За работата в Коми – от първо лице


За работата в Коми – от първо лице
Коми, пристигнали са първите български вестници там, за които нашенци се редят на опашка
Ключови думи: Коми, работа в Коми
27 Юни 2013, Четвъртък


Редовно чета вестник „Десант“, като с особен интерес преглеждам материалите, свързани с историята на България, в които отразявате малко известни събития и герои.



Възмутен съм обаче от поместения в бр. 23 (211) от 7 юни 2013 г. материал „Фантоми от Коми“ в рубриката „Обратна връзка“. Интересно дали авторът му – някой си Бойко Бочев, е бил на работа в Коми и ако е бил, като какъв е работил и в кое от трите селища е бил – Усогорск, Благоево или Междуреченск?

Аз със съпругата ми и двете ми деца бяхме на работа в Коми три години – от 1976 до 1979 г.. Изплащането на възнаграждението на работещите в Коми ставаше от Държавно стопанско обединение „Дърводобив и строителство“ към Министерството на горите, а не от „Техноимпекс“ към Министерството на външните работи. Господинът бърка СССР с Либия, където нашите работници бяха изпращани от „Техноимпекс“.

Най-ниската температура, отбелязана в годините, когато ние бяхме там, бе през зимата на 1978-1979 г. – минус 53 градуса. Но при температури под минус 30-35 градуса никой не работеше на открито. Имало е смъртни случаи от злополуки, както и по други причини  (това се случва навсякъде по света), но лично аз през годините, когато бях там, не съм бил свидетел на смъртни случаи от измръзвания, макар да съм чувал, че е имало такива във времето, преди да отида в Коми.

Много българи не се завърнаха оттам, но и много си доведоха в родината рускини за булки. Да, имаше такава приказка „Отиде в Коми за „Волга“, а се върна с Олга. Много от тях създадоха добри семейства и живеят до ден днешен в мир и любов. А някои от тях се разделиха, както навсякъде става по света.

Относно събора, който се провежда всяка година на язовир „Копринка“, мога да кажа, че  ходим почти всяка година със съпругата ми и децата, за да се видим с приятелите и колегите, с които сме работили и живели през тези години. А дали съборът има политически характер, този въпрос най-малко ни е вълнувал.

Знае ли господинът, че всяко предприятие в системата на стопанското обединение си имаше собствено ръководство, счетоводство и касиери – български граждани, които водеха дейността на предприятието. Касиерите ни изплащаха заплатите според договора в рубли, а не в долари, както му се е искало на господина. Защото бяхме в СССР, а не в Либия. Затова и въпросът с пенсиите за работилите в Коми е въпрос към работодателя ни –  т. е. българската държава, с която сме се договорили да работим при условията, които ни са предоставили. Върху заплатите, които получавахме в рубли, не са ни удържани никакви данъци, не сме плащали за парно, топла вода, електричество, спално бельо, работни дрехи, ботуши и др.

А дали са внасяни някакви осигуровки в държавното обществено осигуряване (ДОО) в България от страна на работодателя ни, аз не зная. Но мисля, че претенциите ни трябва да бъдат към нашата държава, а не към Русия.
Отделно в България получавахме пари в левове, които се взимаха от близките на работещите в Коми чрез последното предприятие, в което са работили, преди да дойдат на работа в Коми. Тези суми се наричаха „задгранични“.

На същия принцип сега намиращите се в Ирак, Афганистан и др. наши военни контингенти  са с договори с нашите правителства и получават заплатите си от българския бюджет и се осигуряват за пенсии от работодателя си. Един ден при пенсионирането си от правителствата на Ирак, Афганистан и пр. ли ще искат пенсиите си, или от нашата държава?

И най-важното – да не забравяме, че за тези години, когато бяхме в Коми, страната ни получи милиони куб. м иглолистна дървесина, с което спасихме толкова българска гора, даде се работа на над 30-40 дървообработващи заводи, в които пък се трудеха хиляди работници и даже изнасяхме чамов материал в Европа.
Стига вече се е насаждала такава омраза към руснаците, защото сме от една кръв, славянска, пишем на една азбука – кирилица. Нека не смесваме политиката на правителствата с обичта и уважението между обикновените хора.
Стоян Иванов,
Бургас


В категории: Горещи новини , Трибуна

9
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
9
АБЕ ГУРЧОВЦИ КОЙТО Е БИЛ ЗНАЕ
23.02.2020 18:41:17
0
0
АБЕ ЗОЯ В СОФИЯ ИМА ХОРА КОИТО СЕ ЗАНИМАВАТ С ТЕЗИ РАБОТИ . НАПИШИ В ИНТЕРНЕТ ТОВА КОЕТО ТЕ ИНТЕРЕСУВА И ЩЕ ПОЛУЧИШ ВСИЧКАТА ИНФОРМАЦИЯ.
8
АБЕ ГУРЧОВЦИ КОЙТО Е БИЛ ЗНАЕ
23.02.2020 18:33:34
0
0
АБЕ ГУРЧОВЦИ КОЙТО Е БИЛ ЗНАЕ КАКВО Е НЕ СЕ ПРАВЕТЕ НА МНОГО УМНИ ОТ МИЛИОНИТЕ КУБИЦИ ЗНАЕМЕ КОИ ДОКАРВАХА ЧЕРВЕН БОР И ДР. ТАКИВА МАТЕРИАЛИ ЗАБРАНЕНИ ЗА ИЗНОС. ЗНАЕМЕ КОИ ПРЕВЕЖДАХА РУБЛИ ЗА ЛЕВА И КУПУВАХА ДОЛАРИ И ГИ ПРОДАВАХА ЗА РУБЛИ.
7
ЖЕЛЯЗКО СЛАВОВ ЖЕЛЯЗКОВ
23.08.2018 13:42:24
1
2
КОЛИМЕЧКОВ РАБОТИХМЕ ЗАЕДНО КЪМ ДИСПЕЧЕРСКИЯ ПУНКТ ТИ С ТРАИЛЕРА АЗ С ОНЕЖЕЦА БЯХА ХУБАВИ ГОДИНИ
6
Зоя Гицова
25.03.2016 13:22:48
3
2
Здравейте ние също работихме в КОМИ, съпругът ми беше лесовозаджия в Междуреченск, бригадата на Г. Орилски. Изкара четири години, сега му предстои пенсиониране и търся някой който знае каква категория труд е това. Как се приравнява към трета категория.
5
Зоя Гицова
25.03.2016 13:22:45
3
1
Здравейте ние също работихме в КОМИ, съпругът ми беше лесовозаджия в Междуреченск, бригадата на Г. Орилски. Изкара четири години, сега му предстои пенсиониране и търся някой който знае каква категория труд е това. Как се приравнява към трета категория.
4
никола колимечков
05.08.2014 17:04:36
6
2
Работих дълги години във коми асср.В ГПП П. УСОГОРСК като шофьор на трайлер и лесовоз.Ожених се там за момиче от Кослан и имам две деца, щастливо задомени.Ние със жена ми живеем вече 42 години,и всяка година ходиме на събора на яз.Копринка.Винаги ще помня със носталгия за годините прекарани във Коми.Не ще забравя как лових риба на р.Мезен,белите нощи през лятото и северното сияние през зимата.Ходихме през лятото за боровинки и гъби.Работихме много,но се и веселихмедобре.Жалко е ,че тези хубави години няма да се върнат никога.[tongue]
3
никола колимечков
05.08.2014 17:04:35
2
2
Работих дълги години във коми асср.В ГПП П. УСОГОРСК като шофьор на трайлер и лесовоз.Ожених се там за момиче от Кослан и имам две деца, щастливо задомени.Ние със жена ми живеем вече 42 години,и всяка година ходиме на събора на яз.Копринка.Винаги ще помня със носталгия за годините прекарани във Коми.Не ще забравя как лових риба на р.Мезен,белите нощи през лятото и северното сияние през зимата.Ходихме през лятото за боровинки и гъби.Работихме много,но се и веселихмедобре.Жалко е ,че тези хубави години няма да се върнат никога.[tongue]
2
Мишо ,Работих в Усогорск 196
15.04.2014 17:16:46
2
1
Това което коментирате е напълно вярно.Аз се пенсионирах като ми приснаха гррините в Коми за първа категория.Бях един отц пионерите вКоми българи.Две години
1
27.06.2013 15:21:26
0
0
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки