Чалгата като народопсихология

Така наречената чалга се явява един от големите проблеми на новата българска култура. Думата чалга всъщност не е точното определение на този феномен на новата псевдо фолк култура. Самата дума „чалга” означава музика, а чалгаджия – музикант.

В турското значение на термина няма нищо обезпокояващо. При нас обаче чалгата обобщава много неща и се явява събирателна на всички негативни черти  на нашата народопсихология. Тук под „чалга“ се разбират: цигански маанета, гарнирани с малоумни и дебелашки текстове; силиконови бюстове и безвкусни цигански тоалети; разпуснат морал и изключително некадърни изпълнители – 90 % самодейци в най-лошия и пошъл смисъл. Тук „чалгата” се разбира и като халтура, и като сравнително лесен начин за печалба на пари и популярност.

Но какви са причините тя да намира такъв радушен прием сред нашия народ.
Една от най-главните (но не и единствена) е петстотингодишното турско робство. Когато сме се освободили, то е било главно административно, като султанът е бил заменен от руска администрация, а по-късно вече и от наша. Но за жалост манталитетът ни си е останал ориенталски, и то много.

Където и да погледнем, това си личи и с невъоръжено око. В гозбите: гювеч, имам баялдъ, баклава, кавърма, мусака и т.н. В отношението към работата: „Не оставяй днешната работа за утре, щом можеш да я свършиш и в другиден”. В музиката:  всички ладове (маками) са ориенталски.
За елементарния човек най-голямото удоволствие е да седне пред телевизора с ракийка и салатка, жена му да седи до него „диван-чапраз” и да слуша как някоя кака, надарена с големи „балкони”, вие като владайски „вук”!

Но интересното е друго – дали това опростенчество на народа не е дирижирано от някъде. Защото се знае, че колкото по-проста е масата, толкова по-лесно се манипулира и облъчва.  Дали е случайно, че индивиди като учиндолския любимец на фризьорките и маникюристките Станислав Трифонов се изживяват като ментори последна инстанция и се изказват „авторитетно” по всички въпроси. С една дума „На всяка манджа – мерудия!” А какво да кажем за жалките скечове по телевизията, където някакви тлъсти субекти се мъчат нескопосно да рецитират роличките си. Но страшното е, че народът им се радва! И още как!

А какво правят държавата, училището, църквата и родителите, за да се противопоставят на това опростенчване на народа? Неграмотните се увеличават с всяка изминала година. Празниците се свеждат само до кючек, щракане с пръсти и ядене и пиене на корем. Духовната същност отдавна е изчезнала от обичаите и традициите ни. Останало е само „винското и свинското”.

Лошото е, че чалгата се разпространява като метастази в различни посоки. В театъра карагьозчиите (актьорите) импровизират дебелашки, разголват се необосновано и реват като магарета. Тук вече е виновна и съветската система на Станиславски. Горкият човек ще се обърне сто пъти в гроба, ако знае какви глупости му приписват маститите театрали. В киното случайни електорални единици, манекенки и съмнителни субекти рецитират, та пушек се вдига. В изобразителното изкуство кьораво и кьопаво е грабнало четката и маже ли маже.

А какво да кажем за литературата? Ох, горката! Тълпи от графомани пишат, бришат и интелектуалничат. Аман от дървени философи.
От всички тролеи, трамваи и автобуси ни облъчват цигански маанета. Кабините са облепени с пошли постери на голи лели.
С една дума – наздраве на цялата компания! Какво да се прави? Другаде по света децата ги водят на черква и слушат Бах, Моцарт и Бетовен, а тук гледат порно, друсат гьобеци и пеят „Радка – пиратка”.
Аферим, бабо, машаллах!

В категории: Горещи новини , Трибуна