И Марин Райков предаде Западните покрайнини

Автор: Велизар Енчев

Когато по волята на президента Плевнелиев посланикът във Франция Марин Райков стана служебен премиер, малцина обърнаха внимание на факта, че той поема и ръководството на Външното министерство. Това е без прецедент в новата ни политическа история, което означава, че Райков има две мисии в България - не само да организира извънредните парламентарни избори на 12 май, но и да води външната ни политика в изключително труден за Европейския съюз момент. 

След финансовия фалит на Гърция и банковата драма в Кипър, на европейския хоризонт се задават мрачни облаци от Испания и Португалия, където пазарите са на ръба на оцеляването.
И докато Западна Европа чака да отминат финансовите бури,  Западните Балкани трепетно очакват европейското си членство. 
В три отделни резолюции депутатите в Европейския парламент предупредиха Сърбия, Черна гора и Косово, че ще постигнат напредък в отношенията си с Европейския съюз, ако се концентрират върху добросъседските отношения и  реформите.

На 17 април Европарламентът отново напомни на Сърбия, че преговорите за влизане в ЕС могат да започнат преди юни 2013 г., само ако сръбското правителство уважава правата на малцинствата. Последното има ключово значение за българо-сръбските отношения, защото визира и правата на българите в Западните покрайнини.
Как разчетоха посланието на Европейския парламент служебният министър-председател и оглавяваното от него МВнР?
Още в първия си ден като служебен премиер Марин Райков си затвори очите за решението на Сърбия да не позволи откриване на избирателни секции за парламентарните избори на 12 май.

Въпреки че много българи в Западните покрайнини имат български паспорти, повечето от тях нямат настоящ адрес в България и не могат да гласуват на българска земя. След отказа на Белград да открие избирателни секции в Босилеград и Цариброд, те не могат да дадат гласа си и по местоживеене.
Вместо Външното ни министерство да реагира, вместо да упълномощи посланика ни в Белград да проведе спешни разговори със сръбската дипломация, Райков вдигна бялото знаме, оправдавайки се със суверенното право на всяка държава да решава подобни въпроси.

Демократичният съюз на българите в Сърбия изрази огорчение и възмущение от дискриминационното решение на Белград, а председателят му Драголюб Иванчов припомни, че това се случва повторно. Според него антибългарското поведение на сръбските власти може да се тълкува като лош сигнал за двустранните отношения.

Не е тайна, че правителството на ГЕРБ обслужваше сръбските, а не българските интереси. Премиерът Бойко Борисов, председателят на Народното събрание Цецка Цачева и външният министър Николай Младенов декларираха, че дават безрезервната си подкрепа за влизането на Сърбия в ЕС. По това време зам.-министър на външните работи и отговарящ за балканския сектор в дипломацията бе именно Марин Райков.

Въпреки че е сред запознатите със спорните балкански въпроси, при това работил три години в посолството в Белград, Райков не само не отхвърли нихилистичната политика на ГЕРБ, но и горещо я подкрепи. Защото реши, че това е най-сигурният начин отново да получи посланическия пост в Париж. Пост, който зависеше от премиера Борисов и президента Георги Първанов - и двамата не криещи симпатиите си към Сърбия и резервите си към борбата на българите в Западните покрайнини.

Четири години, след като ГЕРБ пое властта и даде зелена светлина за сръбското еврочленство, Белград е на прага на ЕС и всеки момент може да получи дата за започване на преговори за присъединяване. Което окончателно ще ни лиши от правото на вето - най-силното ни оръжие срещу сръбския национализъм.
Така българският коз с името "Западни покрайнини" ще бъде елиминиран, а с него и правата на българите в изконните български земи, отнети ни след несправедливия Ньойски договор от 1919 г.

След натиска на медиите и на първо място на ТВ СКАТ, Външното ни министерство поясни:
Сърбия разреши да се проведе гласуване на парламентарните избори на 12 май в посолството ни в Белград и в генералното консулство в Ниш.
Говорителят на МВнР Димитър Япраков каза, че в изпратена до сръбските власти нота, освен за Белград и Ниш, е поискано разрешение за откриване на избирателни секции и в българските културни центрове в  Босилеград и Димитровград. Но поради вътрешни законодателни правила Сърбия не разрешава гласуване извън градовете, в които имаме дипломатическо и консулско представителство.

Защо Марин Райков се съобрази с дискриминиращото малцинствата сръбско законодателство (променено само преди година), а не с българите в Западните покрайнини? Защо сами се отказахме от ветото и предадохме Западните покрайнини? Защо някогашният трети секретар в посолството в Белград, борещ се като млад дипломат за правата на българите в Цариброд и Босилеград, стана сърбофил?
Отговорите на тези въпроси даде Зденка Тодорова - правозащитник, един от създателите на Демократичния съюз на българите в Югославия. В "Дискусионно студио" на ТВ СКАТ тя сподели това:

„Дипломатът, с когото контактувах най-много след 1989 година по проблемите на българите в Западните покрайнини, бе Марин Райков. В началото той проявяваше разбиране за проблемите, породени от потъпкването на нашите права. С течение на времето Райков коренно се промени. Това особено пролича, след като стана заместник-министър на външните работи при Надежда Михайлова.

Тъй като с д-р Марко Шукарев отстоявахме позицията, че България трябва да ни помогне и да спре сръбската асимилационна политика, Райков влезе в остър конфликт с нас и отношенията ни охладняха. Ние бяхме против задкулисните сделки на София и Белград, заради които за 80 години българското малцинство в Западните покрайнини се стопи от 120 000 на 20 000 души.

За да имат послушни лидери на ДСБЮ, през 1997 г. Марин Райков и посолството в Белград подкрепиха за председател на финансирания от българската държава Български културно-информационен център в Цариброд човек с криминално досие. Отстраняването на д-р Шукарев от председателския пост в ДСБЮ бе посрещнато с одобрение от българската и сръбската дипломация.

Така бе обезличена единствената партия на българите в Сърбия, за да не може да се явява на избори. Това бе преврат, който доведе до това, че в момента Българският културно-информационен център в Цариброд е филиал на сръбска партия, участвала на последните местни, парламентарни и президентски избори.
През май 2010 г. в Ниш пристигна външният министър Николай Младенов, придружаван от заместник-министъра Марин Райков. Вместо да разговарят с истинските представители на българското малцинство, тримата подбраха удобни за тях българи, на които изнесоха куха лекция за това как трябва да се помирим със статута си на подтиснато малцинство в името на общоевропейските ценности

На 14 май 2010 г. казионният вестник „Братство“ отпечата словото на Марин Райков, което съдържаше този циничен призив: „България трябва да ви помогне, Сърбия също, но най-напред би трябвало да се попитате какво самите вие правите за решаването на проблемите си…“.
Така може да говори всеки друг, но не и български дипломат, милеещ за всеки българин извън пределите на България. Нима Райков не знае как сърбите ни мачкат, как ограничават изучаването на български език в училищата, как прогониха българските свещеници от църквите?

Политици и дипломати като Марин Райков са творците на капитулантската политика към Западните покрайнини, която ще има трагични последици за нас"...
Всъщност истината за поредното герберско предателство трябва да се търси в сухата статистика. Тя говори, че на всички избори след 1989 г., на които българите в Западните покрайнини са гласували в избирателните секции в Ниш, Босилеград и Цариброд, те не са давали гласа си за управлявалата дотогава партия в България.

Повече от половината бюлетини винаги са били за опозиционните сили, които и да са те.
На 12 май българите в Западните покрайнини няма да гласуват, защото малцина от тях имат възможността да пътуват за отдалечените избирателни секции в Ниш и Белград.
Така сръбските власти показаха истинското си лице, нямащо нищо общо с европейските стандарти за правата на малцинствата. Което обаче не е никаква изненада. Както и малодушието на служебния български премиер не бива да ни изненадва.
Горчивата балканска история учи, че най-големият враг на България са домораслите ни политици.

Анализирай това
Не е тайна, че правителството на ГЕРБ обслужваше сръбските, а не българските интереси. Премиерът Бойко Борисов, председателят на Народното събрание Цецка Цачева и външният министър Николай Младенов декларираха, че дават безрезервната си подкрепа за влизането на Сърбия в ЕС. По това време зам.-министър на външните работи и отговарящ за балканския сектор в дипломацията бе именно Марин Райков.

В категории: Анализи , Горещи новини