България преживява дълбока криза на представителството
28 Юни 2013, Петък
Вниманието на света бе приковано през последните седмици към протестите в Турция и Бразилия.
По-малък брой медии отразяваха антиправителствените протести в България, които продължават втора седмица.
Но нека не се заблуждаваме: България преживява дълбока криза на представителството, пише британският вестник „Гардиън“.
Повече от седмица всяка вечер около 10 хиляди души излизат по улиците на София, първоначално за да протестират срещу назначаването на медийния олигарх Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция за национална сигурност - българското ЦРУ, както я нарича „Гардиън".
Българите протестират срещу системната корупция и превземането на държавата от олигархични мрежи
Орешарски беше предложен от БСП за премиер, който да оглави т. нар. „експертно правителство“. То бе нужно, тъй като водещите фигури в двете най-големи партии - БСП и ГЕРБ, бяха сериозно дискредитирани.
Независимо че министър-председателят вече оттегли оставката на Пеевски, за протестиращите самото предложение за неговото назначаване означава, че дори и уважавани фигури като Орешарски няма да са в състояние да разтърсят сенчестия свят на олигархията в България.
В България често не е възможно да се разбере къде свършва организираната престъпност и къде започва законният бизнес
Връзката между тях са сложни бюрократични структури, корпоративна непрозрачност и лабиринт от офшорни сметки.
Във Варна протестите са насочени пряко срещу ТИМ - бизнес конгломерат, съюзен с ГЕРБ, който отдавна е реалната сила в района, посочва "Гардиън".
Варна е чудесна илюстрация защо сегашните протести не са партийно-политически и тонът им е против политиката: разделението в България вече не е между ляво и дясно, а между гражданите и мафията.
Това е свят, в който виновните не само не биват наказвани, а се изкачват до най-високите цитадели на властта.
Въпреки че централни теми на тези протести са корупцията и злоупотребата с власт, икономическите лишения също имат своята роля. Нови данни от ЕС сочат, че българите имат най-нисък жизнен стандарт в ЕС - около 50% от средния в Европа
Хърватия, която ще се присъедини към ЕС на 1 юли, е значително по-процъфтяваща от България.
Посланието на протестиращите към българските политици е: край на зашеметяващата и ненаситна олигархична власт и нормализация на българската политика, пише в заключение "Гардиън".
Българите долавят каква е иронията тук. В началото на финансовата криза в ЕС през 2008 г. България имаше едно от най-ниските нива на държавен дълг в Европа- 15% от БВП, а бюджетният ѝ дефицит беше под 3%.
И все пак правителството на Бойко Борисов предприе глуповата програма на мерки за строги икономии. Намаляването на публичните разходи в комбинация с голямото увеличение на цената на електроенергията и други комунални услуги изкараха хората по улиците през февруари.
Но, подобно на Турция, това, което започна като протест срещу конкретно събитие, бързо прерасна в общо противостоене срещу правителството
Премиерът Пламен Орешарски трябва да се бори и с увеличаването на етническото напрежение в страната. Много българи негодуват срещу влиянието на партията ДПС, която представлява предимно турското малцинство в страната (около 10% от населението).
Крайнодясната партия „Атака", която спечели 23 места и 7,3% от гласовете на последните парламентарни избори, се опитва да използва това чувство при всяка възможност. Нейният лидер Волен Сидеров продължава да подклажда огъня на омразата срещу турците и ромите.
Друг дестабилизиращ елемент е продължаващата вражда между лидерите на най-големите политически партии в България. Миналата седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че ще започне дело за клевета срещу социалиста Сергей Станишев, който е и председател на Партията на европейските социалисти, във връзка с твърденията, че Борисов има криминално минало.
Времето, в което се случва всичко това, не може да бъде по-лошо за България в навечерието на срещата на върха на Европейския съвет през юни.
