Честване в Диарбекир
В дописки във вестници и лични спомени са документирани чествания
Автор: Йордан Георгиев, краевед
на празника на светите братя в страната и далеч от родината – там в Диарбекир – от бунтовници, родолюбиви българи.
Във вестник „Македония“ г. ІІІ, бр.31/28 юни 1869 г. е публикувана дописка за първото честване на празника в Диарбекир, в която се казва: „В години разстояние, откак се основала първата българска колония, едва тая година имахме честта да празнуваме празника на нашите народни просветители Кирила и Методия.... На богослужението присъстваха всички заточени братя и след отпуска на службата изпя се черковний двор похвална песен на светите Кирила и Методия...“.
Това тържество е организирано от заточените българи от Паша-Петковото въстание от Видинско през 1858 година и Хаджи-Ставревата буна през 1862 г. в Търново.
На 11 май 1874 година става най-голямото честване в Диарбекир. В дописка на хасковския учител Петър Берковски (роден и починал в Лом – 1852-1892) до в.“Век“, бр. 22 от 8 юни 1874 г., се чете: „И тъй между черните и високи Диарбекирски стени, край бреговете на река Тигър в средата на някогашния рай, а сегашний пъкъл земний и далеч от милото ни отечество, родители и сродници отпразнувахме и ний светлий ни народен празник Св.Кирил и Методий, за слава и чест на народното ни име и за утешение на нас, страдущи – разумява се, дотолкова, тържество, доколкото ни обстоятелствата позволяват“.
През 1876 година на събранието в Диарбекир реч държи самият Петър Берковски (който като главен учител в Хасково и председател на революционния комитет там е осъден на доживотно заточение през 1873 г.). За това научаваме от спомените на Георги Хаджиминчев: „...Тая реч бе така прочувствена и с такъв жив тон, просто не само ние българите, но и арабите и арменците, които присъстваха с нас заедно, плакаха, макар да не разбираха български“.
През 1857 година в Цариград се формира „Община за българска книжнина”. По нейна инициатива същата година в квартала „Фенер”, където е гръцката патриаршия, се отпразнувало 11 май не само като църковен, но и като празник на българската просвета. На 3 април 1860 г. българите в Цариград решават да скъсат окончателно с гръцката патриаршия и да се борят за свободно църковно управление. Тази постъпка дава възможност на техните братя по всички краища на Османската империя да празнуват 11 май като ден на българската просвета.
Така при тези 2500 километра разстояние от родно огнище, заточенците намираха сили да живеят там, „където нямаше да ти намирише на пролетна копривка, а навсякъде мъртво, пусто, навсякъде жестоко и отвратително...“, да празнуват своите празници и да бъдат с родината. Яките стени и тежки врати не могат да убият духа им.
Честване в Лом
Има данни, че първото честване в града става през 1860 г., когато от черковния двор до училището е изпълнявана песента „Двама братя от Солун благородство оставят“.
Първото дефилиране с буквите, издигнати на плакати над манифестиращите ученици, става в Шумен през 1828 г. В Лом това се случва през 1929 г., а през следващата година – и в София.
Из летописите
В летописната книга на училището в с. Балювица, общ. Берковица, има данни, че в селото през 1885 г. е тържествено чествана 1000-годишнината от смъртта на Методий и на 11 май в църковния двор са посадени 12 ясенови и брезови дървета, които впоследствие с мощните си клони оформили чудесен малък парк. И всеки балювчанин, независимо къде се е поселил в страната, идвайки в родното си село, непременно ще посети парка за кратък отдих и дълбок поклон пред неговите строители.
Кутловица (дн. Монтана), 11 май 1888 година. „Днес подир Божествената литургия в Кутловското училище, в което се каза за подвизите и за заслугите на славянските първоучители Кирил и Методий, а след обяд в училищния двор се игра хоро от кутловчани, во главе на учителите и учениците в чест на празника“.
Учители: Старши учител Каменов, Попов, Киранов, училищни настоятели Видинов, Гантов, стар учител Керанов.
Бързо окръжно № 4471/16 март 1922 г. на инспекция на Врачански окръг. „На празниците не трябва да се гледа като дни, които ще се прекарат в празно губене на времето, а като на такива, през които ще се извърши нещо полезно, приятно, хубаво, ценно, за да се окаже най-благотворно деяние върху ученика във всяко отношение.
На празника на „Св. св. Кирил и Методий“ да се създаде общонационален празник с високо възпитателно значение не само за младежта, в душите на която ще останат мили спомени, а и за възрастните, които ще трябва да знаят как се ценят заслугите на нашите първоучители, на които се дължи националната ни култура“.
Окръжно на МНП № 7610/28 март 1923 г. „Препоръчваме на учениците медальончета за носене всяка година на празника на просветата. Те са изработени от алуминий от Н. Събев, големи колкото двулевова сребърна българска монета с изображение на двамата братя Кирил и Методий. На лицевата страна е разтворена книга с начертание на старобългарската азбука на опаката страна. Снабдени са с една трицветна национална лента, за да могат момичетата да ги носят на шията, но имат и приспособление за закачване на реверите. Те представляват една хубава декорация с възпитателно значение при честване делото на светите братя. Струва 10 лева“.
Патриотичен календар
24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
26 май 1876 г. — След неуспеха на Априлското въстание Панайот Волов се отправя за Румъния, но се удавя в Янтра при опит да премине буйните води на реката
27 май 1850 г. — Населението в Белоградчишко се вдига на въстание, прераснало в цяла Северозападна България и известно като Видинско въстание
27 май 1866 г. — В Букурещ е създаден Таен български централен комитет (ТБЦК), приемник на който по-късно става БРЦК
27 май 1985 г. — В Рим започва процес срещу Сергей Антонов със скалъпено обвинение за съучастие в атентата срещу Йоан Павел II
28 май 1890 г. — Открито е първото училище за медицински сестри в София
28 май 1876 г. — Бачо Киро е осъден на смърт от извънреден турски съд и обесен в Търново
28 май 1920 г. — В Царство България е приет Закон за трудовата повинност, с който се задължават младежите над 20 години и девойките над 16 години да упражняват общественополезен труд.
29 май 1876 г. — Четата на Христо Ботев овладява пътническия параход „Радецки“ и заставя капитана да спре на българския бряг при село Козлодуй
30 май 1876 г. — Четата на Христо Ботев води сражение на Милин камък
