Символично е правенето на Творческа работилница на деня 24 май – свещен за българското слово и писменност, още повече, когато става в малкото родопско селце, където са родени
Автор: Здравец Хайтов
големите български творци писателят Николай Хайтов и художника карикатурист Борис Димовски.
Геройте на Хайтов и карикатурите на Димовски бяха пресъздадени в читалището на с. Яврово от малките творци, дръзнали да овеществят магията на словото от „Диви разкази” в рисунък и живопис. Това се случи в библиотеката сред книгите и материалните следи от явровския бит, представени на малка изложбена площ, но въздействащи със своята символика.
Духът на онези „Мъжки времена” и „Шумки от габър” прочетен от книгите, оставаше следата на белия лист. Малките творци от Яврово и Пловдив, гости на Работилницата, изложиха своите работи, които бяха оценени от жури, в състава на което влизаше и художничката Елица Гигова – преподавател по рисуване в Пловдив и внучка на Николай Хайтов. Отличени по достойнство бяха десетина малки художници, на които бяха връчени награди от Величка Маринова, ръководител на европейския проект „Културни празници на Куклен - да претворим традициите”, „Куклен на живо 2012-2013”, част от който е и Творческото ателие „Хайтов - Димовски“.
Своите съкровени чувства за големите творци с присъстващите на събитието споделиха дъщерята на Николай Хайтов – Елена Хайтова и писателят Никола Гигов. Прозвучаха рецитации на откъси от „Дивите разкази”, а също и избрани моменти от книгата на проф д-р Никола Запрянов, посветена на приятелството му с Борис Димовски, представени от самия автор.
Празничната атмосфера в читалищния салон бе обогатена със сменящите се на голям екран карикатури на големия художник и човек Борис Димовски. А това неизбежно внушаваше у участниците чувството на съпричастност към неговото творческо кредо – „Необходими са ни 200, но ни стигат и 2”.
Така отново бе възкресен споменът за двамата големите явровци Николай Хайтов и Борис Димовски, за които е малко да се каже, че това, което поискаха, го можеха и го свършиха. И то остави дълбока диря в нашата култура и идентичност като следа, която ние, техните потомци, трябва достойно да почитаме и следваме.
