Строят незаконно в светилището на бог Сабазий


Строят незаконно в светилището на бог Сабазий
Белинташ често е наричан родопският Стоунхендж
27 Май 2013, Понеделник


Преди години бе направен неуспешен опит районът да се застрои, сега контролните органи се опитват да предотвратят ново кощунство

Автор: Камен Христов

Незаконно строителство се извършва в местността Кабата, с. Врата, край мистичното светилище Белинташ, алармираха граждани. Предприемач вдига вилно селище в зона, защитена със заповед от Министерството на културата, със специални ограничения при строителството.

Тук се позволява застрояване само на 15% от имота, и то до 6 метра във височина, пояснява Димитър Суров, собственик на съседен терен. Той смята, че постройката на предприемача Асен Кикьов ще бъде висока поне 10 метра.
Сигналът спешно бе проверен от ДНСК по нареждане лично на служебния министър на регионалното развитие Екатерина Захариева и в него бяха открити редица закононарушения. Така се стигна до издаване на разпореждане за спиране на незаконния строеж. Констативният акт обаче не е подписан от Кикьов.

На 10 юни Административният съд в Пловдив ще заседава по жалба против издаденото строително разрешително. Според противниците на строежа, той не отговаря нито на визията на Родопите, нито на заповедта на Културното министерство, която разрешава строежи от дърво, камък и вар, но не и от бетон.

Проверки на контролните органи, направени на мястото на строежа, както и на документите, издадени от Община Асеновград и Регионалния исторически музей, показаха, че инвестиционните проекти не са съгласувани с Министерство на културата, каквито са изискванията на Закона за културното наследство, тъй като „Тракийско скално светилище Белинташ” има статут на археологическа недвижима културна ценност.
Това е втори опит за строителство в района, след като през 2009 г. Венета Чингарова, собственичка на пловдивската фирма „Филиполон”, се опита да строи църковен храм с хотелски комплекс, но опитите й се провалиха безславно.

Броени дни преди този случай от ДНСК спряха и незаконен строеж в Археологически резерват „Яйлата“ в землището на с. Камен бряг край Каварна. Бетонът, който се изливаше тук, вече бе очертал масивна двуетажна сграда, която в строителните книжа минаваше като „Основен ремонт и реконструкция за възстановяване на... рибарска хижа с навес“.

Магическият Белинташ

Скалното плато в Източните Родопи е магическо място, което е свързано с много митове. Някои смятат, че е древна обсерватория, междинна станция за НЛО, езическо светилище, място, където се пресичат сюжетните линии на десетки истории от различни епохи – за бог Сабазий, за Александър Македонски и Гай Октавиан.

Древните хора, живели по тези места, вярвали, че потапяйки се в свещената вода на двете големи щерни с дъждовна вода, ще придобият необичайна мощ и познание. Ритуалът обаче задължително се правел в дните, когато в малките езера се отразявали Луната и Слънцето. Хората смятали, че така се свързват с Космоса и неговата божествена сила.
Голямата щерна, с диаметър 2,10 м и дълбочина 2,45 м, събира над 7 кубика вода и със сигурност е била място за множество водни обреди. Траките вярвали, че именно тук е било мястото, на което бог Сабазий е избрал да гостува на земята.

Повече от 7 хил. години на Белинташ се е помещавало най-голямото светилище на тракийския бог и дори съперничело по известност на Делфийското. Сабазий е сред главните божества на древността, смятан от траките за прародител на египетския Озирис и гръцкия Дионис.

През 1972 г. е открита първата ясна следа, доказваща, че Белинташ е древно светилище на бог Сабазий. На уникалната сребърна плочка, изобразяваща тракийския бог на вечния кръговрат в природата, седнал на трон и заобиколен от змии, попаднал обикновен овчар.
Друга легенда разказва, че на това място е акостирал Ноевият ковчег след вселенския потоп и тук е било дадено началото на новия живот.
Някои пък разказват, че в тайна пещера край мистичното място

Александър Велики е зазидал златна колесница, за да я запази за триумфалното завръщане от похода към Азия.  През 60 г. пр. н. е. по същия стар римски път в Белинташ идва и Гай Октавиан - бащата на бъдещия римски император Октавиан Август. От местните жреци той научава за великото бъдеще на малкия си син. Историците смятат, че на това място са били извършвани жертвоприношения и пророкувания. В огнените олтари жреците са изливали вино и по височината на пламъка са предсказвали бъдещето. Върху самата скала има странни групи от кръгли отвори и улеи, които наподобяват определени съзвездия. Това дава основания на изследователи астрономи да считат мястото за част от грандиозна древна астрономическа обсерватория.


Поглед от светилището към с. Врата в местността Кабата. Новите къщи там настъпват все по-упорито към Белинташ

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки