Едва ли има някой, който да не е чувал приказката за лъжливото овчарче, дето все викало „Вълк, вълк нападна овцете“ – ей така, просто, за да разнообрази скучното си ежедневие
и да гледа сеира на съселяните си, хукнали да му помагат във въображаемата беда. Но когато наистина кумчо вълчо се появил и разпердушинил стадото му, никой не му се притекъл на помощ, смятайки че юнакът пак нещо ги будалка...
Езоп, който е сътворил тази история, не е бил прост човек, нищо че преди това е бил роб. „Никой не вярва на лъжец... дори когато той казва истината“, обобщава легендарният баснописец в края на притчата си.
Поведението на лидера на „Атака“ Волен Сидеров не се различава от това на лъжливото овчарче. Той не спира да плаши народа, че има вълк и да го призовава на помощ. Затова вече, дори и да каже някоя истина, няма кой да му повярва.
Но Сидеров е доста по-многопластов образ от Езоповия герой. Защото освен че лъготи най-безочливо хората, той ту зове „на нож“ срещу опасния вълк, ту като предано пуделче върти опашка край него.
И още от първия ден на новата порция народно събрание стана ясно, че и пуделът, подобно на вълка, може козината си да мени, но нрава – не.
Нека си припомним как правеше това досега:
16 май 2007 г. Изказване на митинг в навечерието на местните избори:
„Мухобойко не може да бъде спасение на България, защото той беше част от кабинета Симеон-Доган. Той беше главен секретар на правителството, което ограби България така, както кърджалии не я крадоха. Той беше човекът, който си затваряше очите пред всички тези сделки. Как сега ще повярваме, че той е алтернатива? Кажете ми как може да си алтернатива на грабежа, когато участваш в него? Няма как... Това е или шизофрения, или демагогия. Аз не вярвам, че това е медицински случай и затова ви казвам - това, което ви представя г-н Борисов, е една пълна демагогия“.
31 март 2009 г. Реч пред съпартийци и симпатизанти на „Атака“ в Русе: „За кого ще работи според вас Бойко Борисов? За отрудените хора, за хората, които сега казват как се живее с 200 лв. или за Вальо-Златевци, Георги-Герговци, Васил-Божковци и други подобни, с които вече е прекалено обвързан. Аз не го казвам това, защото водя някаква лична битка. Казвам го с цел логическо мислене."
14 юли 2009 г. Реч при откриването на 41-то Народно събрание: „Парламентарната група на „Атака“ дава своята категорична подкрепа за този кабинет. Смятам, че ние сме длъжни да дадем тази подкрепа. Аз съм убеден, че това ще бъде стабилно управление. Аз съм убеден в добрата воля и намерения на господин Борисов, тъй като го познавам лично. И казвам, че това ще бъде стабилно управление, то ще постави нов етап в българската история..."
30 ноември 2009 г. На пресконференция на „Атака“:
„СКАТ е любимата телевизия на Доган и Станишев. Като критикуваш подкрепата към ГЕРБ, каква алтернатива се предлага? Да гласуваме заедно с турците и комунистите ли?“
17 април 2010 г. Честване на 5-годишнината на „Атака“:
„Моята подкрепа към ГЕРБ е повече от категорична. Ако през 2009 г. беше приет друг модел на управление, щяха да се замажат всички извършени престъпления. Нашата позиция е правилна и няма алтернатива „Атака” иска за местните избори сработване с ГЕРБ, за да не се пилее вотът.“
2 май 2010 г. В предаването на „На четири очи“:
„Поначало Бойко Борисов се справя добре. Това е моето наблюдение. Той е човек, който адаптивно се развива в крачка. И мисля, че потенциалът му е доста сериозен за изкарване на целия мандат. Нямам опасение за това.“
22 април 2011 г. Пред „Монитор“:
„Президентските и местните избори трябва да бъдат база за стратегия за следващите парламентарни избори... Ние трябва да подготвим така партиите, че да създадем едно обединение между ГЕРБ и „Атака“, за да се повтори още веднъж мандатът.“
18 ноември 2011 г. В парламента, след президентските избори:
„Няма място за допирни точки и подкрепа за една партия и правителство, което е поело колониална политика в услуга на чужди сили и на монополи. Властта в България е монополизирана от партия ГЕРБ и тя прилага цялата репресивна машина срещу мен... Не мога да призная президент, избран с фалшификации, не мога да поздравя лидер, който взема избори с фалшификации“.
5 април 2012 г. „Атака“ и БСП внасят вот на недоверие към кабинета „Борисов“ заради спирането на АЕЦ Белене.
19 април 2012 г. „Атака“ се отмята от вота на недоверие.
21 май 2013 г. Парламентарната група на „Атака“, начело с Волен Сидеров, не се регистрира за участие в първото заседание на новото 42-ро Народно събрание, благодарение на което БСП и ДПС успяват да избират с мнозинство за председател на парламента своя човек Михаил Миков.
Размахване на гегата
Освен че се върти като ветропоказател, Волен Сидеров ще остане в историята, ако не с друго – защото наистина няма с какво да се похвали; то с безпрецедентното си арогантно хулиганско поведение, недостойно за един български депутат и партиен лидер.
7 април 2006 г. На автомагистрала „Тракия“ автомобилът на Сидеров претърпява леко пътнотранспортно произшествие. Лидерът на „Атака“ решава, че срещу него се извършва атентат. Последва саморазправа с шофьора на другата кола и пукане на гумите й.
4 февруари 2010 г. Волен Сидеров шашва екипата и пътниците в самолет на „Луфтаханза“, с който пътува за Франкфурт на Майн. Той хвърля храна по пода, крещи на стюардесите расистки обиди, отказва да си седне на мястото, а след приземяването се нахвърля върху германските полицаи, дошли да го арестуват.
28 ноември - 4 декември 2012 г. Лидерът на „Атака“ прекарва заедно с любимата си – депутатката Деница Гаджева, разгулна почивка в един от най-скъпите и луксозни хотели в Париж. Воаяжът и глезотиите на влюбената двойка възлизат на десетки хиляди евро.
16 януари 2013 г. След брифинг на „Атака“ журналистът от Агенция ПИК Лъчезар Лисицов задава въпрос на Волен Сидеров за воаяжа му в Париж. В отговор на това той го изблъсква в стаята на парламентарната си група, взима диктофона на репортера и започва да го рита над глезените.
21 май 2013 г. На излизане от парламента Сидеров напада с истерични крясъци репортера на СКАТ Теодор Ангелов и започва да го притиска го към стената, подритвайки го от време навреме. Намесилият се полицай от охраната край Народното събрание бива избутан от лидера на „Атака“ и принуден да се извинява, че се е опитал да изпълни служебните си задължения.