На мястото на изгорелия театър построили „Цар Симеон”, „Париж” посрещал с френски лукс, а в „Молле” гостувал Иван Вазов
Автор: Камен Христов
Гранд хотел „Париж”, хотел „Берлин”, „Юнион Палас” – не само имената, но и архитектурният блясък на тези сгради дали на Пловдив европейско самочувствие в началото на ХХ век. Традицията градът да дава подслон на пътници, търговци и гости на града тръгнала от прочутия „Куршум хан”, на мястото, където днес се извисяват пловдивските Централни хали.
Сградата е строена около XV век. Била с каменни стени, покрита с листове от масивно олово, откъдето дошло и името й. Само дворът заемал площ от 1155 кв. м. Ханът бил построен изцяло с пари от дарения. Но когато в Пловдив започнало строителството на нови ханове, „Куршум хан” започнал да запада и през XIX век стаите му били разпродадени за кантори на търговци и сарафи, адвокати, банкери и фабриканти. През 1911 г. градският архитект Йосиф Шнитер предложил „Куршум хан” да се възстанови. Общината обявила конкурс и свои проекти представили някои от най-прочутите български архитекти.
Общинската управа обаче се сменила и идеята била забравена. Ханът се превърнал в развалина при разрушителното земетресение от 18 април 1928 г. За сметка на това, на мястото на изгорялата до основи сграда на столичната трупа „Сълза и смях”, през 1923 г. започнал строежът на хотел „Цар Симеон” на Михаил Димитров по проект на арх. Стойко Стойков.
Година по-късно хотелът посрещнал първите си гости. През 1926 г. сградата била купена от тютюнотърговеца и благотворител Димитър Кудоглу, който решил да я превърне в Дом на благотворителността и народното здраве. Решението било гласувано за минути от Народното събрание и накрая всички депутати станали на крака и започнали да аплодират Кудоглу за благородните му намерения.
Така през 1927 г. хотелът станал храм на здравето, в който лечението било напълно безплатно. Сградата била взривена по време на социализма, при разширението на Централна поща.
Върху съборетина е бил изграден и шармантният хотел на Нейко Узунов. До 1906 г. на това място – край кръстовището на улиците „11 август” и „Д-р Вълкович”, имало порутена постройка.
Узунов купил парцела и решил да сбъдне парижката си мечта, издигайки голям и представителен хотел. Проекта изработил младият архитект Михаил Ненков, а сградата била построена за рекордно кратко време.
Откриването било на 27 септември 1909 г. Първоначално хотелът се казвал „Независимост”, но след няколко месеца собственикът го прекръстил на „Париж”. В местните вестници се появили реклами, че хотелът разполага с 40 стаи, в които се предлага парижки лукс.
През 1924 г. постройката била надстроена с още един етаж, а на върха се появила малка часовникова кула. 9 г. по-късно в двора се появил уютен ресторант с градина.
Кафе-аперитивът още е в паметта на старите пловдивчани като закусвалня „Родопи”. А пощенските картички от 20-те и 30-те години на ХХ век показват един до друг хотелите „Париж” и „Берлин”, стъпили върху мястото, където в древността се намирала арката на затрупания Римски стадион.
Един от най-прочутите пловдивски хотели от онова време бил „Молле”. Тук се уреждали и най-бляскавите тържества. Макар датите на официалните приеми в Пловдив да се уточнявали до последния момент, мястото в продължение на 40 години винаги било едно и също – хотел „Молле”.
През 1920 г. тук приветствали Иван Вазов, пристигнал в града на своята младост, за да приеме овациите на пловдивчани. Тук давали банкети за министри и депутати, за най-височайши гости от чужбина.
Преди да се построи хотелът, мястото било почти празно. Теренът бил собственост на съпругите на доктор Гребенаров и на търговеца Андон Станев. Двете дами най-напред искали да вдигнат доходно здание с магазини. Поканили за проектант италианския архитект Мариано Пернигони.
Той им предложил друг вариант – да се построи представителна хотелска сграда с 90 стаи, а до нея – пристройка. Върху покрива на допълнителната сграда италианецът посъветвал да се направи площадка за ролкови кънки. Така зданието било вдигнато през 1910-1911 г. Било открито с пищно новогодишно тържество. Пресата отбелязала събитието с възторг и обявила, че Пловдив трябва да се гордее с новия си хотел.
Тук е бил монтиран първият асансьор в Пловдив, първото самостоятелно парно отопление в града, първият генератор за електричество. От Виена били доставени орнаментирани чугунени колони, а мебелите били по последната световна мода. След завършването сградата била наета от Димитър Молле, който дал името си на хотела и ресторанта. По времето на социализма хотелът на ул. „Княз Александър I” №39 бил преименуван на „Република”. През 90-те години обаче хотелът затвори врати и в стаите се настаниха офиси на фирми. Ресторантът бе превърнат в магазини. Елегантните чугунени колони бяха облицовани, изящните орнаменти - скрити и старата елегантност на хотел „Молле” изчезна безвъзвратно.
Но разцветът на соца дава един от най-изящните пловдивски хотели, който е запазен и до днес. „Тримонциум” е открит в чест на Априлския пленум на БКП през 1956 г. Шест години по-късно в Пловдив идва руският летец Юрий Гагарин.
По традиция гостите на ЦК на БКП отсядат в хотел „Тримонциум“, който по онова време е част от веригата „Балкантурист”. След като Гагарин е удостоен със званието „Почетен гражданин на Пловдив”, международната група се оттегля на терасата на пловдивския хотел на кафе.
Впечатлен от вниманието на персонала, на 23 май 1961 г. летецът пише в Книгата за похвали и оплаквания: „Много съм благодарен на българския туристически комплекс за няколкото щастливи минути, които прекарах тук. Желая Ви да имате по-здрави връзки с туристи от всички страни и континенти, а в бъдеще – с туристи и от други планети”.
Посланието му било в неизвестност дълго време и почти никой от персонала не е знаел за него. Книгата за похвали и оплаквания е стояла на рецепцията до 1998 г. Намерена е случайно от новия директор на хотела Васил Илиев, докато проучвал старите архиви на „Тримонциум”.
