Тайип Реджеп Ердоган не е мъдрец. Не е и глупак. Но когато някой тръгне да събаря вековни колоси и още по-лошо – вековни табута, неминуемо ще стигне до битка.
Автор: Валентин Фъртунов
Независимо колко търпение влага, за да постигне промяната, която цели.
На всичкото отгоре Тайп Реджеп Ердоган не е и от най-търпеливите. В крайна сметка той не е интелектуал или гуру. Не е дори бизнесмен. Той е спортист и така да се каже ислямистка „номенклатура”, партиен апаратчик, постигнал всичко с хъс и характер.
За онези в България, които дириха еднакъв модел между него и българското му другарче Бойко Борисов, с това и се изчерпват приликите. За разлика от българския „спортист”, турският му авер знае какво иска и което е по-важно – как да го постигне.
Лошото е, че по такъв път, колкото по-далеч стигаш, толкова повече време харчиш да го постигнеш. А времето има доста негативни въздействия и върху хъса, и върху характера.
Така се стигна до площад „Таксим”.
Ердоган поведе бизнеса, изправи икономиката на крака и осигури работа на младежка Турция (средната възраст в страната е 29). Но същият този Ердоган посегна, не, а направо натика турската свещена крава – армията, в кучкин гъз, накара турската модерност да обърне гръб на фризьорските салони „Кристиан Диор” и „Версаче” и да се забули с шарена забрадка, и не на последно място да обърне гръб на Европа. Сблъсъкът бе неминуем, просветена Турция, възпитавана почти цял век в светските принципи на държавността, нямаше как да преглътне ислямистката настървеност на бързо забогателия анадолски бизнес, който стои зад Ердоган.
Бунтовете можеха да настъпят и преди месец, когато башбаканът притисна чрез съда строителен предприемач да събори три небостъргача в Истанбул, защото разваляли гледката и силуета на култовата джамия Слюлеймание. Можеше да стане и по-рано, по време на чудовищните серийни арести около делото „Ергенекон”...
Времето обаче избра всичко да се случи сега. Или ако се опрем на простата диалектика, капката, която преля чашата на търпението, стана решението на Ердоган да изсече последните мохикани на зеленината в каменния Истанбул, за да превърне шопинг казармите на османското величие в култов акцент на не по-малко култовия площад „Таксим”. Това бе капката, която изведе турската модерност на улиците в люта схватка с полицията на ислямисткия режим. Битката за няколко десетки дървета се превърна съвсем естествено и очаквано за всеки, който следи внимателно процесите край Босфора, в битка за бъдещето на Турция.
И нещо, което мнозина пропуснаха – ислямизъм и модерност очевидно не са едно и също, ислямизъм и модерност не изграждат интегритет.
Или поне в Турция това не се състоя.
Какво ще се случи оттук нататък в страната един аллах може да каже само. Сигурното е, че това не е точката. Но е точно толкова сигурно, че в синтаксиса на Тайип Реджеп Ердоган това е първата, но много мазно извъртяна запетая. А всяка запетая е спънка, яко запъване на равния ход на изречението.
Сигурно е и че няма да е последната, и че някъде там напред във времето Ердоган го чака една хубава голяма точка, колкото и да е дълго по фокнъровски това Ердоганово ислямизиращо изречение. Пък и, както вече установихме, башбаканът не е интелектуал, така че едва ли е чел Фокнър, за да знае, че има изречения, които се вият на по страница и половина. Пък и не е в стила му на Ердоган такъв синтаксис...
