притежава най-колоритния език, защото употребява сочни народни думички, та по този начин разказва още по-сочно и по-въздействащо.

На твърдението, че „етнографската наука няма нужда от масали“ големият писател отговаря: „Утвърдило се е напоследък схващането, че сочното писане не бива да се използва при трудове, които имат изследователски характер, дори когато става дума за народопсихология, география, въпреки многото изящни образци на сочно написани научни книги, каквито са научните трудове на професор Стефан Младенов или пък историческите трудове на Златарски“.

Също както майсторът готвач знае да овкуси и най-диетичната супа, за да бъде тя консумирана с апетит, така и строгият пишеш, дори най-сериозният и придирчив фактоописател, би трябвало да „овкуси“ езика си, дето се казва, ей така, „за пиперец“ и за малко отдих. Защото тъкмо в краеведските данни тупти, макар и невидимо, сърцето на нашето славно минало.

А има ли разтуптяно сърце, всяко написано нещо се приема повече с чувство и съпричастие. И съвсем не са прави тези, които са нарекли „масали“ най-сочните пасажи от посочените творби на Николай Хайтов, тъй като народоописанието не се изчерпва само с размерите на оралата и глинените паници.

А този сочен народен език приближава големия писател до езика на страстния българолюбец Паисий, в чиято паметна „Историйца“  изобилстват десетки примери от историята и действителността. Също като сърцатия си предшественик,  Николай Хайтов черпи с пълни шепи факти и разкази от съселяните си явровци, когато създава историята на родното си село. А и на други селища.

Той изказва благодарност към 90-годишната сладкодумка баба Петра, както я нарича „златоуста баба“. Тя му е дала безценно имане – съкровище от народни песни, спомени и предания от едно отколешно време. Той изказва благодарност и към своята майка – Екатерина Хайтова, от която е научил за селските явровски родове и за потурчванията. В майка си Хайтов вижда жените от родното село като истински носителки на семейни предания.

Може би няма автор в нашата литература, който така майсторски да преплита народностните предания в литературата. Случки и сюжети се преплитат в едно и пред очите ни се появяват наживо родопските чанове. А слухът ни долавя техните свежи и неспирни тонове. Ах, тези чанове...
Те хем звънкат като има гроздобер, че и други празници, хем отразяват и чувството ни за радост, затова зазвънят един след друг, един зад друг – целите дизии.

„Ега ги люлеехме ония ми ти чанове – изрича Наско Тафков, – ега буботнеха при Мочур, то бе „шенлик“, една чудесия, каквато друга нема по света...“ Песента на чановете е песен на душата, на свободата, на непревзетата родопска гордост. Така горд е и Лютката – дългогодишен старец от село Яврово, който не заплакал, когато баща му починал, не заплакал и когато бабичката му се споминала, ала ронил сълзи на редове, когато заставал до дизията и с едно само камъче преминавал през звънците. Почуквал ги, а те пеели своята бална и жална песен, а той ронел ли, ронел сълзи. Плачел заради това, че усетил душицата на изкуството „свирня“. На безсмъртната симфония от чанове.

От родния бит на автора наднича и една нищо и никаква овехтяла торба, дъхаща на „мулешки попръг“ и сено, ала тя разкрива пред нас един неотмиращ Хайтов свят, макар и останал в далечното време на бедност, ала и на обич. Та нали върху тази торба на нивата са яли всички – и майка му Катина, и болнавият, ала много честен дядо Санди, негов баща и мой дядо, когото не бях виждала никога, но живеех с разказите за голямото му достойнство и човеколюбие. До торбата седял и той – баща ми – малкият тогава Кольо, обут за пръв път с дебели панталони със зашитото на тях едро майчино копче. И макар и излиняла и остаряла, тази забравена вече вещ от някогашния домашен бит, става чудесен разказ – „Торбата“. А по-късно споменът за нея е разработен в една от първите пиеси на баща ми – „Заключена пролет“.

Когато един писател е истинско национално явление, той става и интернационален. Такава е оценката на Хайтов за нежния Йордан Йовков. Ала тази оценка се отнася и за самия него. Защото превеждайки на фламандски безценните Хайтови  „Диви разкази“, преводачът Реймонт Детре изтъква предимствата на един стар български диалект и именно затова тези негови творби са неподправени – със своите емоции, примитивизъм и първичност. А критикът Ману Вахеманс от Белгия ги определя като „бестселър в следвоенна България“.

Ето как в чужбина оценяват високо колоритното писане, писането на неподправения, жив народен език. Остава само ние самите да признаем това и все по-често да се докосваме до Хайтовото верую:  „Не забравяйте родното огнище, не продавайте бащината си къща.
В нея са най-скъпите съкровища – бабините и дядовите ракли и в тях е светът на миналото, което още дъхти на лавандула...“
Тази лавандула прогонва молците на времето и ни изправя пред големия Хайтов завет. А той е в нашата здрава връзка с родовия ни корен, защото именно в този български як корен пулсира единствено сърцето на България.


Родната къща на писателя в село Яврово Хайтов през 1999 г. по време на честването на 80-годишния му юбилей в Смолян в залата на Общината

В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
DIMI
03.07.2013 09:45:02
0
0
ne spekuliraite s pametta na HAITOV. Nqmate pravo!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки