Филмът, който накара Жералдин Чаплин да обуе спортни обувки
Автор: Веселин Максимов
Непременно гледайте този филм! Въпреки че напоследък българското кино бележи подем, добрите образци от неговата продукция все още далеч не са така много.
Ако сте на над 35-годишна възраст, може би ще го сравните с „Любовното лято на един льохман” с Чочо Попйорданов и Александър Морфов. Ако сте по-млади, може би с „Плажът” с Леонардо ди Каприо.
Но най-хубавото на „Кецове” е, че той има собствено лице и пълното право да го отстоява. Сценарист и режисьор е актьорът Валери Йорданов. Ако на пръв прочит името не ви говори нищо, сетете се за главните му роли в „Откраднати очи”, „Капанът”, „Емигранти” и „Хайка за вълци”.
А на сцена няма как да не ви е правил впечатление в постановките „Хъшове” (където е Бръчков), „Алхимикът”, „Крал Лир” и десетки други. Тук, в този филм той е подпомогнат в режисурата от неизвестния за широката публика Иван Владимиров.
Ако това е рецептата за добър нов български филм, всички, които се опитват зад и пред камерата, задължително трябва да я научат наизуст – млади и не чак толкова талантливи актьори, които играят така, както се държат във всекидневния си живот, без високопарни фрази и без никой да декламира.
Но не очаквайте умишлен жаргон и нарочни „тарикатски лафове”, всичко е отлично премерено и картината върви изключително леко, защото можете да чуете такива диалози и да видите подобни сцени навсякъде, където отивате.
Казионната и всеобща реклама за „Кецове” е неговото резюме: „В началото на лятото шестима младeжи бягат от своите провали – в семейството, в любовта, с парите, с амбициите, в срещите с различните от тях. Бягат от агресията на Града, който “различните” са превзели. Всеки един от младежите по свой път бяга на Изток от Ада...
Към най-далечната от Града възможна точка. Бягат към морския бряг и към свободата си. Един девствен залив ги събира, сближава и преоткрива за тях надеждата. Но дали бягството от агресията и града е възможно…?”
Да, би могло най-общо да се каже така, но мъдрата глава, измислила горните редове, е пропуснала да отбележи, че в хода на разказа всеки, който поне веднъж е хващал за някъде на автостоп, с раница на гърба и вятър в главата, ще намери частица от себе си там. А идеята за хипарския поглед върху живота просто извира от всяка секунда на сцените на живота на шестимата на плажа. А ако гледате „Кецове” с приятели, нищо чудно и да се хванете на бас къде е сниман – на „Иракли” или някъде другаде.
Пишещият тези редове е напълно убеден, че снимачната площадка е била там. За кинолюбителите сноби и за дамската част от зрителите – успокойте се, тук също присъства Мариан Вълев, като специално за ваше удоволствие отново играе лош – мутра, която мрази хипарливите обитатели на плажа.
Там са и обичаните от зрителите Иван Бърнев, Филип Аврамов, Васил Драганов (Радко от „Столичани в повече”), но изключително приятно впечатление прави играта на младия Иво Аръков, все още студент в НАТФИЗ. В цялото излъчване на момчето има като че ли нещо от суровата младост на Марлон Брандо или Джон Войт, ако щете.
Накрая малко екзотика – заради този филм Жералдин Чаплин, като член на журито на Московския кинофестивал, излезе на сцената, облечена в официална дълга черна рокля и обута с... кецове.
За да изрази огромното си съжаление, че на лентата на българина Валери Йорданов не е присъдена нито една от големите награди, „заради баланса на наградените”, каквото и да означава това. А преди прожекцията той взе приза на руските киноклубове „Бодлив поглед”.
„Кецове” е задължителен за всички, които носят у себе си поне парченце свобода.
