Историческият подвиг на двамата славянски първоучители!

Такъв величав момент за нас, българите, е несъмнено появата на новосъздадената славянобългарска писменост през ІХ век. Tя заблестява като ярка звезда върху тъмния небосклон, за да освети, за да окрили и насърчи безпросветните дотогава български души!

В оная мрачна средновековна епоха в Европа властва ретроградната теория на триезичниците. Tе тръбят навсякъде, че Божието слово може да се проповядва и пише само и единствено на три езика: гръцки, латински и еврейски!

И какво  величаво мъжество, каква удивителна дързост и безпределна смелост са имали двамата солунски братя, за да се опълчат срещу тая сковаваща теория и да създадат новата писменост! Tе водят яростни словесни битки с триезичниците и доказват по един блестящ начин правото на всеки народ да чете и пише на своя роден език!
Талантлив учен, философ и оратор, Константин-Кирил смело оборва противниците си по един безспорен начин, като използва естествените процеси в природата. На жестоките нападки срещу новосъздадената азбука той отговаря по изключително убедителен начин:

„Не грее ли слънцето еднакво за всички люде на тая земя? Не пада ли дъжд еднакво за всички живи същества? И как може да се твърди, че едни езици са божествени, а други не са!“

По тоя блестящ начин философът разгромява опонентите си и отрича наложената реакционна дискриминация към отделни народи. Така в обстановка на нестихваща враждебност и жесток отпор новата писменост си пробива път. Византийският император оценява високо великото дело на двамата солунски братя и ги изпраща във Великоморавия на една колкото благородна, толкова и опасна мисия! Те трябва да защитят достойно новите писмена и идеите на православието.

Тук ги очакват ожесточени схватки с немските духовници, които настървено бранят триезичната норма. Двамата братя ревностно изпълняват своята велика мисия и си подготвят талантливи ученици-последователи, от които най-известни са Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд.
Тези велики мъже по-късно са подложени на нечовешки гонения и терор, но оцеляват след тежки изпитания и пренасят новите писмена в България!

Цар Борис Покръстителят ги приема с почести и гореща благодарност като им създава добри условия за просветителска дейност. Тук вече процъфтява с пълна сила триумфът на българското четмо и писмо! А римският папа е дълбоко впечатлен от божественото дело на Кирил и Методий, приема ги в Рим и признава светостта на тяхната мисия.
Сломен от тежките условия на живот, малкият брат Кирил се разболява и скоропостижно напуска видимия свят. Брат му Методий продължава мисията и завършва по достоен начин святото дело. Така велика България заслужено и гордо става люлката на православието и славянската просвета и култура!

И в наши дни 24 май се откроява като най-българския, най-тържествения, най-светлия празник, прославящ величественото дело на славянските първоучители!
На този радостен ден по улици и площади звучат възторжени песни и възгласи, сияят светналите лица на деца и младежи, величаещи Святото дело на солунските братя Кирил и Методий! Младото българско поколение демонстрира неудържимата си радост и заслужена гордост, „че и ний сме дали нещо на света и на вси словени книги да четат...“


В категории: Горещи новини