Протестиращите поискаха оставките на местния кмет Николай Драговчев, на кмета на Разлог Красимир Герчев, на заместника му Иван Гюров и на председателя на Общинския съвет Мария Копанарова. Всички те имат принос за реализирането на опасния проект
Многовековна светиня в с. Баня може да стане най-голямата жертва на депото за битови отпадъци
Автор: Мирослав Водев
Над сто дурши се присъединиха към призива на патриотичната партия „Национален фронт за спасение на България“ и на Гражданско сдружение „Баненска буна – 2011“ и излязоха на протест в разложкото село Баня. Повод за справедливия гняв на местните хора е изграждането на депо за битови отпадъци в Разложката котловина, известна със своите лечебни минерални извори и предпочитана дестинация на български и чужди туристи.
Изграждането на завода за битови отпадъци е по европейски проект.
Той трябва да замести старото сметище, което в момента не отговаря на европейските изисквания. Замисълът на този проект е отпреди 10 години, но за реализацията му се заговори през 2007 г., със стартирането на оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“. Основна „заслуга“ забравените планове за ново депо отново да бъдат вкарани в дневния ред на обществото в Баня е на бившия кмет на Разлог и настоящ депутат от ПП ГЕРБ Любен Татарски.
Оказа се, че под негово давление проектът е бил приет и одобрен за финансиране от (цялата сума по проект е 25 млн. лв.), без да се вземе предвид следната важна подробност. Теренът, отреден за изграждането на депото попада в територията на 25 частни имоти на жители на село Баня. Които потърсиха правата си в съда. Въпреки съдебните спорове, процедурата по изграждането на делото е вече в напреднала фаза, очаква се строителството да започне през юни.
Междувременно бе сформиран и Инициативен комитет - „Защита за село Баня“, който организира подписка срещу завода за битови отпадъци. Най-важният коз във войната срещу сметището обаче е мнението на независимите експерти.
Според геолози, с построяването на това депо ще пострадат всички населени места в котловината, поради спецификата на района. Те твърдят, че отделните отровни газове няма да могат да се разсейват, последствията от което за населението ще са пагубни.
По- възрастните жители се опасяват, че с това сметище ще се върне времето, когато двата завода в селото са правили истински облак над Баня. Други пък се страхуват, че транспортирането на боклука през него, ще се отрази и на чистотата в селото.
Едно от основните притеснения на селяните е, че ще се замърсят всички минерални извори, от което ще пострада поминъка и туристическия бизнес в целия регио, а това ще изправи населението пред много сериозен финансов колапс.
Изграждането на сметище в землището на разлошкото село Баня в местността „Кривосет“ е на път да унищожи и многовековната църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, защото ще се намира в непосредствена близост до нея. Храмът е една от светините на България и голямата гордост и слава на селото. Той е с 4-вековна история, включен е в списъка на 100-те национални обекта, както и в тези на ЮНЕСКО за защитените обекти, важни за световното културно наследство.
Всяка година хиляди гости от страната и чужбина прекрачват прага на свещената обител, за да се докоснат до уникалните му 400-годишни стенописи и фрески, съхранени като по чудо от превратностите на времето.
Не случайно е избрано и името на църквата. Светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат са византийски войни, покровители на християнската войска. Те са били посечени, заради вярата си в Христа.
Двамата са изографисани на входа на църквата. Построена през далечната 1614 г. от майсторите Спас, Станко и Смилен, заедно с дарителите на храма Богдан, Хасия и Спас. Всички те са изобразени и в самия храм.
Според легендата Хасия е донесъл в селото свещена пръст от Божи гроб в Йерусалим, за да може всеки посетител на светилището да получи благословия от Светите земи. По надписа на плочата вкопана в пода пред олтара се предполага, че тя може да е строена още през 1112 г.
На земята на църквата има и вградена плоча с изобразен двуглав орел, което ни дава основание да мислим, че той е построен върху по-стар средновековен храм, каквито са били тогавашните правила на турската власт. Вкопана в земята е и самата църква като няма дори прозорци, заради разпоредбите от онова време да не се строят големи християнски обители.
Построена е от дялан местен камък с подравняващи редове от тухли споени с хоросан - типични строителни похвати от периода на късното Средновековие. Тя е и една от най-интересните и богато украсени църкви по българските земи. В нея човек може да се наслади на разнообразните, красиви и неповторими фрески.
Почти на купола на храма са нарисувани и Самуиловите войни, които лекуват раните на избодените си очи с водата от църковния двор. Тук се намира и най-известният стенопис на добърската църква "Преображение Христово", за който преди време се твърдеше, че Спасителят е изобразен в готова за излитане космическа ракета, обградена от пламъци.
На южната страна на черквата са пресъздадени последващите събития - свалянето на тялото Христово от кръста, надгробното ридание, когато е поставен в ковчега, завит в саван, за да стигнем до следващата изумителна сцена - "Слизането в Ада", за която също някои все още твърдят, че пресъздава Христос в нещо като космическа капсула.
Интересното за нея е, че е една от малкото оцелели храмове в България от тази епоха.
Иконите в нея датират от същата година, а стенописите са от 1672 г., дело на неизвестен майстор, най-вероятно от Дебърската школа.
Невероятното в тази църква е, че до днес те са се съхранили в оригиналния си вид, като реставраторите са направили само леко освежаване. През 1978 г., докато почиствали от стените натрупаният през вековете пушек от горенето на кандила и борина (насмолено дърво от бял бор, което тогава е служило за осветяване на помещенията), пред тях се разкрили великолепните стенописи и икони, пресъздаващи поредица от библейски и евангелски сцени.
В двора на църквата се намира и лековит извор. Местна легенда разказва, че тук се заселила част от ослепените войници на цар Самуил след злополучната за България битка при село Ключ през 1014 г.
Заради всички тези тревожни факти хората от целия регион продължават борбата за спирането на Депото за битови отпадъци през всичките тези години. Чрез организиране на протестни действия, те са готови да стигнат и до гражданско неподчинение.
Напълно подкрепям жителите на с.Баня в протеста им, защото те имат уникална минерална вода.Не ми е ясна обаче връзката с храма, който е в друго село- Добърско, което се намира доста далече от с.Баня, поне на 10 км.
