Здравей, драги читателю, искам да си поговорим. Нека поговорим за това, което остава в човешката памет и това, което хората отхвърлят като ненужна вещ.
И още, истина ли е това, че „не се гаси туй, що не гасне“? Хайде да започваме. Аз ще ти задавам въпроси, а ти ще отговаряш.
Може ли да се уповаваш само на очите си, за да опознаеш Земята? Чакам твоя отговор, макар че знам какъв ще е той. Ти ще ми отговориш „не“. Защото не е възможно да видиш и опознаеш всичко само с очи. Земята е много голяма и крие много тайни под външния си студен, горещ или тъмен образ.
Можеш ли да опознаеш Земята, ако разполагаш с много фотографии, книги и различни модерни технически средства, които ще ти разкрият много и най-различни кътове от нея.
Зная, че отговорът ти ще е „да“. Но това ще е възможно, ако си грамотен, ако познаваш буквите. Всички те ще те обогатят с духовна светлина.
Може ли да бъдат управлявани държави, градове, села, университети, големи и по-малки предприятия, ако ги няма буквите, с които ще бъдат изписани законите и решенията, на които трябва да се подчиняват всички. Отново ще отговориш „не“. Нали?
Щеше ли народът ни български да издържи на натиска за погърчване и потурчване, ако я нямаше азбуката, сътворена от светите братя Кирил и Методий; ако Отец Паисий не бе написал с нейните букви „История славянобългарска“. И не само я написал, но и сам тръгнал да я разнася по българско, за да се знае, че и ний сме имали царства и велики царе. Зная, че и този път ще отговориш „не“, защото тези велики мъже и техните следовници говорили и писали на жив български език – говорен от народа, с букви, сътворени от светци.
Щяха ли да напишат прекрасните си произведения Раковски, Каравелов, Ботев, Вазов и цялата плеяда от поети и писатели, родени в майка България. Ами големите ни умове в областта на математиката, физиката, химията, музиката и т. н. лесно ли щяха да опишат откритията си, ако в азбуката ни нямаше толкова букви, колкото са звуците в богатия ни български език. Отново ще отговориш „не“. Нали?
Когато сърцето ни е стегнато от мъка по близък човек, ние отиваме в църква и молим Бог да ни утеши. И той ни разбира, защото когато учениците на Кирил и Методий пренесли азбуката от Моравия в България, всички богослужебни книги били преведени от гръцки на български език. Как се разбират с Бога високомерните англичани, германци и др., след като техните свещеници четат молитвите на латински. По тези и ред други причини, драги ми читателю, ние българите обичаме и сме много благодарни на светите братя Кирил и Методий.
Ако попиташ малкия първокласник и стареца столетник: Кой създаде нашата азбука?, без много, много да се замислят ще отговорят – св. св.Кирил и Методий. Високомерните западняци нито имат своя азбука, нито знаят кой е създал латинската.
За жалост като бурен сред класила нива се появиха „демократи“ и „глобалисти“, които дълбокомислено предложиха да пишем с латински букви, за да сме в крак с модата и с времето, в което живеем. Но чу ли ги народът български – усмихна се с презрение и... ги отмина.
Сега разбираш ли, драги ми читателю, защо е истина, че „не се гаси туй, що не гасне“. И не само не угасна делото на светите братя, но се умножи. С техните букви днес пишат милиони хора в Русия, Украйна, Белорусия, Молдова, Сърбия, Черна гора, Македония, седем средноазиатски републики и даже Монголия.
За нас остава радостта, „че и ний сме дали нещо на света“, защото ако не сме били ние, българите, и нашият прозорлив владетел Борис І, делото на Кирил и Методий е щяло да угасне, въпреки трудните битки, които са водили в онзи тъмен и закостенял свят. Ние, българите, първи преклонихме глави пред великото дело на светите братя и всяка година на 24 май млади и стари изтръпваме, когато зазвучи химнът „Върви, народе възродени“. Тогава мощна сила движи краката ни в такт с музиката, а ние със заслужена гордост и самочувствие крачим упорито напред.