В дните на настъпилото безвластие след подаването на оставката на кабинета „Борисов“ вместо да се закичи с мартеница, точно на 1 март екскултурният министър Вежди Рашидов
Автор: Диана Славчева
реши да хвърли едно око как върви изграждането на т. нар. Български Лувър. Докато траеше инспекцията му, той подхвърли на журналистите: „Момчето си отива, но музеят остава“! И се зарече, че „неговата рожба“, известна още и като Национален музеен комплекс, ще се пръкне в срок около средата на юли т. г.
Но не би. Наследникът му на поста Петър Стоянович оповести тези дни, че Рашидовите родилни мъки няма да дадат плод. И то не защото европейското финансиране от 27 милиона няма да стигне и ще трябват още пари за бабуването му, а щото нямало какво да се сложи в залите на тази мегаизложбена площ, в която трябва да се превърнат бившите сгради на Техническия университет в София.
Достатъчно експонати може и да няма, но на последното си правителствено заседание на 6 март кабинетът в оставка свари да отпусне още 4 милиона лева за довършването на нашенската реплика на Лувъра. Междувременно Веждито реши да търси друго име на това си отроче и се бе спрял на твърде лишеното от емоционалност... „Квадрат 500“. Туй всъщност е номерът на квартала по плана на столицата, където се намира културното недоразумение.
Има или няма с какво да го напълним е въпрос, на който трябва да отговорят специалистите. Ако някой се сети да ги попита, разбира се.
Че България е пълна със старини и артефакти, които могат да преизпълнят до пръсване много такива музеи – спор няма. Пък и след като Борисов осигури калорифери на археолозите, те вече нямат проблем и зиме да ровят под снега в търсене на нови потенциални музейни експонати.
Че България е люлка на безспорни дарования и таланти в областта на изобразителното и пластичното изкуство, също няма спор. Вярно е, и че неизброимо количество живописни платна, графики, пластики и прочее произведения на изкуството се въргалят сред влага и мухъл из фондохранилищата на галериите из цялата страна.
То само колекциите на Васил Божков и Боян Радев като нищо може да заемат капацитета на един такъв музей. Пък и ако си спомняте, в началото на миналата година станаха факт и първите постъпления за бъдещата експозиция – две рисунки на Жул Паскин и маслена живописна творба на Ермин Давид.
Но две птички пролет не правят. А и в същото време на две крачки от сградата се намира Музеят за чуждестранно изкуство, известен със слабата си посещаемост. В София има и Национален исторически музей, има Национален археологически музей, има Национална, че и Софийска художествени галерии и още не една и две подобни културни институции. Та хората се питат защо трябваше да се похарчат 27 милиона, че и кой знае колко още отгоре, за да може софиянци и гостите на столицата да видят пак същите неща, ама в други зали?!
Покрай тези мисли няма как да не се зачудим защо при цялото това изобилие на българско изкуство и историческо наследство Веждито и неговите подчинени не са реагирали на поканата за наше гостуване в прочутия Британски музей. Оказа се, че от културното ни ведомство дори не са си сторили труда да пратят две думи до Лондон, че проявяват някакъв интерес към оказаната им чест?!
Е, остава да видим как новият министър на културата ще се справи с търсенето на обещания от него „свой уникален модел за стимулиране на културата в България“. Дано този „бългериън стайл“ не се окаже един „гангнам стайл“, познат ни от хита на южнокорейския рапър Сай – т. е. стил на „висшето общество“. Което у нас се тълкува като кръг от „свои хора“.
