Колцина са простосмъртните, носещи ореола на светци? Колцина са простосмъртните, белязани със знака на богоизбраничеството? Единици.
А може би те са ангели, приели човешки образ, за да разсеят мрака на незнанието и заблудата, обгърнал света, за да ни помогнат да достигнем до един друг свят – неведом, незрим, но по-възвишен...
Такива светици са двамата братя Константин и Методий, чиято мисия е да запазят искрата на познанието у неуките, но не бездуховни славяни, да просветят славянското племе. Топлите чувства на братята към целия славянски род, към всичките онези безкнижни, бедни и безпомощни славянски души, ги карат да изпълнят Великоморавската си мисия. За разлика от предишните им поръчения, в Моравия те отиват като проповедници на християнството на славянски език и било наложително да имат на ръка славянски книги. За тая цел преди всичко трябвало да се създаде азбука на славяните, защото те нямали такава, а си служели с черти и резки.
Двамата братя решават да се заемат с тази тежка задача. Константин е с разклатено здраве, но решава – славяните трябва да имат азбука. Полихрон бил по-слънчев отвсякога, но Константин вече не забелязвал така нужното за здравето му слънце. Само кратки часове за сън и отново се затварял в библиотеката. Изписвал буквите на другите народи по земята и търсел да открие най-красиви и най-точни за славяните. Покрай него се събирали добри помощници, неговите бъдещи ученици – последователи в това свято дело. Но първият и най-ценният помощник на Константин е неговият брат Методий.
Ден след ден Константин измислял все нови и нови букви. Родени и расли в Солун, двамата братя познавали добре езика на македонските славяни, а били запознати и с езика на руските славяни по време на продължителния си престой в Кримския полуостров при изпълнение на мисията си при хазарите. Въз основа и на своите обширни знания върху историята на азбука, Константин съставя нова, специална азбука на славяните. При това създава и специални букви за ония славянски звукове, които не се срещат в другите езици.
Идва ред на книгите. Константин, Методий и учениците им денем и нощем, без почивка пишат на славянски книги, готвейки се за Великоморавия. Подготвени и снабдени с тях, те пристигат в Моравия. Годината е 863.
За немските светски и духовни феодали делото на Константин и Методий станало пречка в стремежите им да покорят, асимилират и ограбват славянските племена. А нали точно тези техни стремежи са накарали великоморавския княз Ростислав да се обърне към византийския император Михаил ІІІ да му изпрати учени мъже, които да проповядват християнството на славянски език, а не на разбираемия за тях латински език. Такава е и целта на първоучителите при тази им важна и отговорна мисия.
Константин добре разбира, че за човека езикът е съкровеност и иска да преведе духовните ценности за всеки на неговия роден език. Затова в прението си с триезичниците той влага огромна енергия, мъдрост, дързост, извисена духовност, за да защити благородните си и демократични идеи. Покоряващо и страстно е желанието му да пребъде и да възтържествува едно свято дело – културното самоопределение на славяните. Стъпките на двамата братя отекват по калдъръмените улици на Великоморавия, Чехия, Панония...
Сплотяват в едно съдбата на много народи със силата на славянското четмо и писмо, даряват ги с магията на словото. Според Константин славянското писмо – най-свидното, най-възвишеното му творение, има право на живот не само защото е вдъхновено от бога, а защото е и закономерно явление в културното развитие на човешката цивилизация.
Във всичките му слова пулсира живо патриотично чувство, неприкрит родолюбив патос.
Смъртта на братята в началото на безбрежната нива – единият паднал като книжовник, теоретик, идеолог, а другият като организатор, просветител и мъченик – се превърнала в източник на пресни сили за изнурените им ученици. Затова крушението на великоморавската епопея прозвучало като величествена увертюра на българската.
Сега България на Борис вече могла да предостави всички условия за онова, което сама исторически подготвила. Съзнавайки скорошните промени в държавната й политика, Климент, Наум и Ангеларий и мнозина други по околни пътища или направо по Дунав през Белград се добрали до Плиска, където сам князът вече „отдавна жадувал за такива мъже“. По този начин злощастният край на моравската мисия и тържеството на немското духовенство над славянската църква породили нов изблик на светлина в България и чрез България – люлката на славянството, страната с най-висока материална и духовна култура – по Русия, Сърбия, Чехия, Словакия, Словения и всички славянски страни.
Езикът спомогнал повече от всичко друго да се сдобият славяните с реалното право на политическо съществуване и на политическо съперничество с останалите държави. Езикът и книжовността, написана на него, са ги накарали да се чувстват здраво стъпили на краката си, да бъдат това, което са, да станат това, което историята им била отредила да станат.
За наша гордост делото на Кирил и Методий се опазва и процъфтява на българска земя. Българите дават своя ценен принос за утвърждаване на славянската писменост и я предават на другите славянски народи, за да живее и крепне славянската култура.
Затова всеки българин тачи в сърцето си както дълбока признателност и уважение към братята, така и патриотична гордост от обстоятелството, че тъкмо в България тяхното дело ражда обилни плодове. У нас имената на Кирил и Методий добиват най-широка популярност. Кирило-Методиевото дело се свързва най-тясно с борбите на народа ни за опазване на своя език и народност.
В резултат на тяхното дело в България се наложи и възтържествува славянската писменост, която е разпространена и защитена храбро от последователите на Кирил и Методий. Поддържана от народа и българските князе, устоява на всички студени ветрове и става притежание на българите завинаги. България се превръща в център на славянската писменост. Тя става огнище, от което излетяват искрите към другите славянски народи, за да се запали факелът на родната просвета.
Така мечтата на великите славянски просветители, които искат всеки славянски народ да чете и пише на свой език, напълно е осъществена.
Имената на Кирил и Методий влизат в историята като на велики синове на славянството, чието дело е тяхното безсмъртие. Под въздействието на патриотично чувство и любов към солунските братя всеки славянски народ се стреми да ги представи като светци.
С благоговение и синовна преданост и днес пристъпваме към иконите им във всяка родна църквичка. Впиваме поглед в топлите им очи, запазили спомена за стореното. Опитваме се да съхраним в сърцата си частица от нравственото им съвършенство.
И до днес, в спомен за онова време, ние, българите, еднички на света, празнуваме ден на буквите. Всеки с обич произнася имената на техните създатели.
И ако попитаме кое да е дете – азбукарче: „Кой е създал нашата азбука?”, то знае е ще отговори: „Константин Философ, наречен Кирил, и брат му Методий създадоха велика книжнина за всички славяни. А в България я донесоха техните ученици и българите я спасиха”.
