Известна още като офика, тя е не само красиво дърво, но и много полезно растение
Автор: проф. Христо Мермерски
Древните славяни са приписвали на калината магически свойства и затова никога не са отсичали такова дърво. Клонките й се използвали за украса на дома, а плодовете и листата служили като надежден амулет.
Тя е не само красиво растение, но и много полезен дар на природата. Узрелите й плодове съдържат витамин С в много по-големи количества, отколкото лимоните например, а желязото в нея е повече, отколкото в ябълките.
Затова и калината (офиката) се включва към ценните плодове. Като за най-голямо нейно достойнство се смята силното й лечебно действие по отношение на различни форми на рак. Отделно тя нормализира кръвосъсирването и обмяната на веществата.
Сокът от зрелите й плодове пък се отличава с огромна енергийна ценност.
Настойка от растението се използва при повишена киселинност и язва на стомаха, а също и при гастрит. Противопоказна е обаче при тромбофлебит и варикозни разширени вени. Плодовете й не бива да се употребяват след прекаран инсулт или инфаркт.
Благодарение на съдържащите се в нея дъбилни вещества нейните яркочервени гроздове спират маточните кръвотечения. По принцип народната медицина я използва за усилване на маточния тонус и при кръвоизливи от матката, особено в климактерния период.
Плодът усилва сърдечните съкращения и увеличава диурезата. Това се дължи главно на гликозидите вибурнин (съдържащ се основно в кората на дървото) и на танините. Установено е също, че притежават антисептично и болкоуспокоително действие.
Според д-р Валерия Евтимова сред лечебните й свойства се нареждат още и противоревматичният, диуретичният, капиляротоничният и пр. ефект.
Много е ефикасна и при заболявания на щитовидната жлеза. Понижава холестерола и кръвното налягане. Прилага се и при проблеми с жлъчката, камъни в бъбреците и пикочния мехур, старческа атрофия на дебелото и тънките черва, хемороиди, атеросклероза и др.
Офиката расте из горите и храсталаците навсякъде из нашата страна – най-вече по паркове и градини, като е разпространена до 2000 м надморска височина, и то във всички наши планини.
Лечебни части на растението са не само узрелите плодове, но също и цветовете и кората й, събрани рано напролет. Много рядко в употреба влизат и листата на дървото.
Макар калината да узрява в края на лятото, тя следва да се бере едва след като паднат първите мразове. В този период плодовете й стават много сладки и загубват горчивината си.
Сушат се в добре вентилирано място или в сушилня. А най-добре се запазват в дървени съдини.
По същия начин се изсушават и цветовете й, от които се приготвя настойка, притежаваща потогонно действие и лекуваща простудни заболявания.
Освен като целебно средство от плодовете може да се приготвят и различни желета и конфитюри, сироп или пестил. А медът от това растение се отличава със специфичен аромат и червеникъв оттенък и може да се използва като великолепно средство за укрепване на имунната система.
