Филмът ще ви допадне. Нищо, че в него не участват „актуални звезди”
Автор: Веселин Максимов
Стават, стават нещата. Лека-полека, но стават. И друг път сме обсъждали, че новите български филми вече почти са се отърсили от отвратителното клише, задушило ги по време на прехода – в тях задължително да има мутри и проститутки, да е гадно, гнусно и безнадеждно. Та и с този така.
„Аве” е класическо on the road story (история на пътя), като най-общо неговият скелет е такъв, без задължителните персонажи, които населяват подобни ленти. Ако обичате такива книги и филми, в началото е възможно да подходите с лека досада, както направи и авторът на тези редове.
Момче пътува на стоп, крайната цел на воаяжа му е да посети родителите на починал приятел. По пътя среща изключително странно момиче, което в началото го дразни страшно, но все пак е другарче в пътуването и затова остават заедно. Лека-полека двамата се сближават и се влюбват.
Наистина на пръв поглед нищо особено, но топло ви препоръчвам да гледате „Аве”, ако ви попадне. Защото много младите актьори (и старите също, разбира се!) му придават един много особен чар, характерен за правените с хъс и желание филми.
Ако трябва да говорим с имена, режисьор е Константин Божанов. Без да се обиждате, би трябвало да следите настървено новото бългаско кино, за да се сетите веднага кой е той.
Автор е на четири филма до момента – „Лимонът си е лимон”, „Невидим”, „Маруся” и „Аве”.
Той е и съавтор на сценария, а сред известните актьори са Йосиф Сърчаджиев и Николай Урумов. Обърнете внимание на младите Ованес Торосян и Анжела Недялкова. Ако сте гледали Ованес в „Източни пиеси” и „Тилт”, значи имате представа какво умее пред камерата.
Изключително любопитна е изпълнителката на главната роля във филма Анжела Недялкова. Историята за нейния избор, която режисьорът разказва, е повече от интересна.
Първоначално щурата Анжела, нямаща нищо общо с обучението по актьорско майсторство (учила е приложен дизайн), се пробвала за епизодична роля в лентата. Но Божанов я харесал за кастинг за главна и й отправил покана за това, на която тя... изобщо не отишла.
След като хвърлил сума нерви да я намери, на въпроса „Защо не дойде?”, тя дала отговор, че й се е случила зловеща трагедия в личен план. Той бил изумен, без да успее да разбере дали момичето лъже или говори истината, но вече бил 100% сигурен, че това ще бъде главната героиня.
На екрана Аве също постоянно лъже и подлудява своя спътник, измисля най-страховити легенди, които разправя на всеки, взел чудноватата двойка на стоп. Дори и до финалните надписи не става ясно вярна ли е историята за нейния брат, който търси, а той спи в изоставена синагога в Русе. Но авторът на филма отказва да признае дали впоследствие му е хрумнало това или след като вече се е запознал с Анжела.
За да довършим картината, трябва да знаете, че всъщност тя работи като... диджей. И даже е гостувала на няколко партита извън граница, в които е взела дейно участие зад пулта.
„Аве”, както ще се уверите, е филм за хората и техните чувства. Филм за крехките на възраст у нас, които са изключително отчуждени и мрачно уверени в себе си, че това им харесва.
Но се оказва, че всъщност хич не е така. А всичко е само поза, маска и броня против страха, че някой, с когото ставаш близък, може жестоко да те нарани.
„Аве” е и доказателство, че хубав филм става и без втръсналите на всички до припадък модерни „звезди” на българското кино, без които не минава нито един телевизионен сериал.
„Аве” става за гледане. Много става.
