Едва ли има по-точна мисъл, отразяваща истинската същност на значимостта на книгата.
Според едно наскоро направено проучване по повод великите човешки изобретения се оказва, че най-великото, най-стойностното, най-важното откритие за всички времена, създадено от човека, още от зората на цивилизацията, та до днешните модерни технически времена, е не двигателят с вътрешно горене, не автомобилът, самолетът или космическата ракета, не дори и компютърът, изцяло обсебил нашето ежедневие, а именно тя – книгата. Невероятно, нали? Но и логично.
Защото това, което в крайна сметка ни отличава от всички други живи твари на тази земя, е способността ни да мислим, да обличаме със слово мисълта си и съответния й писмен израз и образ – книгата. И отношението на човечеството към нея е истинското мерило за постиженията и развитието на човешкото общество, а не някакво материално изобретение, улесняващо чисто практически нашия бит и ежедневие. И в този ред на мисли логично стигаме и до категоричното твърдение: „Голи са без книги всички народи”.
Нашата говорима реч наистина би била „гола”, ако не можехме да я „облечем” в писменост. И тук няма как да не споделя своя едва сдържан възторг, своята напълно заслужена българска гордост.
Когато споменем думите азбука, писменост, книги, в съзнанието на всеки един българин изгряват две светли имена, разцепили мрака на Средновековието и поставили началото на Българското възраждане – светлите имена на светите братя Кирил и Методий. Те ни дават една съвсем основателна и напълно достатъчна причина да се гордеем, че сме българи и в днешното безвремие. Дори само това да беше единственият ни принос в световната културна история, пак би бил достатъчен, за да възкликнем с осъзнато национално самочувствие и достойнство, „че и ний сме дали нещо на света и на вси словене книга да четат.”
И понеже обвързах началото на Българското възраждане с имената на Първоучителите Константин-Кирил Философ и Методий и със създадената от тях азбука, бързам да поясня. Знам, че традиционно се приема за начало на нашето Възраждане годината 1762, когато Паисий Хилендарски е написал „История славяноболгарская”. Но ако дълбоко се замислим и проникнем в същността на културната история на Европа, неминуемо и с патриотична гордост ще стигнем до извода, че Българското възраждане всъщност никак не е закъсняло спрямо Европейския ренесанс, а тъкмо напротив – изпреварва го с цели четири века.
Защото „Божествена комедия” на Данте Алигиери, която се счита, че е поставила началото на Ренесанса, е писана през 1300 г., а още през 863 год. Солунските братя създават глаголицата – съвършената славянска азбука, абсолютно оригинална, неприличаща на нито една от съществуващите до този момент.
Дори нещо повече – цялата старобългарска глаголическа система е една символика. Тя е изградена върху три основни елемента: кръст – символът на християнството, триъгълник – символ на Светата Троица и кръг – символ на безкрайността на Вселената.Още нещо – за всеки звук има писмен знак, т.е. отношението звук – буква е 1:1, или 44 звука – 44 букви. И накрая още нещо – самото название на всички букви образува строен акростих – възхвала на писмеността, на правото на всеки народ да има своя азбука, свои книги на разбираем за него език, за да славослови Бог на понятна за него реч…
Е, не е ли гениално, възвишено и божествено всичко това?! Не е ли повод за патриотична гордост?!...
По повод отбелязването през тази година на 1150 години от тази знаменателна за целия славянски род Великоморавска мисия, нека се вслушаме внимателно, за да доловим през вековете гласа на Константин-Кирил Философ: „Голи са без книги всички народи”...
Росица Стойкова,
Организатор в НЧ „Родолюбие-1873”
и председател на
Литературен клуб „Родолюбие”
Асеновград
