Местността „Божура“ "оживя" с красивите гласове на участниците във „Фолклорен венец Божура“
Автор: Мирослав Водев
Българският фолклор е известен и ценен по света, но неговите корени са дълбоко в родовата памет на българина и пренасят през времето българската култура, душевност, красота и традиции. Създаван по седенки и сборове, пренасян от майка на дъщеря, от баба на внуче, за да остане и да пребъде за идните поколения. Това е една от причините да се организират в днешно време фолклорни събори за надпяване, надсвирване и надиграване.
Един от най-ценените, създаден преди 21 години, е съборът за народно творчество "Фестивален венец Божура" в град Средец. Основите са положени през 1992 г. по инициатива на Община Средец и читалище „Пробуда“, с цел форумът да се превърне в духовен пламък, поддържащ огъня на българските традиции.
Името на фестивала дава Татяна Маринова, която става и кръстница на събора. Оттогава той се провежда винаги в последната седмица на май.
Първоначално събитието е с регионално значение, само в Странджа планина, но бързо успява да надхвърли мащабите на малкото селище и от 1998 г. придобива национален мащаб, превръщайки се във важно културно събитие за страната. Чрез него организаторите вече две десетилетия хвърлят усилия в съхраняването на автентичната българска народна песен и носия.
От 1995 г. журито учредява и най-голямата награда Приз „Комня Стоянова“, посветен на една от най-обичаните странджански певици и съоснователка на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“, на който е била солистка.
Интересна инициатива е конкурсът „От раклата на баба“. А от две години се връчва и специална награда на заслужилите изпълнители „С песните на Калинка Згурова“, която е един от славеите на Странджа.
И тази година планината се огласи от изпълненията на младите фолклорни таланти, които изпяха едни от най-хубавите песни на този край. В едно от райските кътчета в региона - местността „Божура“, стотици хора се стекоха, за да се докоснат до най-хубавите странджански песни, които са характерни със специфичен диалект за тази фолклорна област.
Организатори и тази година бяха Община Средец и и Съюза на Тракийските дружества. Приятно впечатление в това издание направи участието на много малки деца, не само от училищата, но и от детските градини. Те пяха и танцуваха с голямо удоволствие, привлечени от любовта си към прекрасната българска народна музика, показвайки нейната пъстрота и богатство.
Роден от силата и красотата на странджанската песен, съборът се е превърнал в среща на поколенията и непреходността на традиционните български занаяти.
Съборът се проведе в два дни, като първият бе конкурсен и се проведе в град Средец. През втория ден празненството се премести в местността „Божура“, където любителите на фолклора се насладиха на гласовете на някои от най-обичаните народни изпълнители от региона.
На откритата сцена повече от 200 танцьори, певци и инструменталисти от областите Бургас, Варна, Стара Загора и Пловдив, облечени в красиви носии изпяха мелодични песни и показаха уникални танци. С тях те повдигнаха националното самочувствие на публиката и показаха, че младите могат и искат да бъдат пазители на българщината.
Легендарните певици на Странджа планина Янка Рупкина и Калинка Згурова, които бяха част от журито, както и неговият председател проф. Стефан Чапкънов и композиторът Димитър Христов се насладиха на песните на младите им наследници, като търсеха най-добрите изпълнения в отделните възрасти.
Те бяха пленени от гласа на бургазлийката Пламена Илиева, която спечели и първа награда в своята възрастова група от 12 до 14 г. Тя е ученичка на музикалния педагог Пепа Запрянова. Михаела Димитрова също показа качества и отнесе приза в своята възраст от 15 до 19 г. за Бургас.
Осемгодишният Георги Йонков от Царево грабна журито и публиката със своето изпълнение и успя в голямата конкуренцията да спечели отличието. Малкото гайдарче Павел Димов прикова погледите на всички от фестивала, като показа завидни, дори за големите инструменталисти, умения и спечели първо място при музикантите. Сияна Киричева от Дебелт взе приза на ОС Средец.
Проф. Стефан Чапкънов, който е основател и дългогодишен ръководител на ансамбъл „Странджа“, не скри своето задоволство от гласовете на участниците и изрази радостта си от приемствеността между поколенията, което е доказателство, че ще се запази българското национално самосъзнание и етнокултурната ни принадлежност. Янка Рупкина, заедно със своята колежка Калинка Згурова се обединиха около това, че има кой да наследи тяхното дело.
За първа година на фестивала бе връчена и специална награда за изтъкнат педагог, която получи учителката от френската гимназия в Бургас Петя Запрянова за приноса й в областта на народното творчество. А историкът акад. Георги Марков бе отличен с най-високата награда на Съюза на тракийските дружества в България – „Капитан Петко войвода“.
Признание за популяризиране и съхранение на тракийските традиции посмъртно получи и журналистката Йорданка Ингилизова. Тя бе удостоена с плакет на името на създателя на дружествата Стамат Апостолов.
През вторият ден публиката се забавлява с изпълненията на звездите Янка Рупкина, Златка Ставрева, Ваня Дженезова, Керка Тотева и още много гостуващи състави от страната. Почитателите на българската народна музика взеха дейно участие в празника, а гласа на певицата Жечка Сланинкова успя да ги събере в голямо кръшно хоро, което допълни неповторимата атмосфера на фестивала.
Освен с песните и танците в местността „Божура“, посетителите на събора се запознаха отблизо и с някои от характерните за този край занаяти. Вече близо две десетилетия специално за фестивала се оформя малка уличка, на която се представят различните ръчно изработени изделия от региона, както и се показват и различни рекламни сувенири.
Тази година четири работилници дадоха възможност на гостите на форума да се докоснат до различни занаяти като грънчарство, тъкачество, кошничарство и дърводелство.
Специално за празника своя майсторлък в плетивата показаха и дебелтските баби.
Този събор дава възможност на всеки желаещ да покаже своите възможности и да получи шанс за изява, да тръгне към голямата сцена, носейки в сърцето си националната си идентичност и красотата на българския фолклор.
Организаторите на фестивала споделиха, че това събитие е доказателство, че българския дух продължава да се съхранява и днес. Този форум за пореден път показва силата на българските традиции, нрави и обичаи, които въпреки трудностите успяват да се запазят през вековете.
