В старопрестолнината си спомниха за ужаса отпреди сто години
Автор: Здравка Христова Снимки РИМ Велико Търново
Търновци си спомниха за земетресението, превърнало региона в мъртъв град преди век с унищожителния трус от фаталния 1 юни 1913 г.
Драматични моменти от природното бедствие днес са показани в мащабна изложба с десетки оригинални фотоси и пощенски картички в центъра на Велико Търново. Тя е дело на Регионалния историческия музей в старопрестолния град с помощта на колегите им от музея в Горна Оряховица.
Експозицията е подготвена от отдел “Нова и най-нова история” и разкрива в пълнота щетите от катастрофалното земетресение. Част от снимките се показват за първи път, а сред тях има и пощенски картички, благодарение на които тогава жителите на България, а и на Европа, се запознават с нещастието, сполетяло Търновград. Могат да видят руините на емблематични за българите сгради.
Земетресението връхлита в 11 часа и 28 минути предиобед в съботния ден. Под притихналото и смрачено от гъсти облаци небе се чува злокобно бучене. В течение на 17-20 секунди, след три отвесни труса, градовете са превърнати в развалини.
Рухнали са къщи, дюкяни, училища и църкви. Страх и ужас се всяват в населението.
Ето как един очевидец описва първите минути след труса: “В този момент аз бях в канцеларията си, която се намира на долния етаж на едно масивно двуетажно здание...
Ужасен аз чаках срутването на зданието... И когато цял потънал във вар изскочих на улицата... Пред мен беше обезумялата тълпа от мъже, жени, деца, разчорлени, боси, голи, тласкани от някаква невидима ръка, ту напред, ту назад, с широко отворени очи и зинала уста, издавайки непонятни звукове. Тук баща тичаше да намери излязлата от вкъщи дъщеря, там майка бързаше към училищните развалини да търси своите деца и оглушаваше улицата с рев. По-нататък друга майка си скубеше косите и нареждаше, че детето й останалов люлката и молеше навалицата да помогне да го извадят из под развалините.
Безизходността на положението беше очевидна... Жените и децата приглушаваха със сърцераздирателните си писъци глухия шум на падащи сгради, а по лицата на мъжете се четеше едно тъпо безпокойство, подобно на истинско умопомрачение.”
Според сеизмолозите, магнитутът на земетресението е около седма степен по Рихтер. Дълбочината на огнището е около 10 км. Зоната на разрушение обхваща 1000 кв. км, а трусът е почувстван в цяла България. Това е последното голямо земетресение, регистрирано в т.нар.
Горнооряховско земетръсно огнище. Последиците са катастрофални.
Всички масивни здания са силно пропукани, а горните части на стените им са разрушени. Цели крила от сградите са рухнали на земята. Във Велико Търново историческите църкви “Св. св. Петър и Павел”, “Св. 40 мъченици”, “Св. Димитър”, “Успение Богородично” са в развалини.
В различна степен са повредени, строените от Колю Фичето църкви “Св. св. Константин и Елена”, “Св. Никола”, “Св. св. Кирил и Методий”, “Св. Спас”, а катедралният храм “Рождество Богородично” е буквално сринат със земята. Много от административните и жилищните сгради са необитаеми.
Най-катастрофално е пострадала Мъжката гимназия “Св. Кирил”, която е служила за лазарет и под руините й остават десетки войници, ранени в Балканските войни.
Един очевидец разказва следното за Мъжката гимназия в Търново: “Пред вас е Мъжката гимназия. Напразно търсите предишната импозантност – едната й част и дясното крило са рухнали. На един от прозорците на лявото крило висят навързани един с друг пояси, по които са се спускали бягащите в паниката ранени войници. Колко и как са се спасили? Не знам! Но из руините още се чуват гласове на живи заровени...”
По данни от регистъра на актовете за смърт за 1913 г., броят на регистрираните загинали във Велико Търново на 1 юни в 11 часа и 30 минути е 20 души и 1 починал в 14 часа. Броят на починалите по-късно и ранените не може да се установи.
Месеци след земетресението е съставена техническа комисия, за да установи стойността на щетите от разрушените здания. Тя разпределя сградите в 6 категории, в зависимост от степента на разрушенията, а общата стойност на щетите на сградния фонд е изчислена на 12 316 000 лв.
Не по-различно е положението и в епицентъра на земетресението Горна Оряховица. Картината там е апокалиптична, а в руините на разрушените сгради загиват 16 човека.
Напълно са разрушени сградите на новия театър и казиното, хотел “Борис”, сградата на клона на БНБ, читалище “Напредък”, сградите на захарната фабрика и керамичната фабрика “Централа”. Заличени са църквите “Св. Троица”, “Св. Георги”, “Св. Богородица”, “Св. Атанасий”. В руини са и основното училище и Девическата гимназия в града.
В периода от 1 до 13 юни са регистрирани общо 79 труса с различен интензитет. Те имат разрушително действие ... и градовете стават необитаеми. Населението се разпръсва по различни места, далече от опасните сгради, където се образуват своеобразни палаткови лагери и се води чергарски живот. Местната власт предприема редица мерки за нормализиране на обстановката и излизане от критичната ситуация.
“До Градската градина е била построена дъсчена барака, в която е настанено общинското управление. То е подготвило документи за регулиране временния живот на града. Имената на всички пострадали са били събрани в подробен регистър, а за тях се издавали уверения за безплатно пътуване по железниците. За да се облекчи страданието на населението, а и за да се спаси от гладна смърт, местната власт доставяла хляб от Русе, Плевен и Шумен. Той се раздавал публично по предварително изготвен списък. Всяка сутрин на по-личните места приготвяли чай в големи казани и го разнасяли на всички пострадали семейства”, възстановява част от събитията от преди 100 г. специалистът от музея в Търново Тодорка Недева.
Само за няколко дена на Марно поле са били построени бараки, в които са настанени 793 души, останали без подслон.
“Освен общинския съвет, под председателството на митрополит Антим, в града действал и Общограждански комитет за подпомагане на пострадалите. В нещастието си великотърновци не са останали сами.
Почти непосредствено след земетресението започнали да пристигат и първите помощи. Старостоличани били подпомогнати от Комитета за издържане на Търновската болница в София, Централната европейска консистория, женското дружество “Майчина любов” от Кюстендил, много частни лица, сред които живеещият във Виена Евстати Паница, и много други”, разказва още Недева.
В този трагичен момент търновци са се уповавали и на вярата си в Бога. Местните свещеници извършвали ежедневни служби в специално направена в средата на Марно поле землянка.
Постепенно градовете влизат в обичайния си ритъм на живот. Започва дългият и бавен път на възстановяването на разрушените сгради. Някои са издигнати отново във вида, в който са били. На мястото на други се издигат нови, модерни постройки, които променят отчасти архитектурния облик на градовете.
Десетилетия след фаталната дата 1 юни 1913 година руините на някои сгради напомнят за преживения ужас, а в паметта на гражданите на трите града и района около тях остава болезненият спомен от 20-те секунди на разрушителното земетресение, отнело близки, дом, работа и променило живота им.
